Христо КАРАСТОЯНОВ |
В името на днешната безпрецедентна прозрачност в работата и намеренията на държавните институции госпожа Зинаида Златанова, вицепремиер и министър на правосъдието, обяснява поради що се е появил в черновата на бъдещия Наказателен кодекс текстът, според който се обявява за подсъдно деяние снимането на хора без тяхното съгласие. Целта му, казва, била „да се гарантира личното пространство на гражданите, а не да се налага цензура или да се възпрепятства работата на медиите“.
Вярно, че много се налазва личното пространство! Само дето не стана много ясно защо това лично пространство трябва да се охранява от прокуратурата... Тя какво - ще се самосезира ли, що ли?
Както и да е...
Цялата тая работа не знам защо ме накара да си спомня една стара история... Макар че каквой е старото, при положение че казусът няма-няма, пък току изплува. Та значи някой си гражданин се видял на улицата с една госпожа. И се спрели те двамата, поразговорили се, защото пък тя била жена на негов приятел, и си поговорили именно за съпругай: как е, какво прави и кога ще ходят за риба, такива работи. Обаче какво става? Става това, че минал оттам един фотограф и ги щракнал, както си говорят на пресечката.
И какво следва? Следва това, че фотографът хаква снимката в един вестник, като съответно я придружава с текст - така и така, еди-кой си с тайнствена непозната! И даже турил отзад три удивителни - да не би някой да не е разбрал каква е работата.
Гражданинът и съпругът на госпожата, вместо да се изсмеят, много се нервирали. И отиват двамата при вестникаря, вадят вестника със снимката и му казват: „Сега това нещо ще си го изядеш!“ Не знам точно как са изглеждали, но знам, че онзи нещастник наистина отдрал от страницата кьошето с оная снимка и с трите удивителни и най-прилежно си ги изял...
Та тъй. И си мисля, че вместо да драскат из Наказателния кодекс глупости за затвор от еди-колко си до еди-колко си години или за сто тояги на голо, съчинителите на нов НК по-добре да запишат, че който се почувства засегнат от фотограф или вестникар - че му е нагазил пространството - да му дава вестника да си го изяде. Какъв затвор, какви глоби?! Вие целулоза яли ли сте? Или печатарско мастило?
Тогава някой ако реши да му налазва на някого личното пространство, ще го прави доста по-сдържано - тоест няма да заема по цяла страница и ще внимава колко питанки и колко чуденки ще пише в заглавието.
(в. Преса, печатно издание, брой 16 (722 от 17 януари 2014)