32515 | 1 ян. 2014 | 14:21

Политиката на строги икономии и нулевият бюджетен дефицит на всяка цена, която следваше министър Дянков, е абсолютно неадекватна

Безпаричната диета на Симеон Дянков ни доведе на дъното на кризата. Предсказанията, че България силно ще задлъжнее и нашите внуци ще плащат заеми, са силно преувеличени. Това са приказки за пазара.

Единственото, което мога да видя, са перспективи за леко оживление, което ако стигне 1,5% можем да се радваме. Но това не са темпове, които означават стабилност на растежа. Нито това са темповете, които са ни нужни. По всички признания, които се чуха през тези дни е растеж на буксир. Европа лека по-лека отлепя и за пореден път измъква и нас от кризата. През последните няколко години сме свидетели как Европа излезе и отново влезе в кризата. Предишният път тя въобще не можа да ни помръдне, заради политиката на строги икономии на финансовия министър Симеон Дянков. Днес нещата изглеждат леко по-благоприятно. Но за съжаление все още нямаме перспективи за траен и стабилен растеж, нито за някакво наваксване спрямо европейските страни.

Политиката на строги икономии и нулевият бюджетен дефицит на всяка цена, която следваше министър Дянков, е абсолютно неадекватна. През цялото време съм я критикувал. Модерният бюджетен възглед в Европейския съюз е бюджетът на симетричното реагиране, т.е. в криза бюджетите влизат в дефицит, който бива компенсиран по време на растеж. Това е модерната бюджетна политика. Да, Европа не е разрешила основния си въпрос, който влачи с години и много трудно ще реши. Това е проблемът с високата държавна задлъжнялост. Европа си позволи поради криворазбрана социалност да прави дефицити и по време на растеж и да трупа задлъжнялост. Това е големият проблем, не само на "Старият континент", той стои и пред останалия съвременен свят. Нека припомним, че САЩ също задлъжняха много.

Силно преувеличени са твърденията, които чуваме напоследък, че нашите внуци ще плащат заемите, които получаваме днес. Въпросът не стои така. България трябваше да вземе заем още през 2008 г. и да си осигурим финансиране от Международния валутен фонд и да вкараме пари в икономиката, защото безпаричната диета на Дянков ни доведе до 5 години на дъното на кризата, от която не можем да излезем. Тези пари, които взимаме в момента, бих разкритикувал за начина, по който се употребяват. По всички препоръки на водещи икономисти, включително на МВФ тези средства трябва да бъдат вложени в строежа на базова инфраструктура, която включва магистрали, модернизиране на ж.п. линиите, канализация и водоснабдяване, в широк смисъл тук може да бъде включена и енергетиката. Трябва да се търси мултипликационен ефект. Със заемите, които България получава днес, ние кърпим дупки. Не че тези пари са излишни за икономиката, но ефектът е много по-малък. Все пак предсказанията, че България ще задлъжнее със 120% от БВП, подобно на Гърция, са силно преувеличени. Това са приказки за пазара.

Идеята за публично-частно партньорство, която се носи в общественото пространство, не е вредна. Въпросът е къде? Публично-частното партньорство не трябва да се използва в строителството на магистралите "Хемус" и "Черно море", на тунела под Петрохан. Това единствено ще доведе до появата на платени магистрали в страната. Наскоро бях в Португалия и техните платени аутобани са пусти. Това не трябва да се допуска и автомагистралите у нас трябва да се строят с европейски пари и да бъдат достъпни. Публично-частното партньорство трябва да се използва в редица избрани проекти за реиндустриализацията на страната. Като се започне от "Кремиковци", мине се през ОЦК в Кърджали и ВМЗ в Сопот, да се опитаме да възстановим производството на автобуси в Ботевград. Може би има още три-четири възлови места, където може да се направи нещо с помощта на публично-частното партньорство. Никъде публично-частното партньорство не се е оправдало в базовата инфраструктура. Всичко неолиберално, което беше експериментирано във Великобритания, от сорта на частни фирми да стопанисват лондонското метро и железниците, след това отново се върна в държавни ръце, но с много големи загуби за обществото. Не е нужно да правим подобни експерименти. Тук трябва да подчертая масираното инвестиране на държавни пари в железниците в България. Не трябва да си поставяме в никакъв случай някакви абстрактни цели от типа влаковете ни да развиват скорост от 300 км в час. Много сме далече от ландшафт и потребности от тези неща. Ние се нуждаем от железници, които да могат да осигурят средна скорост от 100 км в час и те вече са конкурентоспособни на автомобилния транспорт.

"Да" на реиндустриализацията, но не на приказки, а реиндустриализацията на практика. В нея няма нищо лошо за известно време да се смесят държавни и частни пари, след което държавата ще излезе и ще си продаде участието.

------------

Професор Чавдар Николов е специалист по публични финанси.