96825 | 6 ян. 2014 | 08:32

Запаленият фитил на Привиденията от Кеворк КЕВОРКЯН

Трогателни бяха грижите, които положиха за Боби, наистина - и те окончателно ни убедиха, че англичаните не се отнасят към българските пришълци като към някакви караконджули; като към някакви мелези, които имат по равна част от Дракула и Созополския вампир, както и няколко клетки от български историк - за достоверност.

За броени часове повече от десет хиляди англичани се втурнаха да спасяват госта от България: подписки, лекари, консилиуми, операции и всичко останало; с тия грижи дори българското здравеопазване можеше да се изправи на крака, какво да говорим за един Боби.

Разбира се, и той не беше никак натрапчив, не се тикаше в краката на минувачите, за да изпроси някой чейнч, нито се хвърляше върху колите, за да им измие стъклата; да не говорим, че не си търсеше под наем апартамент в Сохо, защото щял да се запише да учи в лондонски колеж, а по този начин

да увеличи и бройката
на дискретните
публични домове

с още един.
Не, Боби не притежаваше нито едно от тези специални умения, заради това и разлюля английските сърца.

Боби, който иначе е териер, неизвестно как довтасал от България, понеже е с парализирани крайници, се превърна в поредното доказателство, че кучето винаги ще има своето запазено място в човешкото сърце, дори то да е предано на самата кралица. Хубаво, да помълчим за малко и да се помолим някой ден хората да се обичат помежду си поне толкова, колкото обичат най-добрия си приятел - кучето.
Амин.

Вероятно сте чули историята на Боби, тя се появи около новогодишните празници, Дядо Коледа е опитен продуцент и не пропуска случая да представи някой вдъхновяващ сюжет в стила на индийския Боливуд.

Интересни бяха и коментарите за Боби в сайтовете - в БЛИЦ например открих един, който направо ме трогна. „Фелдмаршал“ бе споделил следното свое съкровение, ето го: „Това куче прилича на Цветан Цветанов, така ще гледа той, когато чуе присъдата си в скоро време.“

Брех!
Че Цветанов няма да чуе никаква присъда не само в скоро време, ами и изобщо - това за мнозина е вън от съмнение. Но пък кои сме ние, простите редници, та да се бъркаме в прозрението на един Фелдмаршал. Друго обаче е по-важно:

фелдмаршалите вече изобщо не си почиват

те са навсякъде, навират се дори и под едно трогателно съобщение, като това за преживелиците на Боби. Следователно трябва да се примирим с факта, че партийните Тролове, които аз наричам Привидения, окончателно са превзели мрежата и оттук насетне ще бъдат нейните безжалостни властелини. Доскоро се смяташе, че политиците са обругавани там от случайни посетители; сега обаче с голяма доза сигурност може да се каже, че тъкмо пълчищата от техни Привидения вече оварваряват до крайна степен общуването в мрежата и я превръщат във вонящо блато. Някой трябва да изследва фазите, през които премина огрубяването на мрежата, докато стигне до сегашните си нива на бруталност - и лесно ще забележи, че това се случи, когато партийните централи настървиха своите Привидения. Всички партии имат своите елитни екипи за обругаване които се трудят неуморно - цяло чудо е, че не го отнесе и Дядо Коледа; псува се наред по всеки и всичко.

Тази грубост се прехвърли дори в иначе безобидни залъгалки, каквато е например кръстословицата „О, Думи“, ако правилно я наричам така. Тя е доста популярна, във всеки едни момент в нея се подвизават стотици хора, понеже е интересно занимание за паметта и ума; не вярвам обаче в нея да се включват хора от медиите - поне така изглежда заради скромния набор от думи, до които прибягват в практиката си те. Обаче и в „О, Думи“ има откровени мискинлъци: един играч се беше кръстил „Ям л..на“, друг - „К.. за Левски“, другите артистични остроумия да не ги изброявам. Това е пълна лудост: напъваш се да се сетиш каква дума се получава от буквите „м“, „и“, „р“ - а си се кръстил за кураж „Пика за девици“.

Политиците ни явно си въобразяват, че колкото повече се огрубява общуването в мрежата, толкова по-незабелязани ще остават техните словесни изпускания и дивотии. Може и да са прави. Обаче има нещо патологично в тяхното желание да поощряват този садистичен апарат за бичуване на опонента. Това ще бъде битка без край, в нея няма да има победители, но никой не се интересува от това, всички са заети да продуцират фекалии, също и да ги консумират. Когато кажеш, че някой ти изглежда като Боби, неговите Привидения веднага си го изкарват от опонента си,

който пък им изглеждал като обикновен гей
и пр., и пр.

