25897 | 31 дек. 2013 | 07:29

Според социолога доброто, което се случи през отминаващата 2013 г., е събуждането на гражданското общество и желанието му не само да упражняв

Най-важните събития бяха вълната от протести – първоначално февруарските, които бяха силно социално мотивирани и доведоха до оставката на правителството на ГЕРБ, а след това и протестната вълна след парламентарните избори и мотивирана от опита за назначаване на Делян Пеевски.

Важни бяха и самите парламентарни избори. Те за пръв път не излъчиха явно парламентарно мнозинство и оставиха извън парламента много политически сили, за които бяха гласували голям брой избиратели. Така че годината ще се запомни със социални протести и с политическа криза, която засегна всички институции в страната – не само парламента и правителството, но и президента, който загуби облика си на обединител, а и Конституционния съд. Протестите фактически бяха граждански повик за рестарт на политическите процеси.

Доброто, което се случи през отминаващата 2013 г., е събуждането на гражданското общество и желанието му не само да упражнява контрол на институциите, но и да участва като съавтор в бъдещи реформи на ключови сфери на обществения живот. Бяхме свидетели на проява на нов тип култура на протести. Преди нямаше как да има такава, тъй като протестите бяха кратки, експлозивни и дирижирани прекалено явно от политически сили и синдикати. Тази година не беше така – те бяха по-спонтанни, по-автентични. Политическите сили се опитваха да ги насочват в своя полза, но в крайна сметка не успяха и това е добре.

В същото време през отминаващата година се появи една нова тенденция - на антиинституционализма. Той засегна абсолютно всички институции и се пренесе дори върху Конституцията. Стигна се до там, че беше направен опит да се дискредитира ключовият демократичен институт, каквито са изборите. Фактът, че за първи път политически партии де факто не признаха резултатите от изборите, е симптоматичен. Незнайно защо те бяха решили, че предсрочните избори ще върнат уважението към изборите. И това го правеха след като бяха положили толкова много усилия да дискредитират току-що приключилия вот.

Негативни тенденции продължаваше да има и в икономиката ни. Бих откроил най-вече монополизма, който бе основен дразнител за януарските протести. А когато има монополи, има естествено и олигархични тенденции. Те пък са особено силен дразнител за гражданското общество. Да не говорим, че сме свидетели на опити те да влияят на политическите процеси и обезсмислят демократичния вот.

Усещането, че обществото ни в това число и елитът ни е загубил способността да генерира нови идеи също не може да не бъде се спомене. При толкова много протести, при толкова много гражданска активност и енергия не бяха формулирани нови идеи, които да имат потенциал да изведат обществото на нов етап на развитието си. В най-добрия случай идеите, които чувахме бяха претоплени от зората на демократичните процеси от 1989 – 91 година.

Станахме свидетели на поредното тържество на противопоставяне от типа на ценностна, конкуренческа и други линии от типа на София – провинция, парламентарно представени - извънпарламентарно представени и т.н Това са неща, които обществото ще трябва да лекува през следващите години

Вляво и вдясно също се случиха очаквани и не толкова очаквани неща. Вляво за сега не се случи нещо фрапиращо ново. Левицата се оказа в управляваща формула след изборите. Но тя не бива да отчита това за особено голям успех, тъй като не успя да спечели изборите. Там промените се позабавиха, а протестите се оказаха не особено стимулиращи за промени. Протестите консолидираха електората даже прекалено много. А при такава консолидация, в ситуация на своеобразно обсадно положение, рядко се случват радикални промени. Левицата всъщност беше и консервирана, и капсулирана до голяма степен от контекста, от средата. Разбира се има търсене на нови идеи и на нови проекти в нейна периферия. Но не е ясно дали те ще се случат. Такава амбиция откриваме и у Татяна Дончева и нейната все още латентна формация, и около президента Георги Първанов и неговите съмишленици. Така че в бъдеще ще наблюдаваме развръзката.

Вдясно големите събития са появата на Реформаторския блок през последните месеци. Само че това бе предшествано от крах на всички политически партии, включили се в състава му. Изборен крах преживяха и СДС, и ДСБ, и България на гражданите. Така че тази година не е добра за десницата, тя по-скоро претърпя поражение. Не е добра годината и за ГЕРБ – макар, че спечели най-много гласове, всъщност загуби изборите. ГЕРБ беше губещият не само защото беше свален от власт и правителството не можа да завърши мандата си , а защото изборният резултат всъщност му даде основание да бъде само опозиционна сила, нищо повече. Проблемите на ГЕРБ продължаха и с първите разколници. От начало бяха тези от БАСТА, в последно време наблюдаваме тенденции на роене и на парламентарната група. При тях няма нови идеи, няма нови лица. Партията не се възползва от възможността да покаже такива и да покаже, че може да бъде и добра парламентарна опозиционна сила. Тази й роля не й беше позната в предишния период, когато имаше управляващо мнозинство. Но сега, когато трябва да са парламентарна опозиция, трудно се справят. Те не са убедителни като парламентарна опозиция, но е видно, че има търсене на адекватен модел. Мъчат се да пречат на управляващи, колкото могат, но невинаги успяват. Стратегията, която изповядват - "Колкото по-зле, толкова по-добре", не е печеливша.

Това, което може да очакваме през следващата година е провеждането на избори за Европейския парламент. Вероятно всички партии ще се опитат да формулират политически послания така, че тези избори да покажат кой е водеща политическа сила. Те ще са политическа битка. Опозицията ще се опита да мобилизира своите привърженици, след като не успя с протести да направи това. Също такава мобилизация ще направят и управляващите, за да покажат, че те са на върха. По значимостта си тези избори ще се доближават много силно до едни предсрочни парламентарни избори, без да са такива. За да прогнозираме какво ще се случи през цялата година, много зависи какво ще се случи на тези евроизбори. Ако управляващите загубят, веднага идват предсрочни избори. Ще има и стимул за нови протести. Ако спечелят, може да изкарат и целия си мандат. Тогава ще започнем да се готвим за местните избори през 2015 г., които също са много важни.