50377 | 7 ян. 2014 | 11:31

Още на конференцията през февруари партията на Борисов трябва да спечели психологическата битка за евровота

Конференцията на ГЕРБ наближава и ако партията наистина иска да се върне във властта, лидерите й трябва да си направят равносметка за свършеното. Къде успяха и къде се провалиха? Накъде са повели хората си - по утъпкания царски път или по някакви десни магистрали? И най-важното - къде искат да стигнат?
Малко повече от месец преди националната конференция подобен разговор в ГЕРБ не е започнал. Всички чакат лидера да каже как точно ще ги върне във властта. А той дава противоречиви сигнали от партийния Олимп. И мята светкавици.

На 12 декември 2013 г. Бойко Борисов събра парламентарната си група и нареди срещата да бъде филмирана и пусната в Ютюб. Тя трябваше да бъде разговор катарзис. Случи се, след като Георги Марков напусна групата и разклати усещането за монолитност.
Но откровеният диалог не се състоя. Единственият, който понечи да вземе думата, бе младият гоцеделчевски депутат Георги Андонов, но така, че разсмя всички и влезе в „Господари на ефира“. Репликата му „Вярвайте ни, г-н Борисов, не сме такива хора, няма да се продадем за толкова малко пари“ беше изтървана по погрешка, но притеснителното е, че това изчерпа разговора в групата.

Вместо да се приближи, Борисов се дистанцира от хората си. Той обяви, че повече няма да идва на работа в парламента. И назначи Цецка Цачева за свой представител. Тя е нещо като извинението му за Искра Фидосова. „Трансмисия между Борисов и депутатите му“, както се изразява самият лидер.
„Ако някой, по каквато и да е причина, стане и каже: г-н Борисов, бях дотук, напускам групата, ще стана, ще му благодаря, ще го изпратя и ще ви задължа да имате добро отношение към този човек“, казва на записа в Ютюб лидерът, като силно натъртва на това „ще ви задължа“.
Съобщава го с лекота, сякаш може да ги задължи каквото си иска. И сякаш задължаването да обичаш този и да мразиш онзи е някакъв неписан текст в устава им, който му дава

безгранична власт

По-рано обещаваше на Станишев да „му даде“ няколко от своите хора да му гласуват, само да не прави уйдурма с „Атака“.
Наистина ли Бойко Борисов е толкова силен, за да бъде още господар на сърцата и чувствата на депутатите си? Доскоро това се смяташе за напълно естествено, защото доверието в него беше високо. Той печелеше с лекота всяка битка и това, което казваше, се изпълняваше. Бившият кмет и премиер твореше своите чудеса безпрепятствено, защото беше във властта. Днес ситуацията е друга. Депутатите му често под сурдинка се смеят: „Уж Борисов и Цветанов бяха топ полицаите, а се оставиха да им забият такъв удар с печатницата в Костинброд. Май повече говорят, отколкото могат.“

Конференцията на ГЕРБ трябваше да е на 10 януари. Когато обаче на 10 декември групата напусна вторият депутат Светлин Танчев, ръководството отложи форума за 16 февруари. Така даде знак, че не бърза да „отпуши“ партията си. Борисов обеща да заложи на млади, кадърни, доказали се и лоялни кадри и да позволи на единайсетте от изпълнителната комисия да вземат решения, а не само „една глава да мисли“, но дотогава май само той ще крои плановете. 
На 3 януари 2014 г. във Фейсбук той написа нещо в стил „Партията, това съм Аз“.
„Предложенията и решенията (на конференцията) ще дойдат лично от мен, носейки цялата отговорност за партията,

никой друг освен мен
не е запознат с тези планове

за да се правят подобни анализи.“ Така Борисов опроверга надеждите за номинации за нови шефове в ГЕРБ и размисли на негови съпартийци, че се готви плавно да се оттегли от политиката, ако отново не се добере до властта. Точно преди Нова година лидерът на ГЕРБ тежко въздишаше пред агенция Фокус, че се е уморил през последните 15 години като главен секретар, кмет и премиер. А в първите дни на януари весело жужи: „Починах си много добре по празниците, в страхотна форма съм“, непоносимо смесвайки политическото и битовото си време.

В момента ГЕРБ е на съдбовен кръстопът. И ролята на лидера е изключително важна. Пред Борисов има два варианта: да изведе партията си от блатото на опозиционното бездействие или да я хвърли в тежка криза след евровота, следвайки съдбата на НДСВ. Пред него самия също има два пътя: да остави формацията си по средата на пътя, както направи Симеон Сакскобургготски, или докрай да я води и да й прелива от собствения си авторитет и харизма. Тайният му вариант, според депутати, е да я повери в ръцете на Кристалина Георгиева.

Истинският лидер не се назначава, той се появява. В ГЕРБ обаче в момента всички като че ли чакат кого ще назначи Борисов за нов, засега неформален лидер. ГЕРБ трябва да спечели битката за евровота, за да има основание за връщане във властта. Но как? С яростни критики към опонентите, със силно рамо от ЕНП?

Според някои хората на Борисов разчитали на бурни протести по улиците по това време, но тази схема вече беше изпробвана над 200 дни и не даде достатъчно ефективни резултати. Надеждата на Борисов е управляващите да се провалят, но засега те внимателно държат кормилото и реагират на всеки остър завой, който се задава, така, че да омекотят социалния удар.

Затова най-добре е спасителният знак да дойда отвътре. ГЕРБ има три важни рубикона за преодоляване.
Първият е да си признае грешките и голямата вина за обедняването на българите по време на управлението на кабинета „Борисов“.
Вторият рубикон е признаване на вина за т.нар цветановщина. Едва ли на конференцията ще се каже цялата истина за полицейската държава, превърната в огромен кетчър, който слухти врагове и свои. Най-голямата изненада би било оттеглянето на бившето вице, след като е поискал прошка от своите и от всички българи, но това едва ли ще се случи.
Много са въпросите, на които се чака отговор в доклада на Борисов. Най-важният е

как ще се преодолее страхът

Третото условие за катарзис на ГЕРБ е отказ от „калинките“, от шуробаджанащината, от партийната аристокрация. Партията на Борисов има нужда от нормализация - с повече доверие, свобода и демократичност. Хората му трябва да започнат да говорят свободно и със самочувствие. Да си говорят с реформаторите, с партньорите в парламента - БСП и ДПС.

Месец преди отчетно-изборното събрание ГЕРБ като че ли няма яснота откъде идва и накъде отива. И с Цветанов ли ще продължи към евроизборите и след това. Присъствието на бившето вице създава огромно напрежение в партията тъкмо заради очаквания, че може отново да бъде овластен да се разпорежда с тайните на хората си.
В момента ГЕРБ има петима евродепутати от общо 18. На 25 май ще избираме 17 нови представители в Европейския парламент. Ако хората на Борисов вземат четири кресла в Европарламента,

ще калкулират
загуба, но малка

Но ако паднат под тази бройка, за тях ще има много сериозни политически последици. Те вече няма да имат право да искат оставки и предсрочни избори.
Социолозите не крият, че ГЕРБ има ресурс да влезе ударно в битката за евровота, но дали на партията ще й стигнат силите да се зареди с нова енергия и нови цели? 
 

(в. Преса, печатно издание, брой 6 (712 от 7 януари 2014)