Яцек Сариуж-Волски, заместник-председател на Европейската народна партия, 5 декември: „Основната ни партия в България е ГЕРБ. Не разговаряме с други партии, отказваме да се срещаме с тях. С партиите в една страна, които застават срещу партии от ЕНП, се сбогуваме. Ако други атакуват ГЕРБ, това е неприемливо за ЕНП.“ Бойко Борисов за Реформаторския блок, 13 декември: „Ще ни заобичат. Понеже знаят, че ние сме искрени към тях. В любовта е така - единият гони другия. Това, че Реформаторският блок бяга сега от нас, това означава, че ни обича. Обречени сме да работим заедно.“ Петър Москов, заместник-председател на ДСБ, 7 януари: „Отговорът на въпроса дали ще търсим съвместни действия за постигане на оставката на правителството с всеки, който е заявил, че за него тази оставка е първо и задължително условие, е „да“ - това включва и ГЕРБ.“
Заобичаха се. Европейският контекст на ситуацията и по-точно стартиращата кампания за избори за Европейски парламент работи в полза на Гражданите за европейско развитие на България - по причини, свързани и със самата евродесница, и със сегашното положение на ГЕРБ, и с особения формат на Реформаторския блок.
Майските евроизбори са решаващи за ЕНП
в по-голяма степен, отколкото това е било в предишни случаи. Поуките от кризата, резултатите от Източното партньорство, проблемите с националните банкови сектори и дългови равнища, движението по проектираното търговско споразумение със САЩ, разминаванията по международни казуси и още много фактори породиха съществени различия между европейските социалисти и европейските християндемократи. Как ще изглеждат бъдещият Европейски парламент и комисия, далеч не е въпрос на рутинно любопитство, а на сблъсък, свързан и с разпределение на средства, и с разпределение на власт. Преди две години и половина едва три от 27-те държави членки бяха управлявани от леви правителства. Днес левите премиери са осем от 28, но партии от ПЕС участват като партньори в още 7 национални кабинета. Това прави бъдещия баланс трудно предвидим, за разлика от 2009-а например, когато доминацията на десните изглеждаше ясна от самото начало. И ето защо всяко евродепутатско място е важно, всеки глас е важен, включително идващите от България. За натиска на ЕНП у нас се говореше още през лятото, но през последния месец той доби по-ясни и публични форми, а предпочитанието към ГЕРБ бе изразено повече от недвусмислено.
Нещата се променят. Когато костовската десница се разпадаше в началото на нашия век, ЕНП нямаше последователна стратегия и вървеше по линията на най-големия общ знаменател - да намира допирни точки и да насърчава опонентите да се придържат към тях. Така се родиха прословутите срещи в Каденабия, така се роди и не толкова прословутият неуспех от тях. На базата на наличния български опит сега е по-лесно да се формулират целите. Колкото повече се карат българските
кандидати за място под дясното еврослънце
толкова повече се изтощават взаимно и отблъскват избирателя. Значи трябва да са единни ако не във вид на коалиция, то поне рамо до рамо, крило до крило, ако цитираме песента. И понеже ГЕРБ са най-големите, другите трябва да се съобразяват с тях. Последната среща на Борисов с германския канцлер г-жа Меркел (19.12.2013 г.) уместно напомни, че някои контакти от предишния мандат не са забравени. А и ръководството на ЕНП прекрасно знае, че ГЕРБ са машина за избори. Реформаторският блок машина за какво е? В Брюксел не могат да решат и не бързат да се предоверяват.
