17 февруари 2013 г. Първият голям протест в София срещу високите сметки за ток и парно поиска отнемане на лицензите на ЧЕЗ, ЕВН и „Енерго-Про“ и национализация на електроразпределителните мрежи.
Заедно със сметките за ток и парно народът получава и силата да сваля правителства. Това е откритието, което ГЕРБ направи по трудния начин през отминалата 2013 г. Годината беше повратна за енергетиката. Политиката нахлу в нея като цунами, разби на трески бизнес плановете и вся ужас по цялата верига на производители, преносни предприятия, електроразпределителни дружества и търговци. Хлад повя и към банките, отпускали заеми за зелени електроцентрали - слънчеви и вятърни - общо 1,5 млрд. евро кредити.
От времето, когато посред бял ден философът Диоген Синопски е търсел с фенер честен човек на площада в Атина, са минали 25 века. Скоро със свещ ще търсим икономиката в енергетиката, гласи черният хумор сега.
През последните две десетилетия абонатите бяха свикнали с неписаните правила на играта през зимата. Януари-февруари при всяко правителство пристигат скандално високи сметки за ток и парно. Стотици абонати вадят карираните листа и пишат жалби, а хиляди излизат на протести. Ако за няколко дни вълната не отмине, ресорният вицепремиер или министър създава работна група за проверка на сметките. Включва се и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Започват ревизии на енергото и топлофикаците със заплахи за глоби и отнемане на лицензите. После навън се затопля, сметките падат, на отделни жалбоподатели фактурите се намаляват и мирът е възстановен.
Изпитаната рецепта обаче катастрофира
през 2013 г. Сблъсъци на протестиращи с полицията, окървавени лица по телевизията и на 20 февруари премиерът Бойко Борисов подаде оставката на правителството на ГЕРБ. Не помогнаха нито смяната на шефа на ДКЕВР Ангел Семерджиев, нито започналата прокурорска проверка на имуществото му, нито обещанието за поевтиняване на тока с 5-7% от март. Напротив. По същото време по закон и правила енергийните фирми наляха масло в огъня със заявления за нови поскъпвания от 1 юли - с около 40% за крайния потребител.
През март износът на електроенергия почти спря и лъсна истината, че цените на тока у нас са станали непоносими не само за България, но и в региона. Наложи се диспечерите на националната енергийна система да заповядат на всички електроцентрали намаляване на производството. Най-трудно се подчиниха фотоволтаичните паркове. По закон, приет при тройната коалиция, но оставен в сила и от ГЕРБ, цялата електроенергия, произведена от слънцето и вятъра, трябва да бъде изкупена, и то на завишени цени. Токът от слънцето ни излиза средно 9 пъти по-скъпо от ядрения, а от вятъра - 3-4 пъти. Въпреки това и напук на технологичните правила се наложи мощността на АЕЦ „Козлодуй“ да бъде намалена, за да има пазар за слънчевата енергия.
Така се пукна балонът ВЕИ - възобновяеми енергийни източници. Щедрите субсидии за тях, постановени от ДКЕВР за сметка на потребителите в периода 2009-2011 г., превърнаха зелената енергия във враг на народа. При служебното правителство, назначено на 12 март м. г., експерти установиха, че ВЕИ осигуряват 10% от брутното производство на електроенергия в страната, но получават 34% от приходите в системата. Това е резултатът от инвестиционния бум през предходната година, когато инсталираните мощности в слънчеви централи се увеличават от 163 на 975 мегавата, а във вятърни паркове - от 518 на 676 мегавата.
Бунтът срещу скъпотията
се фокусира върху добавките във фактурите за тока, с които потребителят става благодетел на зелената енергия, субсидира парното и доплаща на две американски ТЕЦ в „Марица-изток“ по договори, сключени още при правителството на Иван Костов. Правителството на Пламен Орешарски встъпи в длъжност с честитка от ДКЕВР. Сметките показваха, че годишните разходи за ВЕИ трябва да се вдигнат близо три пъти от 563 млн. лв. на 1,517 млрд. лв. Това значи поне 16% поскъпване на тока от 1 юли.
Вместо да развързва този възел, Орешарски разпореди да се разсече - комисията да не вдига цените, а да ги намали с 5%. Задачата беше изпълнена с месец закъснение и със 75 млн. лв. субсидия от държавния бюджет за сметка на приходите от продажба на квоти за емисии въглероден диоксид. Политическите решения за поевтиняване на тока ускориха лавината от дългове в електроенергетиката. През септември Националната електрическа компания призна за близо 2 млрд. лв. неплатени сметки, а в цялата система на Българския енергиен холдинг (БЕХ) сумата достига 4 млрд. лв. За да разплати част от задълженията, през октомври държавната мегакомпания БЕХ емитира облигации за 500 млн. евро.
