Новата индустриализация между мит и реалност

22191 | 21 ян. 2014 | 07:08

Според Брюксел по промишлено производство България е в групата на догонващите страни заедно с Чехия, Унгария, Литва, Латвия, Полша, Румъния



         
    Българската държава ще помага за спасяването на закъсали предприятия и за възкръсването на заводи, емблематични за социалистическото стопанство, съсипани от криминална приватизация и източване. Амбициозен план, който цели да се вдъхне нов живот на индустрията, за да се балансира структурата на българската икономика. В момента тя се доминира от услугите, а те едва ли имат възможността да способстват за увеличаване на конкурентоспособ­ността на българските фирми на чуждите пазари.

В своя поредица вестник „Преса“ ще представи на читателите си настоящото състояние на заводите легенди, както и техния път от челните места в световното производство през разграбването до фалита. Ще потърсим отговори на въпросите - има ли шанс те да заработят отново и кои пазарни ниши може да завземат.
     

 

Какво е общото между две знакови предприятия „Химко“-Враца и „Кремиковци“ край София? За младите да обясним, а за по-възрастните да припомним. Това са две от иконите на една безбожна религия, която ни водеше по пътя към светлото социалистическо бъдеще. Флагмани на плановата икономика, която се развиваше върху здравия фундамент на сигурните пазари в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ). По-късно заводите се превърнаха в емблема на хищния демонтаж на старата система, криминалната приватизация и икономическата разруха. Днес въпреки старите традиции на индустриалното производство икономиката на България изглежда силно деформирана. Около 64 процента от брутния вътрешен продукт се създава от сектора на услугите, а

на индустрията
се падат над 27%

Изнасяме предимно суровини и материали (независимо дали става въпрос за млади мозъци, полуфабрикати или метали за преработка), а технологичният цикъл се завършва в други икономики, които печелят от високата принадена стойност.

Отливът от индустриално производство не е характерен само за България, а се превръща в системен дефицит на общата европейска икономика. Според данни на Европейската комисия спадът в промишленост­та на държавите членки започва още от средата на 90-те години на миналия век. В Западна Европа единствено Германия поддържа постоянно ниво на индустриализация. В момента едва 15,5 на сто от брутния продукт на съюза се създават от производствения сектор. Финансовата и икономическата криза от последните години допълнително влошават картината - загубени са 3 млн. работни места в индустриалния сектор, а производственият спад е 10 на сто. За да не се превърне Европейският съюз в икономическа периферия, амбициозният план на еврочиновниците е индустрията да заема 20 на сто от БВП през 2020 г. Според анализите 80 процента от нововъведенията се създават от сектора на индустрията. Едно ново заето място в производството има мултиплициращ ефект - намира се работа за поне един безработен в сектора на услугите.

Затова Европа обръща поглед към реиндустриализацията, но не от онзи тип, който извиква подсъзнателни картини на пушещи комини и отровени полета. Става въпрос за производства, основани на екологични високи технологии и увеличаваща се производителност на труда.

Мерките трябва
да са комплексни

- не става въпрос за държавна помощ и изкуствено създаване на ненужни предприятия, а за облекчен достъп до кредитиране, стимулиране на притока на свежи капитали към обещаващи икономически сектори и добра бизнес среда.

България може да намери място в този процес. Още повече, че въпреки разрухата в последните години на ХХ век страната има отработен рефлекс в промишленото производство, който трябва да се използва. Иначе плановете за съживяване на българската индустрия никога няма да изскочат от страниците на стратегиите. Ще останат мит, носталгичен спомен за миналото. А планове има. През ноември миналата година Съюзът на икономистите в България предложи на правителството да се създаде детайлна стратегия за високотехнологична реиндустриализация на страната. Кабинетът реагира през декември, а сега предстои научен екип под ръководството на проф. Кръстю Петков да разпише конкретни мерки за съживяване на стари производства (като тези на „Химко“ и „Кремиковци“), развиване на съществуващите и привличане на чужди капитали. Мисията е възможна, добри примери има, а ролята на държавата - да не пречи. В пазарния свят инвеститорите искат добро отношение, ясни правила за всички, борба с най-жестокия икономически бич - корупцията. 

         
   

Съживяват "Химко"

 

Ще възкръсне ли някогашната гордост на родната химия торовият гигант „Химко“-Враца, който можеше да натори три Българии? За част от специалистите тези планове са политически балони, „дъвка“ за електората, защото и предприятието не е нищо повече от купчина старо желязо.

