14906 | 20 ян. 2014 | 09:34

България остана на етап перестройка, без да се превърне наистина в правова държава, смята Алфред Фосколо

"Незавършена демокрация", "катастрофална бедност", 21 години след падането на комунизма България е далеч от страната, за която мечтаеха дисидентите през 1989 г. Тогава свободата ръководеше българските интелектуалци, независимо от политическата им ориентация. Четвърт век по-късно преобладава огорчението, както показа конференция в София през уикенда. Честваше се събитие, непризнато в чужбина – 25 години от визитата на Франсоа Митеран. На 19 януари 1989 г. френският президент (1981-1995) покани десетина интелектуалци на закуска в посолството на Франция и по този начин допринесе за популяризирането на българското дисидентство.

Това беше 11 месеца преди падането на Берлинската стена, но малцина виждаха тогава приближаването на събитието, което щеше да ускори разпадането на съветския блок. Дисидентът Желю Желев беше сред осветлените от Франсоа Митеран. През август 1990 г. той стана първият демократично избран президент на страната си. Сега на 78 г., той счита, че "икономическият преход не беше осъществен както трябва" и че "бившата номенклатура запази властта" в тази област. България се присъедини към ЕС през 2007 г. и е най-бедната държава членка. Около 1,5 милиона българи емигрираха след края на комунизма, с което населението стана малко над седем милиона души.

Европа следи отблизо демократичния напредък на страната, особено във връзка с ефективността на съдебната система. Но според Желю Желев, ако "демокрацията е незавършена", причината на първо място е, че "й липсват стабилни икономически основи". "Обективно обществото се разви, но мнозинството хора говорят за личен провал", отбелязва Ивайло Знеполски, директор на Института за изследване на близкото минало. "Българите свързват прехода към пазарна икономика с краденето на пари и кърваво уреждане на сметки между новобогаташите", счита той. Според Алфред Фосколо, бивш политически затворник на 71 години, "България остана на етап перестройка, без да се превърне наистина в правова държава". Руският термин се отнася за трансформацията на комунистическите общества от Източна Европа след идването на власт в Москва на Михаил Горбачов през 1985 г. - първата фаза на голямата промяна.

Режисьорът Анжел Вагенщайн, 90-годишен социалист, се възмущава от "корупцията и разграбването на държавно имущество при слепите приватизации...Сдобихме се със свобода на словото, но как можем да сме свободни, когато бедността е катастрофална?", пита той. "Въпреки разпадането на съветския блок, хомо совиетикус остава. Той не разбра грешките от миналото и продължава да се надява на идеалното общество, обещано по времето на комунизма", казва проф. Знеполски. Българското общество не изпълнява обещанията на бившите дисиденти, но то не е инертно в демократичен план. В страната бяха организирани две поредици от масови протести през 2013 г. Първата беше насочена срещу бедността и корупцията. Тя доведе до оставката на консервативното правителство на Бойко Борисов. Технократът Пламен Орешарски го наследи на поста след предсрочните избори през май с подкрепата на социалистите. Скоро след това последваха нови протести, като демонстрантите обвиняват новата власт, че е свързана с олигархията. Те продължават спорадично от есента.