42125 | 9 ян. 2014 | 08:25
Българските политици сътворяват доста глупости през Втората световна. Но най-скъпоплатената е символичната война, обявена на САЩ и Великобритания. В Лондон и Вашингтон не се церемонят със символични действия и още през 1941 г. американски бомбардировачи ни изпращат първите си небесни „послания“. Общият брой на жертвите е едва 115 души и воят на сирените за въздушна опасност трудно впечатлява българите. Но със затягането на войната съюзниците притискат България да скъса с Хитлер и посещенията на англо-американските бомбардировачи зачестяват. При това обстрелват не само военни и стратегически обекти. Което е чиста проба тероризъм. Но както се знае, победителите не изповядват този грях. А ние сме от губещата страна. Първите сериозни бомбардировки над София и околностите започват през ноември 1943 г. В навечерието на новата 1944 г. столичани чуват по радио ВВС злокобния „поздрав“ на Влада Карастоянова от Лондон: „Досега удряха в покрайнините, сега идва ред на жълтите павета“. Над столицата са разпръснати листовки с нарисуван часовник който показва „12 без 5“.
На 4 януари 1944 г. противниковите бомбардировачи отново поемат към София. Гъстата мъгла обаче осуетява пъкления им план. Затова стоварват бомбите си където сварят - от Куманово до Белослатинско. Най-жестока е съдбата на Дупница. Асовете решават, че 230-те бомби, които изсипват върху града, не са достатъчни и започват да обстрелват улици и домове с бордовите картечници.
Шест дни по-късно
времето вече не е благосклонно
към София. Десети януари, понеделник, е ясен ден. Към града тръгват 330 самолета - прочутите въздушни крепости - бомбардировачите „Либърейтър“ („Освободител“?!) и „Флайинг Фортрис“, следвани от изтребители „Лайтнинг“. В 12,30 ч. част от нападателите са пресрещнати от два наши орляка. Но въпреки героизма на летците ни силите са неравностойни. Небесните „гости“ прелитат столицата на пет вълни от Обеля към Дървеница и стоварват 1784 бомби - от по 1 и 2 тона. Над града се изсипват повече от милион и седемстотин кг метал. Тактиката е гарантирано смъртоносна - зловещият товар се изстрелва не вертикално, а косо под ъгъл 52°. За да има поражения най-вече в скривалищата. Но адът над София не приключва.
Съюзниците за първи път прилагат комбинирана бомбардировка и през нощта неочаквано отново връхлитат столицата. Дневните удари са оставили града без електричество и сирените не са задействани - спящите софиянци са предупредени със закъснение от църковните камбани.
Отломките от старата сграда на Софийската община, намирала се на пресечката на ул. „Гурко“и ул. „Дякон Игнатий“.
Земеделската банка - пресечката на ул. „Иван Вазов“ и ул. „6 септември“ |
Равносметката от първата кръвопролитна бомбардировка над София са 750 загинали и 710 тежко ранени - повечето цивилно население. Разрушени са 3304 сгради, от които държавните са едва 93. Останалото са жилища! Единият от регентите - проф. Богдан Филов - записва в дневника си, че са пострадали кварталите западно от църквата „Св. Ал. Невски“, а най-много разрушения има в района между ул. „Шести септември“ и „Фердинад“ (дн. бул. „В. Левски“). Еднотонна бомба отнася югозападното крило на Народния театър. Но по-страшен от жертвите и разрушенията се оказва хаосът. Болниците не могат да приемат всички ранени. Пожарите горят с дни. Градът е парализиран. В следващата седмица 300 хиляди софиянци, или близо 80% от жителите, се евакуират панически. Учрежденията практически спират работа. За да намалят мародерствата, правителството на Добри Божилов забранява посещенията в столицата. Военното министерство и Щабът на армията се преместват чак в Самоков.