Но има и друга теза. „Химко“-Враца не само може, но и трябва да заработи отново. Повторният му пуск ще бъде крайъгълен камък за реиндустриализацията на държавата“, смята последният преди приватизацията (1997 г.) генерален директор - доц. Кирил Петков. Той е единственият останал жив ръководител на комбината, участвал от изграждането му през 1966-1967 г. до ликвидацията.

„Условие е да има стабилност в държавата и експертите да бъдат оставени да работят“, казва Кирил Петков. Екипът му е подготвил програма за възраждането на комбината, която да бъде представена в икономическото министерство в началото на следващата седмица. Дълговете на завода към НЕК и „Булгаргаз“ са над 73 млн. лв., а активите му са оценени на 45-50 млн. лв. Но „Химко“ има техническа и кадрова готовност да заработи отново с 22 на сто от капацитета си и да произвежда 170 000 т карбамид годишно“, смята специалистът. Според него идеята за създаване на дъщерно дружество към БЕХ, което да отговаря за торовата индустрия, е удачна. С 50-те милиона, които държавата ще отпусне на това дружество, дългът към кредиторите след редуцирането му ще бъде покрит. Останалото ще дойде от стратегически инвеститор. В момента държавата водела разговори с трима кандидати. За ремонт на инсталациите са нужни между 20 и 30 млн. лева. На втори етап ще се вложат още толкова и производството ще достигне 320 000 т годишно. Ще бъде пуснат и амонячният цех.

Придобитите от Христо Ковачки чрез цесия ТЕЦ и заводска жп гара държавата може да си върне за не повече от 6-8 милиона. Бъдещият инвеститор може да си построи нова ефективна газова централа. Местоположението на „Химко“ в близост до националната газопреносна мрежа и до най-голямото хранилище за нагнетяване на синьо гориво в Чирен е голям плюс, допълва бившият генерален директор.

   
         
     

 

   
     
Приватизацията погуби дружеството
 
Теменужка ЙОЦОВА 
 
Някогашната гордост на химическата индустрия „Химко“, както и много други предприятия, емблематични за социалистическата икономика, стана жертва на приватизацията. Наложи се държавата два пъти да го обяви в несъстоятелност.
 
При една от поредните смени на собствеността през 2007 г. по-голямата част от имуществото на „Химко“ стана притежание на частната компания „Ново Химко“, която също обещаваше да оздравява завода. Това така и не се случи. Дано сега заводът да има по-добра съдба.
 
Бегъл преглед на близо половинвековната история на врачанския торов гигант показва, че не са извадени поуки от грешките и всички планове за нов живот са катастрофирали. През 1965-1967 г. „Химко“- Враца е създаден като държавна експортноориентирана фирма. Основното Ӝ производство е амоняк, карбамид и азот, а за да се затвори технологичният цикъл, като вторични продукти са произвеждани аргон, метан, криптон, ксенон и въглероден двуокис. Капацитетът на завода е бил 1 млн. тона карбамид годишно и 500 000 т азотни производни. До раздържавяването делът на „Химко“ на световните пазари за тези продукти е бил 3 процента.
 
Преломна в историята на комбината се оказва 1997 г. Въпреки положителния баланс правителството на Иван Костов решава, че за мащабите на България такъв завод не е нужен. Тогавашният мениджърски екип е напъден, а начело застана спуснатият от горе софийски адвокат Емануил Рафаилов. При дистанционното му управление печалбата на завода се стопи и се натрупаха първите дългове към НЕК, „Булгаргаз“ и НОИ. Първоначално „Химко“ бе предложен за продажба за 100 милиона лева, но незнайно как през 1999 г. срещу един милион лева 57 на сто от капитала придоби „Ай Би И Транс ъф Ню Йорк“. Последваха 8 месеца бездействие и борчовете на „Химко“ набъбнаха до 102 милиона лева. Междувременно президентът на купилата врачанския торов завод фирма Юрий Литвиненко бе осъден и попадна в американски затвор, а през 2000 г. беше показно застрелян българският му представител Димитър Дацов. И отново от нищото, с мълчаливото съгласие на държавата, се появиха никому неизвестната „Ей Би Ес Ти Трейдинг Лимитед“, която взе 36 на сто от акциите, и лимасолската офшорка „Джак Ойл Лимитед“, която получи 35 процента. Резултатът от сложните трансфери е, че шалтерът на „Химко“ окончателно беше дръпнат, а през 2005 г. съдът за първи път обяви дружеството в несъстоятелност.
 
