25874 | 9 ян. 2014 | 07:32
Стефан Кунделов е директор на Дом за възрастни и е обичан и уважаван от всички
Историята на братя Куунделови
 |
||
| Стефан Кунделов вече има германски паспорт | ||
 |
||
|
Димитър Кунделов решава проблеми на германските младежи в общината
|
Те идват от България, висококвалифизиарни са и считат Касел за своя втора родина. Двамата братя Стефан Кунделов (39) и Димитър Кунделов някак си не се вместват в клишетата, които някои германски медии използват по адрес на мигрантите от Източна Европа. Те са пристигнали в Касел отдавна - в един период, когато е било доста по-трудно за един българин да си изгради бъдеще в Германия.
Стефан Кунделов е пристигна още през 1997, за да учи социална педагогика в местния университет. "Тогава разчитах само на собствените си усилия и дори не говорех немски особено добре" - спомня си той сега. Което налага цяла година да загуби, за да учи немски език.
За да може да се издържа, той трябвало да си намери работа. "Родителите ми нямаха възможност да ми изпращат пари, затова се хванах на работа в McDonald’s, след това на един строеж, после бях домакин на жилищен брок и накрая в един дом за възрастни. "Забележете, че можех даработя само по време на ваканцията между семестрите, така че замен нямаше почивка - ако искам да имам пари за следващия семестър, трябваше да си ги изкарам. И още една важна подробност - Стефан трябвало да доказва всеки път, че не взема работното място на германец - иначе нямало да получи работата.
Стефан признава, че никога не е изпитвал притестение от факта, че е чужденец и хората винаги са го приемали и са се отнасяли добре с него. "Още от самото начало не съм имал проблеми с това, че съм българин и дори си намерих германски приятели. Никога не съм имал проблем с това, че съм мужденец" - казва Стефан.
През 2001 в Касел пристига и брат му Димитър, който също искал да учи социална педагогика. След като се дипломирал Стефан продължил учението си още една година - за магистерска степен по социален мениджмънт. Днес 39-годишният българин е уважаван директор на дом за възрастни в Швалм-Едер. А брат му работи в Службата по проблемите на младежта към общината в Касел.
От 2009 Стефан Кунделов е германски гражданин, а малкият брат очаква скоро също да получи германски паспорт. "След като престанах да се явявав всяка година в Бюрото за чужденцитне, за да подновявам документите по престоя в страната, служителката там ми каза: "Ей момче, ще ми липсваш, вече няма да те виждам тук" - разказва Кунделов.
Двамата братя нямат намерение да се връщат в родината си. Техните родители им гостуват всяка година. Но това е въпрос на личен избор и лична амбиция. Стефан разказва, че познава много българи, които не са успели да се усторят и адаптират в Германия и се връщат оратно в България. "За да успееш много важно е да владееш езика, още по-важно е в каква социална среда ще попаднш и най-важното е да си намериш призвание" - признава 39-годишният социален работник.
След като от началото на годината отпаднаха ограниченията за работа в Германия за българи, двамата братя се надяват на още по-добро бъдеще за себе си и другите българи, които търсят късмета си в страната. "Най-важният урок, който научих - старанието и упоритата работа винаги се възнаграждават тук. Ако знаеш езика и имаш добра квалификация, няма как да не успееш" - завършва разказа си Стефан Кунделов.
Разказът на Красимир
 |
||
|
Красимир И. няма работа, няма пари и живее на улицата |
Красимир И. е на 22 години и от две години и половина живее в Германия - също в Касел. Този германски град е притегателен център за мигранти от Румъния и България и след приемането на двете страни към ЕС населението му се е увеличило десет пъти - заради притока от имигранти. Красимир живее на квартира в жилищен блок на ул. Фридрих Вьолер". Когато журналист от местния вестник идва за интервю, Красимир гледа политически дебат по телевизионния канал Phoenix. Всъщност той е без работа, без пари и сега той и приятелката му живеят при техния познат Юсуф - сомалиец. Те се запознали преди две седмици в една кръчма. Красимир се приближил към сомалиеца и му споделил, че той и приятелката му живеят на улицата, гладни са и нямат пари. След което го попитал, дали няма възможност да им помогне с нещо. Красимир споделя, че изобщо не е чул за разгорещените дебати около страховете на някои германски политици за наплив от гастайрбайтери след 1 януари - след падането на ограниченията за работа в България. За него е по-важно, че следдве седмици ще остане отново да улицата, защото сомалиецът се съгласил да ги подслони само за един месец. "Няма къде да спим, няма какво да ядем -за мен това е най-важното, това са проблемите, които ме вълнуват".
Преди две години той и приятелката му пристигнали със самолет от Варна. Те били от варненските села, но нямали също работа и решили да опитат късмета си в Германия. Първоначално им потъргнало и те изкарвали по 20 - 30евро на ден при техен познат - вехтошар и боклукчия. Но постепенно нещата се влошавали и те не можели да си намерят нова работа, защото нямали квалификация, а и пребиваването им било нелегално. Успявали да преживяват криво-ляво, като вземали пари "на кредит" от българин, който имал малко магазинче. Той им давал пари или нещо за ядене и си записвал в една тетрадка какво му дължат. Но след като не можел да си връща кредита, българинът отказал да им дава на вересия. Сега са добре при сомалиеца -поне имат покрив над главата и от време навреме намират нещо за хапване. Но какво ще правят след двете седмици - "умът ми не го побира" - казва Красимир. Въперки това той признава, че животът в Германия за него е по-добър от съществването в родното село. Той имал седем братя и сестри, никой нямал работа и всички живеели в две стаи. "Родителите ми не работят, аз също нямах работа. Не получавахме никакви пари от държавата. Сега задачата ми е да намеря някако жилище, да има къде да спим, после да сехвана нещо да работя, пък после да доведа някои от братята и сестрите".
Но признава, че изобщо не е оптимист за това дали ще успее изобщо да го постигне. Но смята да опита.
Мобилна верси
RSS
