През 1958 г. ЦРУ изготвя анализ и доклад за проблема, свързан с Македония. Документът, който вече е публичен, трябвало да отговори на въпроса защо има рязко влошаване на отношенията между България и тогавашна Югославия, а в същото време се подобряват отношенията между Югославия и Гърция. БГНЕС публикува текста, от който става ясно, че югославският диктатор Йосип Броз Тито използва Македония за да присвои част от територията на България.
Анализът, който е бил с гриф "Строго секретно", трябвало да анализира етническия, географския и македонския като цяло въпрос. Имената на съставителите и на поръчителите са заличени от документа при неговото разсекретяване.
Документът е озаглавен: "Македония, вечната ябълка на раздора". Той е с дата 19 ноември 1958 година и съдържа 4 страници. В него има и карта с георграфската област Македония. В документа подробно се описват политическите игри и интереси на Великите сили около Македония.
"Освен със своята територия, географското разположение на Македония е от особена важност както за Югославия, така и за Съветския блок. Югославската част на Македония е важен въздушен коридор, в по-малка степен и наземнен мост, между изолираната Албания и останалата част от Съветския блок. Докато Югославия бе лоялен съветски сателит, интересите на този блок бяха защитени. След излизането на Югославия от този блок, Албания се превърна в изолиран анклав. За самата Югославия Македония се превърна през следвоенните години в магнит за Тито, който се надяваше по този начин да привлече българската и гръцката част от Македония, и така да гарантира изход на Егейско море на Югославия. По този начин Югославия щеше да увеличи своята сфера на влияние на Балканите", се казва още в документа на ЦРУ.
Анализът е бил поръчан след провъзгласяването на автономията на македонската православна църква и във време, когато България и Албания започват да осъждат действията на Югославия към техните малцинства. Това, според ЦРУ, бил ясен знак, че Москва подготвя терен за възможна атака срещу Югославия.
Според ЦРУ регионът не е бил етнически хомогенен - населението в Македония е преобладаващо славянско, следвано от българи, сърби, гърци, албанци, турци и власи. Македонците започнали да проявяват по-изразена национана самосъзнание след Балканските и Първата световна войни. След Втората световна война, според ЦРУ, Белград и София започнали игра за контрол над Македония.
"Плановете на Тито предвиждаха присъединяване на българската и гръцката част от Македония към Народна република Македония, а към федерацията - останалата част от България. България, от своя страна, искала да създаде автономна македонска държава, където българската, гръцката и югославската част от Македония ще бъдат обединени в една хлабава федерация на балканските комунистически държави. Москва първоначално приема планът на Тито, но след това променя позицията си, само няколко месеца преди скъсването на отношенията между Югославия и Коминтерна през 1948 година. След това като че ли Коминтернът приема българската позиция по македонския въпрос, но не са предприети никакви конкретни стъпки в тази посока, пише още в доклада на ЦРУ.
В документа има анализ и за наименованията на трите части от Македония - Вардарска, Егейска и Пиринска, които се определят като безспорни, но със забележката, че Гърция нарича Егейска Македония Дхиамерисма Македониа.
"Гърците, които в момента не участват в спора, са чувствителни към всякакво повдигане на македонския въпрос. Солун е част от Гръцка Македония - вторият по големина град и с голямо пристанище за Гърция. Там се намират и важни земеделски, минни и енергийни ресурси за страната. От тази част се изнася половината от гръцкия тютюн - основна част от гръцкия износ. В момента там се разработват и находищата на лигнитни въглища в Птолемаис, важен потенциален източник за енергетиката в Гърция. След Гражданската война в Гърция (1946-49) правителството започна да възражда някои напуснати славянски селища, от където бе прокудено населението на север към комунистическите държави.
Тези села се населяват с етнически гърци. Гърция и България полагат усилия за гарантиране на ток и водоснабдяване в крайграничните македонски села. Това се прави с цел от другата страна на границата хората да разберат, че при тях се живее по-добре и така да се предотврати отцепването. В края на документа на ЦРУ се казва, че Македония е в състояние на Студена война, където има потенциална опасност от истинска война на Балканите. Независимо от факта, че вербалните спорове между Югославия и България се смятат като част от пропагандната война, те подсказват, че въпреки десетгодишното примирие, Македония остава потенциално проблематично място. "Загрижеността за македонските славяни, независимо от това дали те са искрени или не, са добро оръжие за водене на такава война", се казва в края на анализа на ЦРУ.