21177 | 21 септ. 2012 | 12:57

България отговаря на техническите изисквания и трябва да е член на Шенген, смята британският посланик у нас

Интервю на Петър Петров, за прозрачността в съдебната система и ще реши ли тя дългосрочния проблем на България с липсата на доверие в Европа.

Британският посланик Джонатан Алън е в България от февруари т.г. Роден е през 1973 г. Заемал е различни длъжности в системата на британското министерство на външните работи, където постъпва през 1997 г. Бил е директор на отдела „Източна Африка и регион на Големите езера“ (2009-2011 г.), началник „Анализи, информация и комуникация“ в Службата по сигурност и антитероризъм (2007-2009 г.), заместник-директор на отдел „Международни отношения“ (2006-2007). В периода 2003-2006 г. е бил говорител на британската мисия в Брюксел по време на председателството на ЕС през 2005 г. Женен е за Елизабет Патриша Алън. Има едно дете.

Заявихте жив интерес пред „Преса“ миналата седмица към изслушванията на кандидатите за ВСС. Как ви се видя процедурата, отговорили на очакванията ви?

Да. Бях много окуражен. Останах около два часа и половина, защото имах ангажимент следобед, и бяха стигнали до 3-тия кандидат. Но изслушването беше много добро.

Продължавам да мисля, че прозрачността, която България прилага в момента, е може би най-добрата в целия Европейски съюз и това е нещо, с което можете да се гордеете. Дали прозрачността само по себе си е достатъчна обаче - не! Наличието на прозрачност не значи, че всичко изведнъж става перфектно.

Сега въпросът ще бъде след изборите в парламента и съдебната власт какво ще направят тези 22-ма души, които се окажат избрани в новия ВСС, какви ще бъдат техните приоритети. А това е съветът, който в рамките на следващите 7 години ще решава дали България да се промени, как ще изглежда и дали ще бъде различна, или ще си бъде същата като сега. Така че тези хора се нагърбват с много отговорна задача.

Сред кандидатите, които видяхте, успяхте ли да харесате някого, за когото си помислихте “това е точният човек”?

Не, нямам фаворит. Това не би било партньорско, а би било направо  империалистическо, ако сега ви кажа: “Трябва да си изберете този или онзи!” Разбира се, бях по-впечатлен от някои кандидати, харесваха ми тези, които показваха голяма техническа компетентност и оставяха впечатление, че няма да се поддават на натиск, но не бих споменал конкретни имена.

Казахте, че България има най-доброто законодателсто за прозрачност в съдебната система. Не се ли дължи това на факта, че просто подобни процедури няма никъде. А Брюксел, понеже няма общо законодателство в областта на правосъдието, си прави експерименти и дава съвети за неща, които на никого не е ясно работят ли или не?

Не мисля, че е така. ЕК отговаря на това, което вижда като проблем в различните страни. В Румъния например в  мониторинговия доклад почти няма загриженост за съдебната власт. Преди сегашната политическа криза там имаше бивш министър-председател, който беше осъден на две години затвор. Това беше немислимо преди 5 години или дори преди 3 години. Така че Брюксел настройва препоръките си да отговарят точно на проблемите, които вижда във всяка от страните. И не мисля, че ви вземат за опитни зайчета.

Какво ще е отражението на сегашната прозрачна процедура върху дългосрочните проблеми с доверието в областта на съдебната власт и вътрешните работи, които България има с Европа?

“Доверие” е ключовата дума тук. През 2006 г. след поста си Брюксел работих известно време за нашето министерство на вътрешните работи. Великобритания и тогава (а и сега не се отказала от тази позиция) подкрепяше незабавното членство на България, въпреки че беше ясно, че съдебната система не е готова. Оказа се, един от хората, които от британска страна обсъждаше с ЕК как можем да го направим мониторинговия механизъм.

Никога не съм си представял две неща - първо, че след 6 години ще бъда посланик в България, но и че ще дойда отново тук и ще намеря същата система непокътната.

