Отначало те печелят милиони от изкуството си, а след това ги влагат в произведения на други художници. Много от съвременните артисти го правят, а двама от най-продаваните - Деймиън Хърст и Джеф Кунс, дори организират изложби от собствените си колекции. Подобни експозиции са едни от най-любопитните за публиката, защото художниците купувачи са много по-свободни в избора си, те не се влияят от модните тенденции и често откриват автори, които са недооценени от пазара. А и кой, ако не те, разбира от изкуство? „Когато забогатях, мои колеги, които все още не се бяха реализирали на пазара, започнаха да ми искат пари назаем. Притеснявах се, че няма да могат да ми ги върнат и това ще влоши отношенията ни. Затова започнах да купувам техни работи.“ Така обяснява Хърст началото. За по-скъпите - като $3,5 млн., дадени за „Малък електрически стол“ на Анди Уорхол - лаконично: „По дяволите, просто трябваше да имам тази работа.“
„Юпитер и Антиопа“, Никола Пусен - една от гордостите в колекцията на Джеф Кунс. |
„Колекционирането е начинът, по който функционира светът. Човек минава през живота и просто събира... Винаги съм мислел, че колекциите са като карта на човешкия живот“, казва художникът, който планира да открие голям галериен комплекс в Лондон през тази година, за да излага сбирката си, в която има около 2000 творби. Петдесет от тях в момента може да се видят в изложба в Москва, озаглавена „Свобода, а не гениалност“. Хронологичният й обхват е пет века. „Искам да излагам колкото може повече работи от колекцията си - казва художникът. - Изкуството трябва да бъде на показ, а не да бъде крито в хранилища. Това го прави живо.“ Като студент в колежа „Голдсмитс“ Хърст разменял свои работи за творби на съкурсници и приятели, които по-късно стават известни като „младите британски художници“. Постепенно започнал да купува по-ранни и скъпи автори - Френсис Бейкън и Алберто Джакомети, Ричард Хамилтън, Марио Мерц...
Хърст нарича колекцията си Murderme (от англ. „Убий ме“). И както можем да се досетим - и като творец, и като колекционер той силно се увлича от темата за смъртта. Човекът, прочул се с диамантения череп, притежава подобни изображения в изпълнение на най-различни автори - от Пикасо до Ангъс Феърхърст. „Колекцията ми е колаж на съзнанието, в нея има всичко и това всичко влияе върху творчеството ми“, казва един от най-скъпо продаваните съвременни художници, но признава, че особено се гордее с петте картини на Френсис Бейкън и най-вече с „Ескиз за фигура в основата на разпятието“, с която се сдобил срещу $12 млн. Друг пазарен рекордьор - Джеф Кунс, който през 2013-а стана номер едно сред живите творци, продадени на аукцион (с „Куче балон в оранжево“ за $58,4 млн.), залага предимно на класиците. „Харесвам старите майстори - казва американският художник. - Но човек трябва да може да създаде нещо от тях. Работите, които колекционирам, наистина променят живота ми, променят го изцяло.“
Огюст Роден, „Крачещият човек“. Една от скулптурите на френския творец е в колекцията на Хенри Мур |
Мраморен портрет на Гай Цезар от колекцията на Роден. |
Въпреки че в сбирката му има и произведения на Деймиън Хърст, в нея преобладават по-ранни творби - на Никола Пусен, Гюстав Курбе, Едуар Мане. Кунс се увлича и по религиозна живопис от XVI в., запален е и по Пикасо. През 2011-а художникът показа в Париж три шедьовъра от колекцията си - „Юпитер и Антиопа“ от Пусен, „Малко момиче с две кукли“ на Жан-Оноре Фрагонар и „Гола жена“ от Гюстав Курбе. Но като цяло в излагането на личните си арт придобивки пред широка публика е доста по-умерен от Хърст. Затова пък прегръща други предизвикателства, като например да реди изложби с експонати от сбирките на други колекционери. „Художниците колекционери имат едно много голямо предимство - шеговито коментира Джордж Кондо, започнал кариерата си от фабриката на Уорхол заедно с Жан Мишел Баскиа. - Вместо да си окачват собствени картини вкъщи, могат да гледат нещо, което наистина харесват.“ В неговия случай - портрети на стари майстори...
в. Преса, печатно издание, брой 10 (716 от 11 януари 2014)