25503 | 7 ян. 2014 | 06:24
Продължение на интервюто на Валерия ВЕЛЕВА от 6 януари
Стефане, въпреки болестта ти продължаваш да снимаш. Знам, че целият екип работи с маски на лицето, за да те предпази от вируси, и днес си учиш поредния епизод. Планове за бъдещето?
- Имам. Искам да си довърша филма, да изкарам докрай курса със студентите си, а вече се виждам и по трибуни за евроизборите през май.
- Разказа ми с огорчение как и сега ти подвикват протестиращи „червен боклук“. Защо избуя тази агресия?
- Тази тема много ме вълнува. Тя е свързана и с онези тягостни моменти, които усещах по улиците след изборите на 12 май. Бях сигурен, че и сега ние няма да заварим в добро финансово положение държавната хазна, както бе и през 2005-а, когато поехме властта след царя. Тогава обаче имаше икономически подем. Но ние в нашата партия сме царе на изхвърлянията - и тогава обещавахме, както и сега, без да знаем какво заварваме. Днес виждам проблема, който се получава между нас и ДПС за плоския данък. Още по време на тройната коалиция нещо инстинктивно ме караше да не бъда съгласен с него. Но тогава моята партия го прегърна. Сега имаме противоречие с ДПС.
- Трябва ли да има днес коалиционно споразумение между БСП и ДПС?
- Това е сериозен въпрос. Създаването на сегашното единение на базата на парламентарни групи без уточнение до каква степен можеш да проявяваш своите претенции в управлението, водейки се от партийните програми, ще поражда проблеми. И това ме тревожи. И в парламентарната група съм усещал напрежение заради кадрови управленски решения от политически характер. Ние, за да избегнем думата „коалиция“, която Борисов очерни, а сега вижда, че без коалиция и той няма накъде да върви, не подписахме такъв документ. Времето ли не ни стигна, защо стана това избързване, а не уточняване как, какво и в каква посока се движим, не мога да разбера. Защото, колкото и премиерът Орешарски и неговият кабинет да предлагат идеи, все пак от двете партийни ръководства и техните парламентарни групи зависи реализирането им.
- Критиките ти към кабинета?
- Аз бих коментирал повече Министерството на културата.
- За какво?
- За по-голяма решителност в действията. Много бавно стават процесите там. Лоша е думата „застой“, но такова усещане имам. И не става въпрос за чистки. Настойчивост трябва, за да тръгне работата. Аз знам как се бори един министър за бюджета си. И ще си позволя да кажа, че скоро звъннах на министъра на финансите, за да му напомня едно обещание към моите колеги от Пловдивския драматичен театър за ремонта на сцената. Тичане трябва - това са моите съвети към министър Стоянович. Не става с усмивка, а с тропане по масата. Така съм действал и аз. Макар че като политическо лице на мен трудно можеше някой да ми откаже.
- А как преценяваш Пламен Орешарски като премиер, който не е политическо лице?
- Много го харесвам, защото много добре го познавам. На кого да обясниш, че Пламен не е това, което виждат хората по телевизията. В дъното на парламентарната ни стая има една малка стаичка, в която седят „порочните“ депутати.
- Демек пушачите!
- Да. И като влезеше Пламен там, веднага изцепваше по някой виц. Ама страхотни! Вицът за плочките, който ошашави обществеността наскоро, е нищо в сравнение с другите вицове, които той ежедневно разказва. И изобщо не се е държал като сухар счетоводител или като гаден финансист. Пламен е душа човек. И понеже беше ясно, че ако направим кабинет, той ще е премиерът, в деня на откриването на парламента, преди да се качи на автомобила, другарски го посъветвах: „Не позволявай да ти ходят по главата! Пази се!“ Защото аз знам какво е тичането на кариеристите за един или друг пост. Орешарски ми обеща, че ще се вслуша. Не мога да го коментирам на тоя етап, но не тръгнаха в самото начало добре нещата. Ако имаше яснота какво правим и защо, щеше да е друго. На мен много ми се иска - не като член на БСП и като „мръсна червена маймуна“, кабинетът да реализира в следващите месеци това, което сме обявили. Министрите достатъчно вече патинираха от шума на улицата. Питал съм се - бих ли издържал на този натиск, и ти признавам - не бих издържал. Може би не до възпитание, може би аз съм учил за друго, моята работа е друга, но не мога да си представя да изляза на сцената и отдолу да ме освиркат, и аз да остана. Махам се веднага. А тази агресия в обществото избуя в последните 4 години. Тази омраза във всички сфери, в отношенията ни като хора, е нетърпима.
