- Грип-грип ура! - кресна в ухото ми комшията Магнолиев, д-р по ботаника и все още на работа в БАН, но неизвестно докога. - Грип-грип ура!
- Що се радваш? - изумих се.
А той цъфна в усмивка и уточни:
- Не е птичи! Не е и свински! Ама е вносен.
Вярно - сезон му е. Мине, не мине време - и грипът кацне на аерогара София, без да се съобразява с митническата проверка. Абе, кихне ли Европата, ние почваме яко да подсмърчаме. (А някои така се престарават, че стигат до разстройство!) Вносна работа. Ама на старо. Дето се вика - втора употреба. Обаче хич не прощава. Да, грипът плъзва по грипубликанската мрежа - иде сезонната грипидемия. Както е тръгнало, държавата май ще трябва да плаща грипарации - да му мисли финансовият министър...
Появи ли се грипът, докторите самопожертвувателно са в първите редици и го разнасят с Грипократовата клетва - такова е мнението на грипохондриците. Грипохондриците си обуват грипсените чорапи и всяка вечер четат против уроки на децата си „Грипи Дългото чорапче“. А за да си изпият децата лекарството, профилактично ги плашат с грипопотама от Зоопарка.
Да, навсякъде е грипът. Грипизодични явления ли? Преценете сами! Вижте грипитафиите на по-лабилните, дето следите им се губят по клиничните пътеки на прехода! Вече всички гледаме като грипнотизирани, сякаш по телевизиите дават на живо екшън операцията „Грипарите“. Специалните служби сън не ги лови - и сега те трескаво работят по различни грипотези. Ама кел файда, господа съдебни заседатели, да хванеш грипа, като много добре знаеш, че вашата Темида пак ще го пусне под гаранция!
Пусти грип! Говори се, че математиците го хващат по грипотенузата - оная, за която е доказано, че е по-малка от сбора на двата катетъра. А според физиците първопричината трябва да се търси не къде да е, а в гриперпространството. На театралните сцени се играе древногръцката драма „Гриполит“, но репертоарът предвижда и „От ума си тегли“ на Грипоедов.
Гриперболизирайки нещата, рападжиите пък го разпространяват с грип-хопа. Колкото до вярващите - за да са блажени, всеки разчита изцяло на своята си грипархия. Но някои така изпадат в транс, че действайки грипулсивно, даже грипотекират жилищата си.
- Има ли наистина място за грипаника?
Точно това ме попита комшията Магнолиев, д-р по ботаника, който около проблемите в БАН изглеждаше съвсем увехнал. Да, определено се нуждаеше от поливане! Поведох го към кварталната кръчма и понеже съм му джипи, спешно поръчах по едно профилактично.
- Я да запеем - казах му след първата доза - „Грипни, Калинке, да скокнем“! И уточних: Та да се грипукат душманите!
После той кихна, а аз чистосърдечно му казах „Наздраве!“, след което направихме обратното, т.е. аз кихнах със страшна сила и т.н. Ако някой иска да почерпи, ще му кихнем промоционално!
(в. Преса, печатно издание, брой 11 (717 от 12 януари 2014)