33512 | 8 ян. 2014 | 12:05

Изобразително изкуство, театър, танц, кино, книги съжителстват под един покрив в парижкия център

„Париж вече си има чудовище! Досущ като това от Лох Нес.“ С тези думи през 1977 г. френският „Фигаро“ посреща раждането на новия музей „Жорж Помпиду“. Две десетилетия по-късно в статия, посветена на награждаването на архитекта Ричард Роджър с „Прицкър“, „Ню Йорк Таймс“ признава: „Помпиду“ преобърна архитек­турния свят с главата надолу!“

А и не само архитектурния. За същите тези 20 години най-големият европейски музей за съвременно изкуство е посетен от

внушителните
145 млн. души

- пет пъти повече от предреченото през 1977 г. Рекордът му е 8 млн. за година, а средно зрителите му са 5 млн., което го нарежда на второ място във Франция след най-посещавания музей в света - Лувъра. Днес „Помпиду“ разполага с една от най-важните колекции с модерно и съвременно изкуство редом с тези на „МоМА“ в Ню Йорк и лондонския „Тейт Модърн“. И с най-голямата в Европа - 100 313 творби от 6396 автори.

Идеята за създаването му принадлежи на писателя и министър на културата през 60-те години на Франция Андре Мал­ро. През 1968-а е подкрепена от президента Де Гол, подема я и следващият на поста - Жорж Помпиду, който се опитва да затвърди статута на Париж като столица на световния арт в силната конкуренция на Ню Йорк. През 1969 г. той обявява, че в квартала „Бобур“ ще се създаде център, събиращ всичко съвременно на едно място - изобразителното изкуство ще съжителства с музиката, театъра, книгите, киното, танците...

Новаторската сграда от стомана и стъкло е построена по проект на британеца Ричард Роджърс в съавторство с двама италианци - Ренцо Пиано и Джанфранко Франкини. Тримата печелят ожесточен конкурс през 1971 г. в надпревара с 681 кандидати от 49 страни. Идеята на авторите е да изнесат техническите конструкции на фасадата - арматура, тръбопроводи, асансьори и ескалатори, за да освободят максимално пространство (около 40 хил. кв.м) за изкуство. Всички елементи трябвало да са в определен цвят - вентилационните тръби - в синьо, водопроводните - в зелено, ел. инсталацията - в жълто...

Лентата прерязва на 31 януари 1977 г. президентът Валери Жискар д'Естен. Уникалната за Европа институция, събираща под един покрив креативността в най-разнообразните й проявления, се открива с официалното название Национален център за изкуство и култура. Но точно общият покрив, издигнат в стил „хай тек“, в който всичко традиционно скрито е на показ, предизвиква остри дебати. „Нотр дам на канализацията“, „Хангарът на изкуството“,„Брадавицата на авангарда“, „Културният миш-маш“ и „Помпидолиум“ са само част от язвителните прозвища, с които се сдобива новият музей. Не на последно място и заради бюджета, който гълта: в годината на откриването му той е второто перо в републиката в областта на културата.

Критиките към „Бобур“, както го наричат още парижани, разбира се, бързо секват след огромния зрителски интерес към новия център. Не само изложбите и огромната библиотека, но дори площадът -

любима сцена на уличните артисти

превръщат мястото в истинско културно средище.
„Искаше ми се да разруша образа за сградата на културния институт, която всява страх. И да създам пространство, в което властват свободните отношения между хората и изкуството, и в същото време човек вдишва града“, обяснява архитектът Ренцо Пиано феномена „Помпиду“.
Ричард Роджър си спомня как веднъж стоял пред центъра и завалял дъжд. Любезна дама му предложила да се скрие под чадъра й. „Как ви се струва сградата? Аз съм архитектът“, похвалил се той. В отговор тя го фраснала по главата с чадъра. „Те просто мислеха, че грозим красивия им Париж. Трябваше им време, за да свикнат.“

Но нека надникнем и зад фасадата на този „антимонумент“. Основната колекция, която се настанява в новия център при откриването му, е на Националния музей за модерно изкуство, притежаващ една от най-престижните сбирки с творби от ХХ век в света. От фонда с десетки хиляди картини и скулптури всяка година в „Помпиду“ се представят различни акценти от най-важните течения в арта от миналия век - кубизъм, сюрреализъм, попарт, концептуално изкуство…

Сбирката е създадена основно от дарения на колекционери, но и самите художници - Пикасо, Брак, Матис, Шагал, Кандински, също помагат за попълването й. Скулпторът Константин Бранкузи

завещава на държавата цялото си ателие

с 200 творби, което днес е възстановено на площада пред комплекса.
На постоянната експозиция в „Помпиду“ са отредени два етажа. Модерното изкуство властва на петия етаж. Тук са представени работи, създадени между 1905 и 1960 г. 900 картини, скулптури, фотографии са изложени в галериите, допълнени от специални отдели за дизайн и архитектура. 40 зали са посветени на отделни творци и течения - с произведения на Модилиани, Кандински и Клее, Матис, Брак и Пикасо, Дали и Миро...

Всички основни тенденции в изобразителното изкуство от последните десетилетия може да се проследят на четвъртия етаж - с творби от 60-те години до наши дни. Анди Уорхол, Рой Лихтенстейн, Джаспър Джонс, Йозеф Бойс, Герхард Рихтер... са само част от съвременните арт икони, а тези, които са на път да се превърнат в такива, можете да видите във временните експозиции, организирани на първия и последния етаж. 

Цирк „Помпиду“ пътува Случайните минувачи трудно биха си представили какво се крие в палатките на мобилния „Помпиду“.        През 2011-а музеят тръгва за първи път на обиколка извън Париж със селекция от постоянната си експозиция. Мобилната галерия по подобие на цирковите трупи издига лагер за няколко месеца в различни градове. Инициативата обаче забуксува през миналата година поради недостиг на средства. Единственият постоянен филиал на „Помпиду“ засега е във френския град Мец. Той бе открит през 2010 г. в сграда с голям асиметричен покрив, вдъхновен от китайската бамбукова шапка, дело на японеца Шигеру Бан. Новият музей показва временни експозиции от колекцията на парижкия, които не се представят в музея майка, и вече три години е най-посещаваната културна институция извън френската столица. В края на декември „Помпиду-Мец“ посрещна своя 2-милионен посетител. През 2015 г. се очаква да стартира и петгодишен проект в родния град на Пабло Пикасо Малага. Гостуването на около 70 творби от „Помпиду“ ще струва на местните власти 1 млн. евро годишно, признаха испанците, които набират спонсори за начинанието. Временни центрове може би ще има и в Русия, Бразилия, Индия и Китай.

Българската следа

Българските художници не са представени в изобилие в „Помпиду“, но все пак ги има. В колекцията са няколко серии рисунки на Недко Солаков, чиито творби притежават и другите два съвременни гиганта - „МоМА“ и „Тейт модърн“. Сред младите родни автори, присъстващи в колекцията на центъра, са Красимир Терзиев и Иво Димчев. 

Девет рисунки на Недко Солаков от серията „Непослушни истории“ могат да се видят във временната експозиция с дарения на фондация „Герлен“.
 

(в. Преса, печатно издание, брой 8 (713 от 8 януари 2014)