- Смяташ, че това го насади ГЕРБ?
- Да, разбира се! Бил съм в опозиция през 2001-2005 г. имаше съпротива между парламентарните групи, но обществото не усещаше това напрежение. Беше ми приятно да ходя на работа. Сега е нещо страшно! Толкова пренебрежително отношение и към парламента, и към хората! С Бойко съм имал много разговори години назад, били сме усмихнати, готини. Какво му стана на този човек сега, не знам? Това негово поведение настрои и хората по улиците. Не коментирам дали протестите са платени, или не, но атмосферата в България е отровена.
- Лечението?
- Е, да не казвам, че трябва химиотерапия и каква ще е тя. Дали само изборите ще са Ӝ достатъчни, дали трябва нова конституция. Слушах Таня Дончева - леви, десни да се съберат и да изработят нова конституция, дрън-дрън та пляс. Интересно ми е движението на Бареков. От артистична гледна точка аз като преподавател по актьорско майсторство го харесвам за това, че той е невероятно убеден в това, което говори. Да си вярваш на 120%, това няма как да не увлича хората. Той има опит с хората, но убедеността е много важна. Е, малко с уличката, дето иска да бъде кръстена на негово име, прекали, обаче е любопитно това, което предлага като програма. Но вече започнаха да излизат намеци кой стои зад това движение и както всичко в България, и то може да бъде очернено, омаскарено, оплюто.
- А вярваш ли, че Дончева ще направи нова партия?
- Не. Няма как да стане. Неслучайно журналистите питат дали Първанов стои зад тази история. Не смятам, че някой има интерес да цепи БСП, да си изяждаме костите на фона на яростните атаки срещу нас отвсякъде. Президентът не е вчерашен, за да тръгне по идеите на Таня.
- А защо и артистите протестираха? Христо Мутафчиев показа силна политическа ангажираност.
- Той е привърженик на Бойко. Едно вдигане на телефона на Бойко му спаси живота. Хубаво е да си толкова благодарен, но не съм съгласен една съюзна организация, каквато е САБ, да се политизира до такава степен. Не знам какво ги активира така и моите приятели студентите, миличките. Май месец имаше избори. Тогава никой не ме попита какво предлагаме, какво ще се случи, а сега станаха първи активисти. Как стана това раздвижване? Аз обичам моите студенти, пращал съм ги на стачки, но те първи се връщаха, разочаровани от това, което се случва. И ако през 1997-а имаше кауза, очакване нещо да се случи, сега какво е? Бюджетът на културата ли ще стане повече, или ремонтите на театрите ще се направят?
- Започва битката за евролистите. И разногласията вътре в партията ще избуят.
- О да! От какво, мислиш, идват разочарованията на хората в партията - от битката за постове. Две неща открих сега - никой не може да разчита, че е вечен, и трябва да знае, че неочаквано може да напусне този свят. И второто е - властта съсипва хората. За това се подписвам. И няма никакво значение дали става въпрос за умни, за кариеристи, за интелигентни - при всички властта нанася промени. Това усещане вече не мога да изтръгна от себе си.
- Смяташ ли, че за да погледнем като народ в една посока, трябва лидерите да седнат и да се разберат?
- Убеден съм. Какво има толкова да делите бе, хора? Толкова ли е важен този пусти кокал. Седнете и се разберете по няколко основни проблема за държавата и да се опитаме да задвижим малко напред нещата. Когато като доайен откривах парламента и за първи път ги погледнах отвисоко. Хубави хора. А като застанат на тази трибуна, полудяват. Но аз съм убеден, че ситуацията ще принуди лидерите да си проговорят. Важното за нас е да съумеем в следващите 6-7 месеца да се опитаме да реализираме по-голяма част от обещанията си.
- Звучиш оптимистично и си усмихнат.
- Патосът, този патос на противоречието ме кара да се усмихвам днес. Имаме толкова неща да свършим. Така че животът е пред нас.
(в. Преса, печатно издание, брой 6 (712 от 7 януари 2014)
Мобилна верси
RSS
