13699 | 18 ян. 2014 | 07:28
 |
||
|
Васил СОТИРОВ
|
Казват, че денят се познава от сутринта. А ние с колегата Варадин къде? Рано-рано в гаражчето на бай Спиро Спирта. За да приключим най-сетне с пустите коледни надбавки, дето бяха като за отскок на пенсионерите, та да прескочат трапа.
- Едвам се откопчих от жената - сумти колегата Варадин. - Чавка ли, вика, ви е изпила акъла?
- Хм, че коя ще е тая чавка? Нали ще се отцепи - фъфля непривично, понеже по празниците бях дал на моичката протезите си...
- Абе, набори - подава ни чашите бай Спиро, - то хубаво, че ми правите сефтето, ама не сте ли подранили малце?
- Знаеш ли какво е казал по този повод един много умен руснак? - поглежда го колегата Варадин.
- Какво?
- Напиваш се сутрин и цял ден си свободен! Това е казал умният руснак.
Бай Спиро гледа, сякаш са му отнели лиценза.
- Ех - въздъхвам авторитетно, - какво велико нещо е свободолюбивият руски дух! И „Южен поток“ ще ни прекара, ама ще се прекараме, ако е с газ, а не с водка...
Колегата Варадин обаче не ми дава да се размеквам:
- Хубавото е - уточнява той, - че виждаме звезди посред пладне.
- Защо мислиш така?
- Защото по разположенията на звездите, дето ги виждаме по пладне, могат да се правят предсказания.
- Като на Нострадамус ли?
- Досущ.
- Ай стига, бе! - отпивам яко. - Писна ми от предсказания. Аман от ясновидци! Все ни плашат, все за края на света говорят. Да съм сигурен, че ще дойде, ще спра да плащам парното, че и данъците, че и...
- Ееей, не се увличай - заканва ми се с пръст бай Спиро Спирта.
- Споко - намигам му и се връщам на темата. - Всъщност би било готино да знаем какво ни чака тая година.
- Аз знам - направо ме хипнотизира колегата Варадин.
- Ще излезем ли от кризата? - питам, защото милея за общественото.
- Няма да е скоро - отвръща ми с гробовен глас. - За да излезем от кризата, ще трябва да излезем от кожата си.
- С правителството какво ще стане? - гледам го зяпнал.
- Както е тръгнало, тъй ще продължи. Пък някои ще се надяват и това правителство да падне като манна небесна. Както предишното се пльокна като изтървана пица...
Бай Спиро Спирта е надал ухо и макар да е фин за професията си човек, най-вулгарно се изпуска:
- Пицка ти лелина, да те перем у пророка!
- Ленина или Сталина - поглежда го строго колегата Варадин, - все тая!
- Добре - опитвам се да усмиря положението, - а ти на мене лично можеш ли да ми кажеш нещо хубаво?
- Мога, разбира се, приятелю - усмихва се колегата пророк.
- Кажи, де!
- Една ракия! - казва той.
И се сбъдва пророчеството му. Ех, колко му трябва на човек...
(в. Преса, печатно издание, брой 17 (723 от 18 януари 2014)
Мобилна версия
RSS канали
