55987 | 8 ян. 2014 | 07:46

От чисто научна гледна точка ние сме в графата „многоетнически“ (не и многонационални, нито пък многонародностни) държави. И в България съ

На снимката: Българите мохамедани не са по-малко българи от останалите. Просто някога с кланета, насилия и „мака“ са ги превърнали в „помаци“

Мине се, не мине ден (или поне седмица) и България се втурва към поредния си „автоскандал“. Сякаш всичко друго ни е наред, та само разправии помежду нас си ни липсват...

Впрочем не са само помежду нас си. От прекрасното предаване на Кеворк в неделя научих, че някаква си чужда фондация през някакъв си „нов“ университет (не знам само защо се казва и „български“) финансирал идеята за някаква си партия ПОМАК.
Бе евроинтеграция в действие. Едни иностранци, които упорито се опитват

да ни превърнат
във второ Косово

си търсят местен лайносмрък на зелени банкноти. Който срещу съответните грантове без колебание се превръща в лайномет срещу българщината.
За по-късопаметните ще припомня историята с клането в Батак. Дето според лайнометите башибозукът на Мехмед Барутанлията едва ли не с пот на челото спасявал българите от горящата им православна църква. Ми май пак си беше от лайномет на лайносмрък срещу България...
Но стига с гнева ми. От чисто научна (в случая и статистическа) гледна точка ние, първо, сме в графата „многоетнически“ (не и многонационални, нито пък многонародностни) държави. И в България съжителстват от столетия пет етноса - българи, турци, цигани, арменци и евреи.
Ако започна отзад напред, евреите (и най-вече сефарадските) сме приели още в края на ХV век,

когато са били
изгонени от Испания

след тамошния „възродителен процес“. През 1943 г. пък ги спасяваме от депортиране в Аушвиц. И си остават наши, по-голямата част от тях - поне до емиграцията им в новосъдадения Израел през 1948 година.
По-малката част - и тук няма как да прескоча чичо Валери Петров, иначе Меворах, не само остават, но и се превръщат в едни от будителите (и стожерите) на националната българска култура. Ще добавя и Веско Ешкенази - цигуларя, който и досега превзема света с изкуството си, но само и единствено под името българин.
Арменците намират у нас убежище и подслон

най-вече след
голямото клане

което им спретват турците през 1915 година.
Ще прескоча тук неотразимата Хилда, страхотния Кево и чаровния Хайго.
Не мога обаче да отмина един от някогашните си шефове - Агоп. Когато за пореден път го лъжех, за да си изкарам едни пари, той простена: „Само не мога да разбера как са ви търпели турците цели 500 години.“ Май и досега нямам отговор на този отвратително логичен въпрос...
Циганите просто няма да коментирам - техният етнос е като девиза на София - „расте, но не старее“. Че що да не расте, като държавата им плаща социалните на брой новородено дете? Че и що да старее, след като в същата тази държава всичко друго да, но социалистическата социална система си е вечно млада?
За турците е исторически логично - ако пет века са „местодомували“ по нашите земи, нормално е част от тях и да не сменят „местожителството“ си. Пък и немалко успяха удобно да се „аранжират“ в българските държавни структури. И преди, и сега...
Но без „аранжировката“ им няма да забравя Ахмед от село Комунига. Който, като ни видя с жена ми премръзнали на пътя, ни взе да пренощуваме в своята невероятно чиста къща. А на заранта, само след изричното, макар и трудно получено разрешение на неговия „бубайко“, беше позволено и на съпругата ми да закуси с нас, мъжете...

Та стигам и до българите

Те са два вида - християни и мюсюлмани. И двата вида през вековете са били жестоко клани.
Първите - при Борис, за да се откажат от езичеството. Е, хубаво, избил 52 болярски рода до девето коляно и по този демократичен начин успял да убеди българското племе да си смени вярата.
Думата ми сега е за българите мюсюлмани. Във „Време разделно“ великият Антон Дончев също е описал „демократичната“ процедура по помохамеданчването им. По средата - дръвник. От едната му страна - чалма. От другата - прясно отрязана българска глава.

Нещо като стар вариант на „Тютюнопушене или здраве - изберете сами“. Ами около 130 000 (според последните данни на статистиката) са избрали да живеят с чалми. Което обаче не означава, че са останали по-малко българи от нас, останалите. Просто са ги превърнали в „помаци“.
Впрочем през далечната (вече) 1972 година и аз като войник участвах в четвъртия „официален“ (иначе след 1885 г. те са 13) процес по „възстановяването на българските имена“ на помаците от Родопите. И даже бях награден за това с 10 дни арест.

Та си полежахме в карцера с едно помаче. И го питам: „Ти пък що си тук? Нали преди три дни те пуснах в два дена домашен отпуск?“ А той: „Ех, старшинка, прати ме да се преименувам. И аз си избрах да се казвам Вълко Червенков. А ти като дежурен по полк напердаши сержанта, който на вечерна проверка ме караше да крещя, че аз, Вълко Червенков, съм говедо. Та затуй и двамата сме тук.“

Много полезен арест си изкарахме двамата. Той, защото го убедих, че никога нямаше да вземе доживотна професионална шофьорска книжка (категория „С“) с „небългарско“ име. Аз, тогава начинаещ историк, защото научих етимологията на „помак“.
На родопски диалект „мъка“ е „мака“. А пък според „Уикипедия“ „помака“ идва от „мъчение“, „изтезание“, а „помачен“ - от „измъчен“ или „изтезаван“.
Та така от другаря Вълко Червенков научих в карцера, че „помак“ идвало

от „по-голямата мъка“

които едни българи са изживели в сравнение с другите българи.
Впрочем никога не съм различавал „помаците“ от българите. Нещо повече, много по-късно след онази случка от 1972 г. научих, че талисманчето на любимия ми ФК „Левски“ Бранко Давидов всъщност бил „преименуваният“ помак Ибрахим Даудов. Ама май и в „Левски“ Гунди, Кукуша и Соколето не са го знаели...
Бе тъпи ритнитопковци. Ако бяха живи сега, щяха да научат, че тяхното талисманче според някакъв си Моллов е от друга нация! Или пък че може би и те са не прости българи, а направо персийци. Или пък, че когато Апостола е споменавал в мечтите си, че иска да види да живеят в съгласие „българи, турци и други народи“, може пък поради незнание да е пропуснал и персийците...

Е, сега вече наистина ми става „по-мака“. Живеем във век, който неизбежно ще завърши с крупни интеграционни резултати поне в рамките на Европата. А ако отвъд Океана са категорично несъгласни с това (и впрочем имат основателни причини да се опасяват, ако не и направо да се страхуват), нека да си дават парите.
Ний, българите, сме световноизвестни и прочути като изкусни спецове по усвояването им. Независимо дали за (а в повечето случаи против) интересите на Родината ни.

Особено ако грантовете минават през един университет, който се самонастани в сградата на бившата Академия за обществени науки и социално управление, по-известна като АОНСУ. Ама и тя си беше чиста проба лайнометачница на социализма, та просто в „новите“ условия наследниците й

възпроизведоха
старите й навици

А иначе изцяло се солидаризирам с яда на моите колеги и приятели акад. Георги Марков и проф. Николай Овчаров. Като ги гледах тия дни из ефирите, те наистина изглеждаха „помаци“.
Сиреч, покрусени от по-голяма мъка. Демек, „помачени“.
Най-вероятно - от голямата им мъка по щуротиите на съвременна България...
Ами и аз. 

(в. Преса, печатно издание, брой 8 (713 от 8 януари 2014)