Проект

Ядрена енергетика между Русия и САЩ

На листче президентът на американската ядрена компания „Уестингхаус“ Даниел Родерик драснал едно число и го подал на Драгомир Стойнев. Българският министър на икономиката и енергетиката прибрал хартийката, така че никой друг не можал да види каква ще е цената на един ядрен блок АР 1000 за АЕЦ „Козлодуй“. Това гласи легендата за срещата на Родерик и Стойнев в централата на „Уестингхаус“ в Питсбърг, САЩ, на 21 ноември м.г. В действителност никаква стойност - дори приблизителна или за типов модел, не беше оповестена от българските власти.

С необяснима спешност правителството даде съгласие и на 12 декември м.г. държавният Български енергиен холдинг (БЕХ) и „Уестингхаус“ подписаха споразумение в срок от 9 месеца „да се извърши предварителна работа по съгласуване на техническите и финансово-икономическите параметри на проекта за изграждане на 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй“.

АЕЦ „Белене“ или седми блок на АЕЦ „Козлодуй“? 2000 мегавата за 6,3 млрд. евро или 1000 мегавата за 7 млрд. долара (5,1 млрд. евро) по оценка на експерти? Това е дилемата, която не намери решение през 2013 г. Тя остана да виси, докато проблемите се трупат.

Проектът „Белене“ спечели националния референдум на 27 януари м.г., но участието в допитването беше твърде слабо, за да накара парламента да рестартира строителството. БСП включи обекта в предизборната си кампания, но го остави на трупчета, когато заедно с ДПС трябваше да състави управленската програма на кабинета „Орешарски“.

Строежът е спрян, но пари още се харчат. Заради тази критика от опозицията НЕК бе принудена на 7 октомври да прекрати консултантския договор с архитект-инженера по проекта „Уорли Парсънс“. Прокуратурата повдигна обвинения за подбудителство към присвояване на пари срещу шефа на българския клон на фирмата Събин Събинов и Богомил Манчев, собственик на подизпълнителя „Риск инженеринг“.

„Белене“ се оказа в омагьосан кръг. Проектът ще бъде замразен, докато трае арбитражното дело, заведено в Париж от руския главен изпълнител „Атомстройекспорт“ за близо 1 млрд. евро. А самото то продължава, защото строителството е спряно. 2013 г. не донесе отговор на базовите въпроси - има ли нужда България от нови ядрени мощности и ако да - кога? Решението да се преговаря с „Уестингхауз“ за АР 1000 беше взето, без министърът да обяви по закон опис на необходимите мощности. Така беше заобиколено и изискването да се обяви конкурс за изпълнител.

Колко би струвал токът от руски, френски или американски реактор? Отговорът дойде от Индия в последните дни на миналата година, тъй като страната сега е пред избор на изпълнител на нова АЕЦ. Според информационната агенция PTI стойността на енергията от АР 1000 на „Уестингхаус“ ще бъде 19 цента за киловатчас, от EPR на френската „Арева“ - 14 цента/квтч, а от ВВЕР-2006 на „Росатом“ - 6 цента/квтч.

Изпълнителният директор на АЕЦ „Козлодуй“ инж. Иван Генов изтъкна като основно преимущество на АР 1000, че системите за защита на реактора са изцяло пасивни, тоест независими от захранване с ток. Други ядрени специалисти обаче са на мнение, че безопасността е по-висока, когато съществуват и пасивни, и активни системи за защита. 

Годината започна с протести на производители на зелена енергия срещу „временната“ цена за достъп до мрежата, въведена от ДКЕВР през септември 2012 г.

© Дафинка Стоилова

Министър със социална нагласа хвана шалтера

Реденето на министерския пасианс след изборите на 12 май 2013 г. донесе огромна изненада за енергетиците. Драгомир Стойнев става ресорен министър? Не може да бъде!

При управлението на ГЕРБ Стойнев беше лицето на социалната политика в парламента като председател на ресорната комисия в Народното събрание през 2009-2013 г. Тогава стана любимец на репортерите с нагласата си всичко подробно да обясни. Така че след номинацията му тръгна слух: „БСП имаше друг кандидат за поста, но той е отказал.“

На Стойнев обаче не му липсва образование в сектора. В периода 1997-2002 г. следва икономика във Франция в три университета - Сержи-Понтуаз, Париж Х Нантер и Париж 1 Пантеон Сорбона. Специализирал е в Германия, Франция и САЩ.

Първа стъпка в кариерата си прави през 2005 г. като експерт в администрацията на президента Георги Първанов. Година по-късно отива в дирекция за стратегическо планиране в Министерския съвет, а от 2007 до 2009 г. е икономически съветник на премиера Сергей Станишев. След това е избран за депутат от Коалиция за България, а на 29 май полага клетва като член на кабинета „Орешарски“.

Износът на ток трябва да се отпуши, за да спре ограничаването на производството на АЕЦ „Козлодуй“, „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ-овете. Това беше първата задача на министъра. Реши я с помощта на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране чрез промяна в модела за ценообразване на тока. През втората половина на 2013 г. износът достигна обема от същия период на 2012 г.

В човешки план най-голямото изпитание за министъра дойде на 16 юли, когато срутване в частната въгледобивна мина „Ораново“ погреба четирима работници. Дни наред Стойнев ръководеше на място спасителните операции. Проверките по случая приключиха преди края на годината с констатация, че няма виновни.

Министърът си осигури време за оперативна работа, докато енергийната комисия на парламента пое диалога с представители на февруарските протести, в подготовката на нови промени на Закона за енергетиката. Общественият съвет към икономическото ведомство не се е събирал от 17 юли, когато последно гледа ценовия модел за тока. Министърът имаше амбициозното намерение още от този отоплителен сезон да промени изчисляването на сметките за парно, така че сумите за най-студените месеци да се намаляват за сметка на по-меките. Наредбата за топлоснабдяването обаче закъсня и за да няма хаос във фактурите, Стойнев предпочете да отложи промените. Те ще влязат в сила от 1 юни т.г.

С трупането на министерски стаж се появи вътрешнопартийна критика.

Румен Овчаров постави три въпроса за газопровода „Южен поток“. Защо цената на българския участък се е увеличила от 1,2-1,5 млрд. евро през 2007 г. на 3,1-3,2 млрд. евро през юли до 3,5 млрд. евро сега? Какви транзитни такси ще получава българската страна? Защо ще имаме дивиденти чак от 2018 г. при достигане на пълния капацитет, а не от пускането на тръбата през 2015 г.? Числата Стойнев обясни с конкретизацията от техническите проучвания, а транзитните такси останаха търговска тайна.

Румен Петков припомни на министъра ангажимента на БСП за подновяване на строежа на АЕЦ „Белене“. По темата Стойнев има готов отговор: „Докато „Белене“ е в арбитражния съд, няма да коментирам.“

По големите енергийни проекти сметката изглежда проста. Русия получава „Южен поток“ през България, а САЩ - седми блок на АЕЦ „Козлодуй“.