22179 | 29 дек. 2013 | 11:53
Радиотехническите войски (РТВ) към противовъздушната отбрана (ПВО) и ВВС винаги поддържат потоянна бойна готовност. Работата им е много специфична и отговорна. Службата в тях не знае нито миг покой, защото въздушната обстановка е непредвидима и всеки миг може да те изненадат. Точно на Нова година, в нощта на 31 декември 1981 г., бях оперативен дежурен. Спомням си, че тогава имаше изискване по европейска линия от 0 до 4 ч. сутринта да се затваря въздушното пространство над всички държави от Европа. В този интервал от време бяха забранени международните полети заради новогодишните празници. Така беше преди 30 години, дали е така и сега - не знам.
Току-що бях завършил военното училище, бях лейтенант и това беше първата година от службата ми. Освен това и за първи път трябваше да празнувам Новата година като офицер. Надявах се поне да е така, но в армията си има неписани принципи - на Нова година винаги дежурен е новобранецът. Естествено че сложиха мен, лейтенанта, за оперативен дежурен.
Всичко вървеше нормално и целият екип, който тогава беше на смяна, си мислехме, че ето на, ще приключим едно спокойно дежурство. Без напрежение и без нерви. Така си мислехме, но към 2 ч. след полунощ получих информация от една от радиолокационните станции, които дежуряха по график, че летателен апарат от Турция се насочва към България. Освен това станцията показваше, че въпросният самолет се движи с малка скорост.
Веднага докладвах за ситуацията нагоре по командна линия и започнах да чакам указания. От кулата на летището в София ни обясниха, че на шейх от Кувейт е разрешено да прелети над България на път за Германия. Доста се позачудих, тъй като знаех, че има забрана за всякакви полети. Но и да се чудя, няма никакъв смисъл, тъй като разпореждането си е разпореждане и трябва да го изпълня. Както и да е - самолетът прелетя над нас. И всичко се успокои. Но ето че
6 часа след като мина
се върна по същия маршрут. После разбрах, че шейхът е ходил в Германия за няколко часа само за да поздрави една от любовниците си за Новата година. Това е граждански полет и от кулата в София са го попитали каква е причината да лети точно на празника, след като има изискване да не се пропускат никакви самолети в тази часова зона. И той буквално отговорил: „Отивам да поздравя приятелката си.“ Нямам доказателства, защото никой не ти казва, но с колеги обсъждахме случая и си отговорихме на въпроса защо е бил пропуснат да прелети над страната ни - вероятно е платил най-малко тройна такса за транзитно прелитане, която по онова време хич не беше малка. Не мога да си спомня колко беше, но струваше доста скъпо. Като прибавим и другите разходи за полета, можем да си представим колко пари е струвало това удоволствие. Но един шейх може да си го позволи. За него това са джобни пари.
По онова време службата в Любимец означаваше, че все едно си на края на света. Беше много тежка, с постоянни дежурства - но пък славна и романтична. Много спортувахме и играехме футбол в свободното време. Тогава нямаше професионален футбол и отборът на „Любимец“, който тази година е хитът във футболното ни първенство, беше съставен предимно от сержанти и офицери. По онова време „Любимец“ беше в Югоизточната окръжна футболна група. Аз също бях в състава му, за шест месеца имах 10 мача и вкарах 5 гола. Но пристигна заповед на министър Добри Джуров, че се забранява на военните да играят в такива отбори. По-късно научихме, че някой го е подвел, че ритаме срещу заплащане. А истината беше, че отборът нямаше бюджет. Ние играехме на доброволни начала, в свободното време, за да поддържаме физическа кондиция. А знаете ли как ни стимулираха? След всеки мач ни даваха обяд - тройка кебапчета с гарнитура и лимонада. Това ни беше „заплащането“. Така приключих футболната си „кариера“ в този отбор.
Поделението ни беше строго секретно
и вечер около него районът не се осветяваше. А през нощта на около 3 км от него преминаваше международният влак Истанбул - Мюнхен. Машинистите знаеха, че наблизо има поделение, и намаляваха скоростта. Много често това се използваше от турски затворници или други престъпни и криминални елементи. Те се качваха на влака в Турция, за да избягат. На наша територия, близо до поделението, тренът минаваше бавно. Бегълците използваха това и скачаха в движение. Но в тъмницата попадаха в района на казармата и караулът ги хващаше и предаваше на граничарите. Имахме доста такива инциденти. А часовите за награда изкарваха по 5 дни домашен отпуск. Веднъж като дежурен имах и такъв случай - старшината от КПП-то ми се обади, че на портала са дошли три девойки и молят при тях да дойде офицер. Отидох - бяха руси, много красиви момичета.
Бяха доста уплашени
и обясняваха нещо на английски. Извикахме един боец, който го владееше перфектно, за да преведе. Момичетата бяха американки и обясниха, че са ги изнасилили в Турция. Тук обаче видели военни с автомати и решили да потърсят помощ от българска страна. Аз не можех да направя друго, освен да извикам екип от МВР-Свиленград, за да поеме случая.
По време на войната в Югославия през 1999 г. командването на ВВС предислоцира два бойни дивизиона от зенитно-ракитни войски (ЗРВ) и един технически за охрана на АЕЦ „Козлодуй“. Тогава вървяха поредните масови съкращения в армията и се наложи да се събират разчети от всички поделения на ЗРВ. Това беше нова ситуация за войската ни, всичко вършехме без заплащане. Но благодарение на доброто отношение на шефовете на атомната централа към армията се хранехме много добре. Те дадоха допълнително средства, за да се увеличи разкладката. На бойците бяха раздадени безплатни карти „Булфон“ за разговори с близките и роднините. Армията разположи кръгова отбрана около централата. Войската спеше на полето, в палатки. Полицаите, които бяха докарани за усилване на охраната на централата, бяха настанени в хотели. Правителството не осигури никакви допълнителни средства на армията за тази непредвидена задача. А ВВС влезе в разходи, за да я изпълни. Всичко беше за сметка на военния бюджет.
(в. Преса, печатно издание, брой 354 (705 от 29 декември 2013)
Мобилна верси
RSS