Откъде ще дойдат обаче останалите милиарди за покриване на дефицити? Политическите отговори са мъгляви - от рестартиране на енергетиката, от увеличено производство и потребление, от по-висока ефективност. Икономическите решения са на парче. Около 150 млн. лв. се очакват от 20-те процента нова такса върху приходите на ВЕИ, която беше въведена през декември със Закона за държавния бюджет за 2014 г. Други 120 млн. лв. НЕК трябва да получи директно, след като ДКЕВР реши да вдигне цената, по която компанията продава тока на енергото. Най-много 200 млн. лв. се очакват от следващите продажби на квоти за въглероден диоксид.
На 30 декември - в последния работен ден за 2013 г., ДКЕВР взе третото за годината решение за поевтиняване на тока за бита и малките фирми - с 1% по дневната тарифа и с 10% по нощната, в сила от 1 януари 2014 г. Най-много пострадаха мрежовите дружества. Частните електроразпределителни фирми на ЧЕЗ, ЕВН и „Енерго-Про“ се заканиха да обжалват новото намаление на тарифите в съда.
Има една политическа поръчка, която ДКЕВР не изпълни. През февруари тогавашният премиер Борисов възложи незабавно - в рамките на един ден, да се отнеме лицензът на ЧЕЗ. Комисията започна регулаторен одит, който завърши чак през октомври с констатации за нарушения, но не така тежки, че да се прекрати лицензът. От тази процедура потребителите спечелиха обещанието, че сметките им ще бъдат за не повече от 31 дни, а фактурите ще имат по-ясен и разбираем вид. Освен това, ако срокът за плащане е пропуснат, захранването няма да се изключва за дребни суми, а също в петък или преди официални празници. Политическата намеса в работата на енергетиката постигна и още един ефект. Управляващите дръпнаха килимчето под краката на неправителствените организации, които печелеха привърженици под знамето на борбата с монополистите.
Проект
Ядрена енергетика между Русия и САЩ На листче президентът на американската ядрена компания „Уестингхаус“ Даниел Родерик драснал едно число и го подал на Драгомир Стойнев. Българският министър на икономиката и енергетиката прибрал хартийката, така че никой друг не можал да види каква ще е цената на един ядрен блок АР 1000 за АЕЦ „Козлодуй“. Това гласи легендата за срещата на Родерик и Стойнев в централата на „Уестингхаус“ в Питсбърг, САЩ, на 21 ноември м.г. В действителност никаква стойност - дори приблизителна или за типов модел, не беше оповестена от българските власти. С необяснима спешност правителството даде съгласие и на 12 декември м.г. държавният Български енергиен холдинг (БЕХ) и „Уестингхаус“ подписаха споразумение в срок от 9 месеца „да се извърши предварителна работа по съгласуване на техническите и финансово-икономическите параметри на проекта за изграждане на 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй“. АЕЦ „Белене“ или седми блок на АЕЦ „Козлодуй“? 2000 мегавата за 6,3 млрд. евро или 1000 мегавата за 7 млрд. долара (5,1 млрд. евро) по оценка на експерти? Това е дилемата, която не намери решение през 2013 г. Тя остана да виси, докато проблемите се трупат. Проектът „Белене“ спечели националния референдум на 27 януари м.г., но участието в допитването беше твърде слабо, за да накара парламента да рестартира строителството. БСП включи обекта в предизборната си кампания, но го остави на трупчета, когато заедно с ДПС трябваше да състави управленската програма на кабинета „Орешарски“. Строежът е спрян, но пари още се харчат. Заради тази критика от опозицията НЕК бе принудена на 7 октомври да прекрати консултантския договор с архитект-инженера по проекта „Уорли Парсънс“. Прокуратурата повдигна обвинения за подбудителство към присвояване на пари срещу шефа на българския клон на фирмата Събин Събинов и Богомил Манчев, собственик на подизпълнителя „Риск инженеринг“. „Белене“ се оказа в омагьосан кръг. Проектът ще бъде замразен, докато трае арбитражното дело, заведено в Париж от руския главен изпълнител „Атомстройекспорт“ за близо 1 млрд. евро. А самото то продължава, защото строителството е спряно. 2013 г. не донесе отговор на базовите въпроси - има ли нужда България от нови ядрени мощности и ако да - кога? Решението да се преговаря с „Уестингхауз“ за АР 1000 беше взето, без министърът да обяви по закон опис на необходимите мощности. Така беше заобиколено и изискването да се обяви конкурс за изпълнител. Колко би струвал токът от руски, френски или американски реактор? Отговорът дойде от Индия в последните дни на миналата година, тъй като страната сега е пред избор на изпълнител на нова АЕЦ. Според информационната агенция PTI стойността на енергията от АР 1000 на „Уестингхаус“ ще бъде 19 цента за киловатчас, от EPR на френската „Арева“ - 14 цента/квтч, а от ВВЕР-2006 на „Росатом“ - 6 цента/квтч. Изпълнителният директор на АЕЦ „Козлодуй“ инж. Иван Генов изтъкна като основно преимущество на АР 1000, че системите за защита на реактора са изцяло пасивни, тоест независими от захранване с ток. Други ядрени специалисти обаче са на мнение, че безопасността е по-висока, когато съществуват и пасивни, и активни системи за защита.