     
      Торовият завод във Враца в началото на 70-те години на миналия век

Вторият кръг от сагата „Химко“ е не по-малко загадъчен. През 2007 г. украинецът Александър Беренбаум и негови български партньори регистрираха „Ново Химко“, изкупиха дяловете на офшорките и предложиха на съда оздравителна програма. (В онзи период борчът на „Химко“ вече беше 160 милиона лева.) Заводът така и не заработи, но бе теглен огромен заем, който „Ново Химко“ не погаси и чрез цесия бяха продадени заводската жп гара, 190 бункер вагона и жизненоважната за производството ТЕЦ. По непотвърдена информация с нов собственик е и терминалът на „Химко“ на пристанище Варна-запад. Две години по-късно торовият завод стана собственост на благоевградския строителен предприемач Николай Галчев. Той държеше контролния пакет от акции до началото на 2013 г., когато съдъ­т за втори път обяви фалита на „Химко“. Според вписания в Търговския регистър последен финансов отчет на комбината за 2010 г. активите са оценени на 149 милиона лева, а дълговете са общо 212 милиона лева. Най-голям е делът на задълженията към НЕК и „Булгаргаз“. Над 350 бивши химици осъдиха завода за неизплатени заплати. Те се надяват да получат дължимите 934 659 лв. 
 
Факт - в момента хората в региона, някога най-голям производител на изкуствени торове у нас, торят градините си с карбамид, внасян от Румъния. 
   
     

 

   
         
   

Търсенето на торове в света ще расте през 2014 


Леонора ЛЕКОВА



След тежката криза в торовата индустрия през 2008 г. търсенето на торове на световния пазар върви нагоре и прогнозите са, че през 2014 г. ще се увеличи с 2% до 179,5 млн. тона. Това показва годишният доклад на Международната асоциация на торовата индустрия. Очаква се потреблението да се увеличи във всички региони на света, но най-вече в Южна Азия. При азотните торове ръстът ще е с 1,8% до 109,6 млн. Това е добра прогноза и за двата ни завода - „Агрополихим“-Девня и „Неохим“-Димитровград, за които амониевата селитра е традиционен продукт. Става дума за производство на 1,2 млн. тона на година. От тях се изнасят 50% главно в Южна Америка, Италия, Франция, Гърция и Турция. Девненският комбинат прави и фосфорни торове - около 250 хил. тона годишно, предимно за износ в Близкия изток.

В годините на прехода след 1989 г. и двете предприятия преживяват трудности. По времето на кабинета „Виденов“ „Агрополихим“ е пред закриване и е включен в списъка за ликвидация. Така през 1999 г. го продават за 1 долар на консорциума Acid & Fertilizers USA срещу погасяване на задължения от 300 млн. лв. Оттогава до днес в него са инвестирани 180 млн. лв. в нови производствени инсталации, обновяване на базата и екологични съоръжения. Така в момента заводът произвежда 850 хил. тона торове годишно, а през т.г. се очаква да приключи един от най-важните му проекти - строителството на терминал за доставка на течен амоняк. Терминалът е на стойност 20 млн. евро и ще позволи на компанията да е по-малко зависима от цените на газа в страната и да намали себестойността на продукцията.

Около 100 млн. лв. са инвестициите, направени и от „Неохим“, пуснат през 1951 г. Капацитетът му е 710 000 т/г. амониев нитрат и 9300 т на година натриев нитрат. „Неохим“ АД е единствен производител в България на формалин, карбамид-формалдехидни смоли, натриев нитрат, амониев бикарбонат, райски газ, полиетиленов окис, стъклонапълнени термопласти и др.

И двата завода оцеляха благодарение на инвестициите, които правят, и на гъвкавата си политика, каза председателят на федерация „Химия и индустрия“ в КНСБ Красимир Кръстев. 

