27930 | 30 дек. 2013 | 07:57
Преди няколко години в едно посолство български младеж, който завършваше престижен университет, ми каза изненадващо: „Само сънародниците в чужбина като мен знаят как да измъкнат България от това блато, защото имат опита, но аз няма да се върна, докато заплатите не станат поне 3000-5000 евро месечно. Сега мога да дойда само ако ме поканят за министър.“
Забравих името на това момче, но думите му останаха в съзнанието ми завинаги. През последните 20 г. цветът на нацията ни се разпиля по света. В САЩ и в Европа има градове с български квартали, наши специалисти работят на възлови позиции в световни компании и в супернаучни центрове. А като завършат училище, цели випуски се изнасят навън.
Тази и Другата България станаха метафори на разделението между българите по линия на благосъстоянието. Там работят много, но и получават достойно заплащане. И дори пращат пари, за да крепят роднините си у нас. Тук корупцията изяжда всичко като хищна птица. Понякога идват юпита във властта, но не се задържат дълго. И не променят с нищо границата на богатството. Нито Милен Велчев внесе челен опит за забогатяване от Лондон, нито Симеон Дянков - от САЩ.
Нормално е сънародниците ни зад граница да искат по-добър стандарт за родителите си тук. Даже на 26 декември се събраха в центъра на София, за да протестират срещу безвремието и безобразията от последните 20 години. Но всеки носеше в джоба си билета, с който скоро ще отлети.
Кога ще съберем Тази и Другата България
Как могат да помогнат на страната си? Те не знаеха. Скандираха „Оставка“. А едно от най-конкретните им искания бе да се въведе гласуване по интернет, за да имат право да избират нашите управници от всяка точка на земното кълбо. Но това не е толкова лека задача заради опасността от грандиозни фалшификации на резултата.
Преди години Ирландия беше най-бедният член на ЕС. Наричаха я „просяка“ на съюза. И тогава политиците им измислиха гениален ход. Решиха да поканят всички ирландци навън да се завърнат в родината си. Направиха го тържествено, все едно че канят всеки от тях за министър.
И до днес на третия етаж на президентската резиденция в Дъблин гори свещ като символ на тази покана. Всеки може да я види. Разбира се, тази акция била съпроводена с редица мерки, гласувани от правителството. Една от най-запомнящите се е издействаната от ЕС „10-годишна данъчна ваканция“ за фирмите, които инвестират в Ирландия. И чудото станало.
Днес едва ли някой ще ни позволи да приложим същия трик с „данъчната ваканция“. Но сигурно има начин да поканим българите да се върнат тук да раждат децата си, да правят бизнес, да плащат данъци и да гласуват. Но колко от тези, които дойдоха зад граница, за да подкрепят „Ранобудните студенти“ преди дни, са готови да се завърнат наистина. И дали няма да се превърнат в новите миленвелчевци и симеондянковци?
Само когато съберем Тази и Другата България, може да се получи печеливша комбинация.
(в. Преса, печатно издание, брой 355 (706 от 30 декември 2013)
Мобилна верси
RSS