Съюзниците потриват ръце - комбинираната бомбардировка от 10 януари е „дала резултати“ и препоръчват
следващите нападения
да се концентрират върху центъра на София. Новата атака е планирана за 24 януари. Но гъстата мъгла отново спасява столицата. Този път противникът насочва главния си удар срещу Враца. Тежко са засегнати центърът и районът на гарата. Загиват 124 врачани. В други части на страната бомбите убиват още 126 души.
Обществото е узряло за излизане от Тристранния пакт, но се надига гняв срещу англо-американските „небесни“ визити. Сред съюзниците се прокрадват опасения, че бомбардировките ще предизвикат болшевизиране на България. Американският президент Рузвелт предлага на британския премиер Чърчил въздушните атаки да се прекратят, за да се осигури възможност за начало на преговори. Но лордът с пурата е непреклонен. Той смята българите за грешен народ, който заслужава строг урок. И препоръчва: „Ако лекарството е подействало добре, българите да получат повече от него.“ През следващите месеци над българските градове се стоварват нови дози от „небесния“ лек на Чърчил. Най-силната доза София получава на 30 март 1944 г. Тогава, както си спомнят столичани, „от центъра вече нищо не остана“. Чърчил за малко не сбъдва мечтата си да превърне софийските улици в разорано поле за садене на картофи.
Снимка от борда на американски бомбардировач от бомбардировките на София (ясно се вижда храмът „Ал. Невски“)
© Lostbulgaria.com
„Символичната“ война провокира варварството Доц. д-р Йордан Величков На 1 март 1941 г. България влиза в Тройния пакт. Българското правителство, за да тушира напрежението сред народа, предизвикано от този непопулярен ход, декларира, че България, макар и германски съюзник, ще остане извън войната. Членството в пакта е „символично”, а в същото време този „ мъдър“ акт спасявал България от даване на жертви и разрушения. Очевидно е, че това са несериозни, наивни и лекомислени твърдения. Няма в историята на международните отношения държава, член на военен съюз, която да не се счита обвързана с него. След като България обявява на 13 декември 1941 г. война на САЩ и Англия, към въздушните нападения на английската авиация се включват и американците. Освен сериозните материални щети, човешките жертви и нанесени тежки психически травми върху населението напълно е разбит и митът за „символичната“ война. Бомбардировката, извършена на 10 януари 1944 г., убедително доказва, че такъв вид война не съществува. В международните отношения и междудържавното общуване е познато само състоянието на мир или война, а държавите във военновременна обстановка се делят на воюващи и невоюващи или неутрални. Абсурдно е една държава да обяви война на други държави и да твърди, че участва във войната „символично“. През Втората световна война светът е разделен на два непримирими и воюващи на живот и смърт лагери - хитлеристкия и антихитлеристкия. България за съжаление става съюзник на държавите от хитлеристкия блок. И ако влизането й в Тройния пакт се обяснява с натиск от страна на Хитлер, то за обявяването на война на САЩ и Англия няма оправдание. Освен остра обществена реакция категорична е и позицията срещу този акт на изявени български политици и дипломати. Българският посланик в Берлин П. Драганов настоява дори България да последва примера на Финландия, която не обявява война на САЩ и Англия. Според него този акт ще има по-тежки последствия за българската държава от влизането й в Тройния пакт. Впрочем последиците от влизането на България в пакта, както и обявяването на война на две велики сили са очаквани от българския ръководен екип. Още през януари 1941 г. полк. Данован, шеф на американското разузнаване и специален пратеник на Рузвелт, заявява от името на американския президент директно на цар Борис III, че „САЩ и американският народ никога няма да одобрят и няма да ви простят, ако Вие пропуснете германските войски през своята територия и те ударят в гръб Гърция, чиято