За ГЕРБ навлизането в годината е време за преоценка. Надеждите за незабавно връщане във властта на крилете на протеста отшумяха. За ефективна опозиционна роля са нужни друг тип организация и поведение, накъдето е насочена и подготовката на февруарския конгрес. Нужно е също посочване на ясна алтернатива. Сериозна управленска алтернатива ГЕРБ не виждаме да разработва, ако не броим заявките за подправяне на дянковската пица с минимум социална чубрица. Затова алтернативата израства на принципа няма друга алтернатива. Ако не харесваш Орешарски, избираш Борисов. Политическото пространство отново трябва да бъде поделено на две и ГЕРБ
прави всичко възможно освен полюсите да не остане нищо
Усилията в тази посока са многопланови. Първо, самото управление не е представено като сложно съставно изречение, в което отделните части трудно се съгласуват помежду си, а като едно монолитно цяло. БСП и ДПС са една партия, неуморно повтаря Борисов. Трите с „Атака“ са неразривна коалиция. Второ, смисълът на протеста е да принуждава политиците да си вършат по-добре работата и след като не е чут от управляващите, вече се е изчерпал. Протестите просто са показали на световната общественост, смята Борисов, че нещата в България не са наред. Сиреч потвърдили са мнението на ГЕРБ. И трето, Реформаторският блок няма право да се превръща в нещо различно от тях, дори да бъде „ГЕРБ с човешко лице“. Те могат да бъдат само младши партньори, с които от време на време провеждат общи инициативи. Да бъдат предмет на добродушна ирония и възпитана търпимост като към носители на марката СДС от далечното минало. Като елемент от похода към властта. Не брак по сметка, а осиновяване. Това, че ГЕРБ се намира в опозиция, допълнително поощрява подкрепата на ЕНП за тази логика. Докато партията на Борисов беше на власт, дори при решителното надмощие на десните в евроинституциите тя не получаваше подкрепа. Тогава ЕС оценяваше не просто ГЕРБ, а резултатите на ГЕРБ в управлението, и съпричастието на политиците не заглушаваше критиките на бюрократите. Днес вече спокойно могат да адресират критиките към правителството, а похвалите - към своите съюзници и тяхната способност да печелят гласове.
Най-неясно остава какво печели Реформаторският блок от настъпилото сближаване с ГЕРБ. Противоречивото и колебливо отношение на „старите десни“ към Борисов винаги им е коствало рейтинг и доверие. Когато в твоята ниша има по-силен играч, от жизнена важност е да не останеш в сянката му, да не се самообезличиш, да откроиш характеристики, които те отличават, правят те разпознаваем, и насочват някакъв контингент избиратели именно към теб, а не към силния играч. Понеже не успя да постигне това, Евролевицата загуби профил в сянката на БСП през Костовия мандат. След като се събраха в Синя коалиция, за да поправят грешката на старите дрязги, СДС и ДСБ тръгнаха да подкрепят ГЕРБ с ентусиазираното убеждение, че държат златния евроключ на управлението, и по-нататъшното им изтегляне от правителствената ложа не ги спаси от рейтингово пропадане. Днес, събрани в Реформаторски блок, същите партии са решени да опитат още веднъж
могат ли със същия грешен метод да решат правилно
същата политическа задача. Разбира се, ще има нюанси и разграничения. Разбира се, декларацията за общи действия не изключва критични коментари. Но въпросът е дали ще остане впечатлението, че ГЕРБ и те пеят в един хор. Евроизборите тук за трети път помагат на ГЕРБ. Евродепутатите се разпределят по партийни фамилии и задължителната идеологическа принадлежност изключва аморфни образувания под шапката на призиви за морал и промяна. Това принуди зелените да напуснат - те си имат своя европартия. Това обърква Меглена Кунева, която все не съумява да докаже прехода си от либералното към християндемократическото семейство. Това за пореден път повдига въпроса за Касим Дал и привързаността му към християндемокрацията от ердогановски тип. И ни връща към дилемата на българския избирател. Ако се смяташ за десен, не харесваш сегашните и имаш да избираш между две формации, деклариращи общи ценности и общи действия, коя ще избереш - онази с по-голям шанс или онази с по-малък? На 7 януари ГЕРБ отбеляза точка.