Мога да ви уверя, че и в началото, и сега в много кръгове в Европа има много добра воля, но вече е достигнат етапът, в който се казва: “Не, вече наистина трябва да отговорите на тези критерии!”

Разбирам и българската гледна точка, и това, че България също понякога няма доверие в Брюксел и мониторинговия процес, защото има подозрение, че критериите и поставените цели се сменят. Например решението да се обвърже приемането в Шенген с процеса на наблюдение е нещо, което ние във Великобритания смятаме за грешно. Шенген е технически въпрос. България отговаря на техническите изисквания и България трябва да стане член на Шенгенското пространство. Това няма нищо общо с мониторинговия процес по правосъдие и вътрешни работи.

За мен по-интересният въпрос е какво беше направено през тези 5 години. Мисля, че сега Европейският съюз в голяма степен има доверие, че правилното законодателство, процеси, системи, органи вече са създадени в България. Това, което те казват днес е: “А сега направете така, че всичко това да заработи!”

А как ще разберем и тук, и в Европейския съюз, че системата е заработила и механизмът за наблюдение може да бъде премахнат? Критериите така стават още  по-размити...

Много е трудно да се опише една съдебна система в таблица с отмятане на кутийки. Ако погледнете обаче докладите за България и Румъния, ще видите, че където има постижения, те се отчитат. Действията в Румъния - решението на независим прокурор да повдигне обвинения за корупция срещу бившия премиер и няколко други високопоставени лица; съдебната система устоя на натиска и достигна до присъда, която е потвърдена от Върховния съд, и човекът всъщност влезе в затвора. Всичко това е ясен знак. И не само знак за ЕС, а и за всички. Румънците всъщност сигурно не вярваха, че това ще се случи, те вероятно смятаха, че хората от висшите етажи на властта са недосегаеми. Не знам дали българите смятат така. Но мисля, че за българите ще бъде голям символичен знак, ако големите и сложни криминални случаи бъдат разрешени и се стигне до осъдителни присъди и виновните влязат в затвора. Не казвам, че на всяка цена трябва да има осъдителни присъди, разбира се, трябва да има доказателства, които несъмнено да доказват вината. Защото, докато обществото не повярва, че законът е за всеки, то смята, че никой не е подчинен на закона и се насажда психологията “всеки се измъква, тогава защо и на мен да не ми се размине”.

Значи ли това, че за да възстанови доверието в Европа, България трябва да вкара някои бивш министър-председател в затвора?

Не, не казвам това. Но има други така наречени случаи от висок обществен интерес. Комисията ги държи под наблюдение всичките. А и всеки от нас има по няколко, които може да каже веднага. Една система, която е здрава, би трябвало да може да се справи с тези случаи. Например кола-бомба гръмнала посред бял ден във Варна. Би трябвало да има свидетели, да са събрани докзателства, може и да е така, но аз не съм чул този случай да е разрешен. А има много подобни случаи, които са неразрешени от години - тогава започваш да си мислиш: "Какво точно се случва тук?"

Но това правителство постоянно демонстрира успехи срещу престъпността. Как тези усилия и воля се балансират с реално постигнатите резултати и влияят ли на оценката?

В посолството имам екип от хора, които се занимават с полицейско сътрудничество, чиято издръжка струва много на британските данъкоплатци. Ако нямахме добро сътрудничесто с добри резултати, нямаше да харчим тези пари. Но ние имаме много добро сътрудничество с хората на министър Цветонов, с ГДБОП, с МВР, с ДАНС и всички други институции. Нямаме никакви оплаквания и работим по много случаи. Така че нямаме никакви съмнения в ангажиментите на правителството. И въпреки всичко е много трудно и трябва постоянно да се потвърждават резултатите и да се доказват с работа.

Сега много неща в тази ключова област вървят към подобряване, има усещане за по-добра работа, за преломен момент и затова трябва да се запазят усилията, да се продължат и да се задълбочат.

