26098 | 9 ян. 2014 | 07:36
Брюксел каза: No tobacco! И до този момент още не се е появил онзи роден държавник, който ще събере сили и в прав текст ще съобщи истината за българския тютюн, чиято смърт е предизвестена още преди да станем част от европейското семейство.
От началото на годината темата за зеленото злато на България стана актуална, защото неколкостотин производители се развълнуваха, а сегашната власт разви особена чувствителност към протестите. Поради това от два-три дни политическите партии, които подкрепят кабинета, засипаха публиката с обещания. До дни щели да предложат законодателни промени и ще осигурят рестарт на сектора, който преди беше златната кокошка на родната икономика.
И някак си остана встрани фактът, че и в момента националният бюджет къса от скромния си залък, за да плаща повече за тютюн, отколкото за мляко, грозде, плодове или зеленчуци. През миналата година например хазната извади 84,5 млн. лева, през тази ще даде още 100 млн. лв. и така нататък чак до 2020 г. В рамките на десет години хазната ще отдели 1 милиард лева за тютюна.
Няма лошо, би контрирал икономически грамотният наблюдател, който знае, че под формата на акцизи и други налози тази индустрия внася годишно по 2 милиарда лева в бюджета.
Държавата сама ще плати 1 милиард лева, за да затрие тютюна си
Обаче от 2010 г. насам парите в сектора не се раздават според произведените килограми и така да се множат количествата, а играят ролята на социални помощи. Парите получават хората, които в т. нар. референтен период - от 2007 до 2009 г. - са отглеждали тютюн. И няма никакво значение с какво точно се занимават днес, сливи ли берат или гъби, или просто се греят пред печката.
Получателите на тези средства трябва да ги използват, за да пренастроят бизнеса си в друга посока, заръча Брюксел. Излиза, че българската държава ще плати 1 милиард лева, за да убие собственото си тютюнево стопанство. Само че еврочиновниците са забравили да кажат какво друго може да расте на бедните планински терени.
В същото време световната цигарена индустрия изпитва недостиг на ориенталски тютюни. И понеже Брюксел не командва парада при комшиите, те вече заемат старите ни пазари. Само за една година Македония вдигна добива си и излезе с едни гърди пред нас. В Турция регистрираха 78% увеличение на реколтата, която достигна 80 хиляди тона. Срам и резил за нас, които преди 30 години сме събирали двойно повече. Днес търговците се ослушват дали да вземат и колко да платят за скромните ни 25 хиляди тона, защото освен с количеството се появява и проблем с качеството.
При това положение е странно мълчанието на администрацията. Специалисти тютюнджии ли липсват, или има дефицит на кураж?
(в. Преса, печатно издание, брой 8 (714 от 9 януари 2014)
Мобилна верси
RSS
