40327 | 30 дек. 2013 | 15:36

Менчето замени лентите при откриване на нови отсечки

„Тракия“ е първата завършена магистрала у нас. За това бяха необходими 40 години.

Нито лев, стотинка или евроцент няма да бъдат загубени по оперативните програми, по които Брюксел финансира транспортната ни инфраструктура. След сътресенията с европарите за околна среда това беше основният лайтмотив на регионалния министър Десислава Терзиева и колегата й с ресор транспорт Данаил Папазов.

Северната скоростна тангента успя да спаси финансирането по ОП „Регионално развитие“, а ОП „Транспорт“ е пръв отличник на випуска, бодро отсичат те. Още в първите си 100 дни кабинетът „Орешарски“ довърши петте ключови пътни проекта, които бившият премиер Бойко Борисов обеща да открие в мандата на ГЕРБ.

Предсрочно хвърлената оставка пренареди разпределените по дати обекти. Своеобразно възмездие за наченатите проекти от предни управления, гръмко завършени и приписани като персонална заслуга на Борисов. Регионалният министър Лиляна Павлова и транспортният Ивайло Московски от ГЕРБ не успяха да прережат лентата нито на

заветната „Тракия“

нито на лелеяния от целия Северозапад Дунав мост 2. Времето на министрите в служебния кабинет Екатерина Захариева и Кристиян Кръстев също се оказа недостатъчно. И те не можаха да се окичат със заслугите за откриването на тези обекти, емблеми на строителните ни напъни в последните 20 години. Политическите ветрове рядко съвпадат и веят ведно с обичайния трудов процес. В случая със строителната дейност.

Прощъпалникът на новата власт бе рязането на лентата на втория мост над Дунава при Видин-Калафат на 14 юни. Догодина по същото време вероятно ще има и т.нар. довеждаща инфраструктура (разбирайте път до моста), а през февруари 2014 г. ще има опция да мине и първият влак по него.

След юнската радост последва ударен юли. На 14-и приключи 40-годишната строителна сага с „Тракия“ и пътят от столицата към морето бе официално открит. С менче, за да се отличава новата власт от старата с нейните ленти.

Може би това вбеси Бойко Борисов, който отправи хапливи модни забележки към новата министърка. През август той изригна срещу „госпожата с цикламеното костюмче, наречена регионален министър“. Според него пътуващите чакали на гара Яна по три часа, докато отсечката, която те (ГЕРБ) построили, била абсолютно готова, но откриването й се отлагало.

Отсечката между Долна Диканя и Дупница на магистрала „Струма“ бе пусната на 23 юли. Два дни по-късно автомобилите потеглиха и по трасето Шумен-Белокопитово на „Хемус“. Връзката на Околовръстното на София с магистралата при Гара Яна влезе в големия магистрален шлем на 19 август. С нея цикълът до края на годината приключи - няма повече отсечки, готови за ленти или ритуални менчета. Останаха двата лота на „Марица“ и лот 4 на „Струма“, но техният ред ще дойде чак през лятото на 2014 г.

Секторът не мина и без традиционните за всяка нова власт

кадрови рокади

Министър Терзиева смени шефа на пътната агенция инж. Лазар Лазаров и сложи на негово място инж. Стефан Чайков. Опозицията съзря конфликт на интереси и направи паралели със скандала „Батко и Братко“. Понеже Чайков участвал в управлението на няколко строителни фирми, които и понастоящем работят по обществени поръчки на агенцията.

Транспортният министър Данаил Папазов спря приватизацията на „Товарни превози“ и

тотално подмени ръководството на БДЖ

Най-големите рокади обаче бяха извършени в подопечното му дружество „Информационно обслужване“, което обработва данните от изборите. От съвета на директорите бяха отстранени проф. Михаил Константинов, Ивайло Филипов, Валери Борисов и Ваня Големанска. Мотивът на Папазов бе загубата от 2,5 млн. лв., натрупана през 2012 г., което е прецедент в историята на компанията.

Да не забравяме и шефа на „Автомобилна администрация“ Валентин Божков, който подаде оставка заради

съмнения за злоупотреба

с длъжностното си положение. На негово място беше назначен Димитър Ганев. Последваха разкрития за схеми за купуване на книжки, действали с години. Това доведе до смяна на редица регионални директори в ДАИ.

В крайна сметка голямото предизвикателство за секторите „Транспорт“ и „Регионално развитие“ през 2014 г. е договарянето на новите програми „Региони в растеж“ и „Транспорт и транспортна инфраструктура“ за следващия програмен период (2014-2020 г.). Финансовият министър Петър Чобанов попари надеждите на министрите Папазов и Терзиева, че националното съфинансиране по големите инфраструктурни проекти може да се вдигне от 20 на 50%. Пари в нашия бюджет няма, а тези от Брюксел ще стигнат само за изграждането на „Струма“ (по предварителни оценки около 800 млн. евро). Останалите средства ще отидат за жп проекти.

„Не отписваме нито магистрала „Хемус“, нито пътя Видин-Монтана, нито Калотина-София, нито тунела под Шипка. Те остават приоритетни проекти и търсим варианти за финансиране“, заяви пред „Преса“ министър Терзиева. Засега има деклариран интерес от Катар, Китай и други азиатски дестинации. Отвъд декларациите конкретни действия обаче липсват - кой ще строи, как ще строи и на каква цена, предстои да разберем в скоро време. 

Министерството на инвестиционното проектиране се настани в сграда, за която определението „култова“ приляга перфектно - бившето посолство на САЩ на ул. „Съборна“ в София.

© Десислава Веселинова

(в. Преса, печатно издание, брой 355 (706 от 30 декември 2013)