Добре, изграждането на добре функционираща съдебна система е дълъг и труден процес. Значи ли това, че всъщност трябва да чакаме в България още, да кажем 10 години, и през цялото това време да има мониторингов механизъм? И ако това не е така, какви са стъпките за сваляне на мониторинга?

Надявам се да не е така. Комисията тази година обясни по-ясно кои са нещата, които иска да види направени в България. Не съм министър-председател на България, но ако бях български премиер, вероятно щях да изпратя някого, на когото имам доверие, може би заедно с Диана Ковачева и Цветан Цветанов, да говори с Брюксел и да ми каже "Всичко това помага много, но кажете ми точно какво искате да направим, какво мислите, че ще промени нещата”. Мисля, че това е разговор, който трябва да се състои.

Не става въпрос за нещо конкретно, а за усещането, че нещо се променя. Последният европейски доклад правилно оставя 18 месеца, в които именно тези процеси да се развият и да се усети промяна. Ще бъде голяма грешка, ако този период се пропусне. А това е време и да се води интензивен диалог с  комисията.

Но искам да подчертая нещо, което съм казвал и на премиера Борисов, когато обсъждахме закона за отнемането на незаконното имущество - не правете всички тези неща, „защото Европа ги иска“. Това не е правилната причина, за да се предприемат реформи. Правете ги, защото работят и защото ще бъдат добри за България. Това е истинският критерии.

Наскоро един френски министър пламенно заяви, че ще дойде в София да разбере какъв е проблемът с ромите. Вие сте тук малко повече от 7 месеца, как разбрахте проблема? Имате ли притеснения, че ако ги изгонят от Франция, ще отидат във Великобритания? Страхувате ли се като в. „Сън“ от нашествието на „алчни българи“?

А това е начинът на „Сън“ да си продават вестника. Сигурен съм, че днес някоя друга страна и друг народ е на първа страница в подобен контекст.

Що се отнася до ромския проблем, ще обърна малко отговора. Разбирам от докладите на Световната банка, че в момента 24% от от хората, които излизат за първи път на пазара на труда, са от ромски произход, а от тях 85% не са завършили образование. Тези факти предизвикват много различни реакции от различни хора. Има хора, които ще кажат, че това е, защото има предразсъдъци и директорите на училищата и другите родители не искат ромчета в училище. И има и други, които ще кажат, че тези общности не пускат децата си на училище, женят ги много млади, не искат да са част от живота на българското общество.

Единственото, което мога да кажа, е, че България има голям проблем. Защото с необразована работна ръка няма да може да преследва икономически растеж и да влезе в производството на продукти и услуги с висока добавена стойност. Така че ако България иска да бъде богата страна, тя трябва да намери решение на ромския въпрос. И не мисля, че решението може да бъде намерено, ако само едната страна е права, а другата греши. Трябва и двете страни да са включени, трябва да има образование и в двете общности.

Другият вариант, за да растете икономически, е масовата миграция - от Турция или от Африка. Нито един от тези избори не изглежда добър, но си мисля, че изборът, който включва хората, които вече имат българско гражданство, е може би най-лесният.

Така че нямам магическо решение. Но мисля, че ромският въпрос е преди всичко икономически въпрос. И знам, че една много успешна британска инженерна компания в Пловдив има около 80% работници от ромски произход и са много доволни. Така че това е възможно - хора от различни общности да се справят качествено с инженерни задачи, които имат висока стойност.

Т.е. нямате опасения, че ако ромите бъдат изгонени от Франция, ще дойдат във Великобритания?

Хората от която и да е страна в ЕС, ако дойдат във Великобритания да искат убежище, ние много бързо се справяме с тях. Тези, за които ставаше въпрос в статията на „Сън“, бяха получили временен подслон, защото са спели на улицата. Но те няма да получат големи помощи и най-вероятно ще бъдат качени скоро на автобуса за България.

Да, може и да се върнат отново и да бъдат изгонени отново. Но не мисля, че се тревожим от вълна от хора оттук. Миграцията и убежището по принцип за Великобритания са проблем, но той не е по никакъв начин насочен специално към България.