Няма какво да губим време, а трябва да направим една антология на сквер-нословията в мрежата с дата 2014 година, понеже само след броени месеци и тя ще изглежда вече като четиво за монахини - и така ще запазим едно безценно свидетелство за високия морал на Прехода. Ако някой пък се постарае да извлече събирателния образ на днешните ни политици, представен в коментарите по техен адрес, незабавно трябва да продадем държавата на Северна Корея.

Много рядко могат да се срещнат истински остроумия. Един например твърдеше, че

на Волен му плащали
с „турски рубли“

Това е много забавно, вън от съмнение, а има и известна логика в прозрението на въпросното Привидение, понеже в момента Волен сякаш крепи семенниците на ДПС, а отгоре на всичко настоява и да се построи „Белене“; и ето, онзи зевзек е решил, че най-подходящата валута за него ще са турските рубли. Обаче подобни проблясъци са много редки. Другото са ругатни, грубиянски и пределно скверни, или пък конспирации, които обичайно стигат до ануса на този или онзи политик.

Е хей, вижте докъде ни отведе историята на Боби.
За мрежата не съществува вече нито един приемлив човек, за порядъчен да не говорим - всички са завършени маскари. И ние сме се примирили с тази отрова. Това, от една страна.

От друга страна - за да бъдем напълно щастливи - и циганите вече минаха всякакъв предел, и то под носа на властите. Колкото по-нагли стават те, толкова по-любезно се държат с тях. Манго Джери и кротките агънца, пиеска в Гората на Българския страх. Омърсяваха портретите на Апостола и на други български светци - и нищо.

Ако напишеш обаче нещо срещу тия типове - аз имах глупостта да ги нарека „животни“, понеже това ми се видя най-приемливо за техните адвокати от правозащитния алъш-вериш - веднага ти спретват едно досъдебно производство. Е, как тогава в такава гламава държава да не омаскаряваш всичко, което ти попадне под пред очите. Стигнаха дотам да крадат и детайли от паметника на Левски.

Сетне други пък опикаха паметника на братя Георгиеви в Карлово - в онзи случай поне военната прокуратурата подгони „агите“: войниците се оказаха турчета, набили едно българче и му викали „гяур“. Е, гяури сме, като си мълчим. И сега проследете докъде ще стигне тази пък история - доникъде, разбира се. Но пък и защо да се сърдим на „агите“, когато те виждат как сами се обругаваме като животни в мрежата.

Преди в нея да нахлуят пълчищата им от Привидения, политиците направиха предостатъчно, за да лишат от скрупули публиката. Но днешната настървеност на башибозуците им минава всякаква граница, те се държат като ордите на Ахмед ага Тъмръшлията, за които се твърди, че са били касапите по време на Априлското въстание.

Сегашните касапи
колят с думи

но те остават завинаги в селенията на мрежата; дори най-тежката физическа рана отшумява с времето, но отровните думи, жигосали нечия душа, никога не могат да бъдат забравени.

А дори и най-колебливото Привидение губи задръжките си, когато обичайният политически живот го засипва с грубости, недомислици и преувеличения. Когато човек, който се отърква от години в политиката, изтърсва, че Светльо Вит-ков харчи държавната си субсидия, за да прави рекламна кампания с Антонио Бандерас, какво повече да чака Привидението - и да не се хвърли да изтърбушва грешника.

Четвърт век вече нашите политикани се угояват с измишльотини и все още не им омръзва. Бандерас рекламирал кампанията за евроизборите на „Глас народен“! Колко акъл трябва да имаш - не да си го помислиш, а дори да го сънуваш това. Реших да намеря клипа с фантомния Бандерас, за да видя какво е възпламенило това тъпоумно твърдение. Актьорът, който чете репликите, не прилича дори в минимална степен на Бандерас, само дето го представят като Антонио - колкото да запалят фитила на лековерника. На него ще му мине, изхвърлил си е измишльотината и вече сигурно я е забравил. Обаче оттук насетне нищо няма да е в състояние да загаси фитила на Привиденията.

Остава ни да гледаме като Боби в нищото. А ние вече наистина сме осъдени. 

(в. Преса, печатно издание, брой 5 (711 от 6 януари 2014)