Съживяват "Химко"

Ще възкръсне ли някогашната гордост на родната химия торовият гигант „Химко“-Враца, който можеше да натори три Българии? За част от специалистите тези планове са политически балони, „дъвка“ за електората, защото и предприятието не е нищо повече от купчина старо желязо.

Но има и друга теза. „Химко“-Враца не само може, но и трябва да заработи отново. Повторният му пуск ще бъде крайъгълен камък за реиндустриализацията на държавата“, смята последният преди приватизацията (1997 г.) генерален директор - доц. Кирил Петков. Той е единственият останал жив ръководител на комбината, участвал от изграждането му през 1966-1967 г. до ликвидацията.

„Условие е да има стабилност в държавата и експертите да бъдат оставени да работят“, казва Кирил Петков. Екипът му е подготвил програма за възраждането на комбината, която да бъде представена в икономическото министерство в началото на следващата седмица. Дълговете на завода към НЕК и „Булгаргаз“ са над 73 млн. лв., а активите му са оценени на 45-50 млн. лв. Но „Химко“ има техническа и кадрова готовност да заработи отново с 22 на сто от капацитета си и да произвежда 170 000 т карбамид годишно“, смята специалистът. Според него идеята за създаване на дъщерно дружество към БЕХ, което да отговаря за торовата индустрия, е удачна. С 50-те милиона, които държавата ще отпусне на това дружество, дългът към кредиторите след редуцирането му ще бъде покрит. Останалото ще дойде от стратегически инвеститор. В момента държавата водела разговори с трима кандидати. За ремонт на инсталациите са нужни между 20 и 30 млн. лева. На втори етап ще се вложат още толкова и производството ще достигне 320 000 т годишно. Ще бъде пуснат и амонячният цех.

Придобитите от Христо Ковачки чрез цесия ТЕЦ и заводска жп гара държавата може да си върне за не повече от 6-8 милиона. Бъдещият инвеститор може да си построи нова ефективна газова централа. Местоположението на „Химко“ в близост до националната газопреносна мрежа и до най-голямото хранилище за нагнетяване на синьо гориво в Чирен е голям плюс, допълва бившият генерален директор.

Леонора ЛЕКОВА

След тежката криза в торовата индустрия през 2008 г. търсенето на торове на световния пазар върви нагоре и прогнозите са, че през 2014 г. ще се увеличи с 2% до 179,5 млн. тона. Това показва годишният доклад на Международната асоциация на торовата индустрия. Очаква се потреблението да се увеличи във всички региони на света, но най-вече в Южна Азия. При азотните торове ръстът ще е с 1,8% до 109,6 млн. Това е добра прогноза и за двата ни завода - „Агрополихим“-Девня и „Неохим“-Димитровград, за които амониевата селитра е традиционен продукт. Става дума за производство на 1,2 млн. тона на година. От тях се изнасят 50% главно в Южна Америка, Италия, Франция, Гърция и Турция. Девненският комбинат прави и фосфорни торове - около 250 хил. тона годишно, предимно за износ в Близкия изток.

В годините на прехода след 1989 г. и двете предприятия преживяват трудности. По времето на кабинета „Виденов“ „Агрополихим“ е пред закриване и е включен в списъка за ликвидация. Така през 1999 г. го продават за 1 долар на консорциума Acid & Fertilizers USA срещу погасяване на задължения от 300 млн. лв. Оттогава до днес в него са инвестирани 180 млн. лв. в нови производствени инсталации, обновяване на базата и екологични съоръжения. Така в момента заводът произвежда 850 хил. тона торове годишно, а през т.г. се очаква да приключи един от най-важните му проекти - строителството на терминал за доставка на течен амоняк. Терминалът е на стойност 20 млн. евро и ще позволи на компанията да е по-малко зависима от цените на газа в страната и да намали себестойността на продукцията.

Около 100 млн. лв. са инвестициите, направени и от „Неохим“, пуснат през 1951 г. Капацитетът му е 710 000 т/г. амониев нитрат и 9300 т на година натриев нитрат. „Неохим“ АД е единствен производител в България на формалин, карбамид-формалдехидни смоли, натриев нитрат, амониев бикарбонат, райски газ, полиетиленов окис, стъклонапълнени термопласти и др.

И двата завода оцеляха благодарение на инвестициите, които правят, и на гъвкавата си политика, каза председателят на федерация „Химия и индустрия“ в КНСБ Красимир Кръстев.