Борис ПОПИВАНОВ* |
...За първи път след 1991 г. имаме парламент, в който не влезе нито една нова политическа сила независимо от всеобщото, изразено още от началото на годината, обществено желание за значима политическа промяна.
...За първи път едно правителство не зависи от парламентарна подкрепа, а от парламентарен кворум. А протестиращите искат бъдеще с лозунгите от миналото - от 1990 и 1997 година.
***
Когато говорим за вътрешни партньорства, те трябва да почиват на някакви по-ясни договорености. Това Сергей Станишев и Лютви Местан като че ли не го разбират, затова трябва всеки ден да преценяват докъде може да стигне компромисът, докъде изобщо са в състояние да направят нещо.
***
Българското общество показа по-високо ниво на политическо мислене от протестиращите. Просто то се пита кой и с какво ще подобри живота му, ако падне това правителство, и иска да види алтернативата. И докато не я види, предпочита да стои като наблюдател на процесите.
А протестът не породи политическа алтернатива и се размина с най-значимите теми на обществото: бедност, безработица, липса на перспективи, монополи, рекет.
***
Когато се прави обобщение на 2013 година, мнозина се опитват да използват за него една дума - „протест“. Според мене беше не само година на протеста, а година и на ината - едно традиционно българско качество, което добре познаваме.
Това е на първо място инатът на Бойко Борисов да се върне на власт, пък ако ще „турско да става“. Инатът на Сергей Станишев да не допусне друг кабинет... Инатът на протестиращите да постигнат своето, ако ще държавата да рухне... Инатът на България - да не ви гласувам на парламентарните избори, докато не предложите нещо смислено...
***
На такъв елит впрочем - такъв протест. Кое ги обединява? Това е тежкият индивидуалистичен антиправен егоизъм: ако конституцията и законите не работят за мене лично, оспорвам тяхната легитимност. И тук е самата логика на протеста - не признаваме за легитимни резултатите от изборите и управлението, дошло в резултат на тези избори, но смятаме, че само едни нови избори ще донесат решението.
...Голяма част от събитията през 2013 г. като че ли бяха задействани и раздвижвани импулсивно от други фактори, не от партиите. От протестиращите, най-вече от главния прокурор, от президента и т.н. Сега партиите ще се опитат в следващите месеци те да бъдат основното действащо лице в българския политически живот.
------------------
Съкратени откъси от изказването на политолога на вчерашната дискусия за политическата 2013 г., организирана от Института за социални ценности и структури „Иван Хаджийски“.
(в. Преса, печатно издание, брой 6 (712 от 7 януари 2014)