|
![]() Годината започна с протести на производители на зелена енергия срещу „временната“ цена за достъп до мрежата, въведена от ДКЕВР през септември 2012 г. © Дафинка Стоилова |
Министър със социална нагласа хвана шалтера
Реденето на министерския пасианс след изборите на 12 май 2013 г. донесе огромна изненада за енергетиците. Драгомир Стойнев става ресорен министър? Не може да бъде! При управлението на ГЕРБ Стойнев беше лицето на социалната политика в парламента като председател на ресорната комисия в Народното събрание през 2009-2013 г. Тогава стана любимец на репортерите с нагласата си всичко подробно да обясни. Така че след номинацията му тръгна слух: „БСП имаше друг кандидат за поста, но той е отказал.“ На Стойнев обаче не му липсва образование в сектора. В периода 1997-2002 г. следва икономика във Франция в три университета - Сержи-Понтуаз, Париж Х Нантер и Париж 1 Пантеон Сорбона. Специализирал е в Германия, Франция и САЩ. Първа стъпка в кариерата си прави през 2005 г. като експерт в администрацията на президента Георги Първанов. Година по-късно отива в дирекция за стратегическо планиране в Министерския съвет, а от 2007 до 2009 г. е икономически съветник на премиера Сергей Станишев. След това е избран за депутат от Коалиция за България, а на 29 май полага клетва като член на кабинета „Орешарски“. Износът на ток трябва да се отпуши, за да спре ограничаването на производството на АЕЦ „Козлодуй“, „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ-овете. Това беше първата задача на министъра. Реши я с помощта на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране чрез промяна в модела за ценообразване на тока. През втората половина на 2013 г. износът достигна обема от същия период на 2012 г. В човешки план най-голямото изпитание за министъра дойде на 16 юли, когато срутване в частната въгледобивна мина „Ораново“ погреба четирима работници. Дни наред Стойнев ръководеше на място спасителните операции. Проверките по случая приключиха преди края на годината с констатация, че няма виновни. Министърът си осигури време за оперативна работа, докато енергийната комисия на парламента пое диалога с представители на февруарските протести, в подготовката на нови промени на Закона за енергетиката. Общественият съвет към икономическото ведомство не се е събирал от 17 юли, когато последно гледа ценовия модел за тока. Министърът имаше амбициозното намерение още от този отоплителен сезон да промени изчисляването на сметките за парно, така че сумите за най-студените месеци да се намаляват за сметка на по-меките. Наредбата за топлоснабдяването обаче закъсня и за да няма хаос във фактурите, Стойнев предпочете да отложи промените. Те ще влязат в сила от 1 юни т.г. С трупането на министерски стаж се появи вътрешнопартийна критика. Румен Овчаров постави три въпроса за газопровода „Южен поток“. Защо цената на българския участък се е увеличила от 1,2-1,5 млрд. евро през 2007 г. на 3,1-3,2 млрд. евро през юли до 3,5 млрд. евро сега? Какви транзитни такси ще получава българската страна? Защо ще имаме дивиденти чак от 2018 г. при достигане на пълния капацитет, а не от пускането на тръбата през 2015 г.? Числата Стойнев обясни с конкретизацията от техническите проучвания, а транзитните такси останаха търговска тайна. Румен Петков припомни на министъра ангажимента на БСП за подновяване на строежа на АЕЦ „Белене“. По темата Стойнев има готов отговор: „Докато „Белене“ е в арбитражния съд, няма да коментирам.“ По големите енергийни проекти сметката изглежда проста. Русия получава „Южен поток“ през България, а САЩ - седми блок на АЕЦ „Козлодуй“. |
(в. Преса, печатно издание, брой 8 (714 от 9 януари 2014)