10318 | 1 ян. 2014 | 14:40
Македонските железници са сериозно изостанали. За разлика от България, в Македония жп-пазарът не е либерализиран, а алтернативи на Коридор № 10 почти няма. Македонски експерти препоръчват да се ползва българския опит.
Македония иска да си възвърне конкурентоспособността в жп-транспорта и за тази цел смята да модернизира някои железопътните линии и да набави нови локомотиви и вагони. Коридор номер 10, който свързва Залцбург със София и Скопие, в македонската си част ще бъде пригоден за скорост до 120 км в час, така че транспортът на пътници и стоки да стане по-ефективен. Разбира се, в сравнение с европейските високоскоростни влакове, които се движат с над 200 км/ч този проект е съвсем скромен, но според специалистите е добър като начало.
"Тази скорост е напълно достатъчна за товарния трафик, който носи най-големите доходи", коментира за Дойче веле Милан Янкулоски, директор по инфраструктурата в Македонските железници. Експертите смятат, че инвестициите в железопътния транспорт са добра стратегия. Според тях основният проблем на Македония обаче е не ниската скорост на влаковете, а липсата на алтернатива. За разлика от страните в региона, в областта на железопътния транспорт Македония има само Коридор № 10.
България либерализира своя пазар
С много по-добри позиции са Сърбия, България и Гърция, които имат по няколко възможни транспортни връзки в посоките север-юг и изток-запад. Освен това според Деян Търпевски, специалист по жп-системи, Македония трябва да либерализира този пазар много бързо, а не да бави процеса чак до влизането си в ЕС: "България направи най-добрия ход, като либерализира железопътния пазар и даде на частни компании достъп до българския релсов път. По този начин Коридор № 4 през България поема все по-голяма част от товарите в региона и отнема пазара на Коридор 10, по който упорито се държи на монопола на неработещите държавни железници."
На подобно мнение е и Кръстьо Минговски, който от години следи развитието на железниците. Според него една от основните слабости, които трябва да се отстранят, е ниската пропускателна способност на железопътните линии, които спешно се нуждаят от втори коловоз. Нужни са нови гари, трябва да се модернизират наличните, да се изправят някои отсечки, да се подобри сигурността, изброява Минговски.
Липсата на железопътна инфраструктура между страните на Балканите затруднява сътрудничеството
"Днес от общо 693 км. жп-линии само 240 км. са електрифицирани. По 2/3 от релсовия път движат дизелови локомотиви на 60-70-годишна възраст, които тежко замърсяват околната среда. През следващите 15-20 години трябва да си свършим работата, тоест - да направим всичко, за да станем конкурентоспособни. А след това да започнем с изграждането на бързи линии, например: Скопие- Белград за 2,5 часа, или Скопие-София за 1,5 часа", обяснява Минговски.
Европейска помощ за инфраструктурно развитие
Паралелно с работата по коридор № 10, която се извършва от българската фирма СК-13, върви и реконструкция и доизграждането на релсовия път по Коридор № 8 от Албания през Скопие към София и Варна. Вече е сключен договор за реконструкция на жп-отсечката Куманово-Беляковце с дължина 31 км, която е част от същия този коридор № 8. Работата ще започне през март 2014 г., а изпълнител ще бъде германската компания "Вибе". За реализирането на проекта са осигурени 45,5 милиона евро от Европейската банка за възстановяване и развитие.
Реконструкцията предвижда поставянето на нови линии и прагове, построяването на осем моста, най-големият от които с дължина 120 метра, построяването на три гари и три обекта за службите за регулиране на движението. Това е първата от предвидените три отсечки за железопътно свързване на Македония с България. Строителните работи ще започнат през март и трябва да бъдат завършени до третото тримесечие на 2016 г. Останалите железопътни отсечки от линията към България, която трябва да бъде готова до 2022 г., са Беляковце - Крива Паланка с дължина 36 километра, и Крива Паланка - Деве Баир с дължина 23 километра.
Мобилна верси
RSS
