14499 | 20 септ. 2012 | 13:17

Съветите на проф. Стив Ханке за бизнес средата у нас са по-важни от разсъжденията за еврозоната

През миналата седмица познатият у нас като „бащата на валутния борд“ Стив Ханке направи няколко изказвания, касаещи България, които бързо станаха новини. Тезите, изказани от Ханке, могат да се групират горе-долу в четири теми: България и еврото, бъдещето на еврозоната и валутният борд у нас, реформите и бизнес средата, както и държавните финанси и пенсиите. Темите са добре подбрани, а тезите наистина звучат разумно. Ето какво стои зад тях:

България е постъпила разумно, отлагайки влизането си в еврозоната

Всъщност отложеното членство на България е по-скоро някаква словесна еквилибристика. Страната ни и към момента не изпълнява критериите за членство - икономическите показатели трябва да се покрият „устойчиво“, тоест не само в една определена година, а устойчивото им покриване до момента се е тълкувало доста свободно. В същото време има и юридически въпроси около БНБ, които трябва да се изчистят. Към всичко това се прибавят и поне две години в т.нар. чакалня на еврото, Европейския валутнокурсов механизъм 2, което на практика отлага членството ни, дори при най-добро желание от двете страни, с незнайно колко години до чакалнята плюс поне още две години.

Въпреки това словесното отдръпване от еврозоната си остава новина и не е за пренебрегване. Ангажиментът на страната ни за приемане на еврото с присъединяването ни към ЕС е поет при ясно разписани правила за дефицит и дълг, и при липса на каквито и да е било спасителни механизми и солидарно поемане на дългове. Това вече се промени - страните от еврозоната нарушават собствените си правила и имат твърде много дълг, продължават да трупат големи дефицити, а в същото време разработват най-различни спасителни механизми, които по един или друг начин преразпределят риска и налагат някаква финансова солидарност. Всичко това ни дава много сериозни аргументи да бъдем внимателни, особено при положение че никога не сме поемали ангажимент да се присъединяваме към точно такъв съюз с такива спасителни фондове.

Тезата на Ханке е именно такава - при всичките проблеми и неясноти около еврозоната по-добре да се изчака бурята да отмине и после да се решава на база реалностите към съответната дата, а не на база неясно разписани ангажименти преди кризата. Дори и някой да открива плюсове от членството в еврозоната, например в повече сигурност в трудните времена (спасителни механизми) и по-бързо възстановяване, то пак не бива да забравяме, че ние няма как от утре да станем член - трябва да чакаме неопределено време плюс две години, което няма как да ни помогне в текущата обстановка.

Бъдещето на еврото и валутният борд

Нормално, Ханке говори обстойно за бъдещето на еврото и валутния борд в България. Обвързаността на лева с еврото предопределя подобни разсъждения - какво се случва с валутния борд, ако еврото потъне или се разпадне? Именно това, че не сме приели еврото, а просто сме обвързани към него, наистина ни дава известна гъвкавост. Интересно е, че левът продължава да бъде обвързан с валутата на Германия, била тя марка или евро. Най-лесното разсъждение е, че ако се случи някакъв катаклизъм, то ние следваме Германия и нейната валута, което към момента звучи като добър вариант.
Примерът на Ханке за евентуално обвързване на лева към долара по-скоро илюстрира възможността да направим подобен избор, а не представлява реално предложение. Икономическата активност в страната под формата на инвестиции или търговия е много по-обвързана с еврото, отколкото с долара, което на практика предопределя подобен избор. Като прибавим и проблемите с американския дълг и предизвикателствата пред долара, то тази опция съвсем не звучи много привлекателна. В Европа може и да има буря в момента, но отвъд океана може да се задава и ураган.

Корупция, престъпност и бизнес среда

Може би най-ценните съвети на Ханке са не толкова разсъжденията за еврото, колкото опитът да се постави фокус върху бизнес средата в страната. Със или без еврозона, независимо от процесите в Европа, ако искаме да се развиваме, то трябва да решим собствените си проблеми, а те се коренят най-вече в това как се започва и как се прави бизнес в България. Всичко друго е на заден план пред тази тема, а тя е толкова до болка позната, че често се пренебрегва.
Комбинацията от високо административно бреме (т.е. неизбежна корупция) и престъпност са най-разпознаваемите пречки пред развитието на една страна и така желаното догонване на богатите. Това не само намалява икономическата активност, но често я съсредоточава в грешни ръце. С други думи, различни качества са нужни, за да успееш в една добре уредена страна и в страна, където нещата се случват по-лесно с нерегламентирани плащания. Така че, докато си говорим за бъдещото на еврото, е хубаво да запретнем ръкави и да си оправим бизнес средата.

Стабилни финанси и индексиране на пенсиите

Адекватно звучат думите на Ханке и по отношение на публичните финанси. Този въпрос въобще не се изчерпва с увеличението на пенсиите, което привлича голяма част от вниманието. Да, след като има някакъв икономически ръст и се очакват повече приходи в бюджета, е обосновано да се говори за индексация, но това трябва да случи при две условия - да не се допуска дефицит в бюджета и да се търси по-ефективна структура на разходите.
Всички видяхме колко главоболия ни създаде дефицитът от последните години. Фискалният резерв се сви наполовина и се наложи да поемем нов външен дълг, за да посрещнем плащането в началото на 2013 г. Сега вече буферите не са толкова големи, а предстои и ново голямо плащане в началото на 2015 г. Като прибавим към това и новите строги фискални правила, то за раздуване на дефицита просто трябва да забравим.

Ограничението на публичните финанси и малкото възможности да трупаш дефицит всъщност не са лошо нещо, тъй като те поставят натиск за по-ефективни харчове. Въпросът вече не е какво и как да се отреже, както например се случи с ревизията на Бюджет 2010, а накъде да се насочат разходите, така че да се постигнат най-големи резултати. Установяването на директна връзка между разход и резултат, както и последваща оценка на съответните програми и политики могат да свият прахосването на публични средства.