съпротива ние и Англия подкрепяме“. Цар Борис III е напълно наясно за цената, която България ще плати за водената от нея политика. На въпроса какво да се очаква от влизането ни във война със САЩ и Англия, той лаконично отговаря, че трябва да се очакват техните „аероплани“ да бомбардират София. Както през Първата, така и през Втората световна война България бе предадена от съюзника си Германия. На Солунския фронт (1915-1918) вместо обещаните 5 дивизии са изпратени 3 германски батальона, а през критичните дни в края на войната германското командване изтегля от фронта и тежката артилерия. През 1943-1944 г. отбраната на българското въздушно пространство се поема главно от българските летци. Макар и в крайна неравностойна битка, най-често в съотношение от 1:20 до 1:50 в полза на противника, те показват изключителни бойни качества, храброст и жертвоготовност. Впрочем интересите на Германия и в двете войни се оказват по-важни дори от съдбата на България. Това откровено признава и един от командващите германската армия по време на Първата световна война генерал Лудендорф: „Ако интересите на 70 милиона германци искат да се жертват 6 милиона българи, и това ще стане.“ Един от най-трагичните дни в новата българска история - 10 януари 1944 г., трябва да бъде преди всичко повод за сериозен анализ, размисъл и изводи. Държава като България, която за кратък исторически период - само за три десетилетия губи три големи войни, безпрецедентен случай в международните отношения, и понася огромни човешки, териториални и материални загуби, е длъжна да обръща изключително внимание на външната си политика и особено на персоните, в чиито ръце тя е поверена. |
|
От взрива домът ни „подскочи“
Спомням си, че преди бомбардировките заедно с позивите англичаните пускаха химикалки и играчки. В тях бяха заложени малки взривни устройства и при досег гръмваха в ръцете. Някои деца се осакатиха от тях. На десети януари бяхме вкъщи - моите родители и брат ми и семейството на вуйчо. Баща ми беше офицер - работеше в Министерството на войната. Тъкмо се беше прибрал за обяд, когато завиха сирените. Кухнята ни беше в приземния етаж. Нямаше време да търсим скривалище и баща ми и вуйчо ми ни сложиха децата и жените под масата. Чу се силно свистене - една бомба профуча над нас и падна на съседната улица „Софроний Врачански“ - разруши къщата на известния д-р Томалевски. От взрива домът ни „подскочи“ във въздуха. По-страшното беше през нощта. Американците пуснаха въздушни „фенери“, за да осветяват града и да бият по-точно. Полусънени, помислихме, че София е запалена. На 11 януари сутринта хората бягаха, носейки каквото могат. Някои теглеха багажа си върху обърнати креватни пружини. Беше жална картина. Шрапнел уби леля Люба Йоцова
Бях мобилизирана и работех в пощата. На един етаж бяха разположени телефонната централа и свързочната рота. На 24 януари дежурна телефонистка беше леля Люба Йоцова - една изключителна жена. Войничетата тъкмо бяха отишли на обяд, когато се получи съобщение, че идват ята бомбардировачи. Нямаше кой да подаде сигнал и леля Люба ме повика да пусна сирената, която беше разположена на малко балконче. Докато завъртя два пъти сирената, и първите бомби паднаха - Враца потъна в черен дим. Имах чувството, че планината срещу нас ще се срине. Върнах се да попитам дали да спра сирената и видях леля Люба, клюмнала пред телефонната маса, обляна в кръв - един шрапнел я беше убил. Побързах да се прибера вкъщи, но обърках маршрута - улици нямаше. Навсякъде зееха ями. На места по електрическите жици висяха човешки вътрешности и крайници. Ужас! Тогава загинаха двете дечица и тъщата на поета Йосиф Петров. За нещастие точно в този ден жена му беше изпратила малките при майка си и една бомба срина къщата й. |
Георги Кръстев
Екатерина Александрова
Разрушенията в Министерството на вътрешните работи на ул. „6 септември“.
© Lostbulgaria.com
(в. Преса, печатно издание, брой 8 (714 от 9 януари 2014)
Мобилна верси
RSS