   
         



(в. Преса, печатно издание, брой 20 (726 от 21 януари 2014)


 


От категорията

Древната професия на Христо Иванов: От "нито глас за Пеевски" до скута на Пеевски (Видео)
(Видео)

Архивите говорят: Къде отиде националното достойнство на Христо Иванов!?-Arhivite-govoryat--Kade-otide-natsionalnoto-dostoynstvo-na-Hristo-Ivanov-_1708615719.png

На видео послание към избирателите Христо Иванов заявява: "Нито глас за ...

22 февр. 2024 | 17:24

Избори 2 в 1? Предстоят тежки препирни, докато в сглобката стигнат до това решение

Тежки препирни в сглобката, докато стигнем до избори 2 в 1-Kiril-Petkov--Hristo-Ivanov--Boyko-Birisov---sglobkata-skartsa-li--skartsa--a-ha-da-se-razpadne--no-ne-se-razpada_1700754463.jpg

Срокът между два парламента би могъл да бъде и по-кратък - например един месец, ...

21 февр. 2024 | 17:34

The Economist: Губи ли Украйна войната? Зеленски знае една горчива истина

The Economist: Губи ли Украйна войната? Зеленски знае една горчива истина-Volodimir-Zelenski-Snimka--UNIAN_1702480122.jpg

Градовете на изток сега се опасяват, че ще бъдат следващите мишени на Русия, ...

22 февр. 2024 | 17:43

Валерия Велева: Конференцията на ДПС, която трябва да постави "ново начало". Ще има ли изненади?

Валерия Велева: Конференцията на ДПС, която трябва да постави "ново начало". Ще има ли изненади?-1448546816.jpg

1500 делегати на форума ще положат "ново начало и нов подход за ...

20 февр. 2024 | 22:06

Най-важното

Необходима е по-голяма ефективност в обществените поръчки

Световната банка с тежка критика за България: Събираемостта на ДДС е ниска, растежът се бави

Световната банка за България: Събираемостта на ДДС е ниска-1609887161.jpg

Без мерки, към 2050 година растежът на икономиката може да се забави до 1,25%. ...

22 февр. 2024 | 14:29

Ашколсун, Христо, евала, машала и аферим!

Трифонов: Всеки път като видя физиономията на Христо Иванов, ще си го представям в скута на Пеевски

Трифонов: Всеки път като видя физиономията на Христо Иванов, ще си го представям в скута на Пеевски-1658757760.jpg

Би трябвало тук да приключи политическата му кариера, заради лъжите, заблудите, ...

22 февр. 2024 | 16:23

Олигархията иска да овладее държавата! Битката е за КОНПИ и прокуратуратаа, заяви лидерът на ПГ на ДПС

Пеевски: Христо Иванов пиеше мазно турско кафе и седеше в скута ми, предлагаше ми делкане
(Видео)

Делян Пеевски: Олигархията иска да овладее държавата! Битката е за КОНПИ и прокуратурата-Zastrashena-e-natsionalnata-ni-sigurnost--tova-e-uzhasyavasht-probiv--zayavi-v-petak-Delyan-Peevski_1705743178.jpg

Случи се нещо нечувано - изявените евроатлантици от ПП-ДБ провалят проекта на ...

22 февр. 2024 | 09:36

"Промяната" са изпращали винаги ярки политически фигури за ръководства на регулатори, изтъкна лидерът на ГЕРБ

Борисов за ПП: Изкарват се борци за чистота, а действията им показват точно обратното (ВИДЕО)
(Видео)

-Boyko-Borisov-pred-zhurnalisti-v-Narodnoto-sabranie-_1704978648.jpg

Запознах се с меморандума и точно ми е като попската работа, където един поп ...

22 февр. 2024 | 09:22

Единственият изход е оставка и избори 2 в 1, категорична бе лидерът на БСП

Нинова за Христо Иванов: Седеше в лодката пред Сарая, а после легна в скута на Пеевски. Падение!

Нинова: Започват от вътре да си вадят кирливите ризи, мафията започна да се самоизяжда-Ninova--Promyanata-v-Konstitutsiyata-e-nay-golyamata-vreda--koyato-sglobkata-nanese-na-darzhavata_1703067481.jpg

Тези хора се събраха само за постове, за пари, за власт и разпарчатосване на ...

22 февр. 2024 | 11:54

Съпредседателят на ДБ отрече да е лобирал Андрей Янкулов да бъде избран за главен прокурор

Христо Иванов потвърди: Да, проблемът е как ще се разпредели цялата тази власт в регулаторите

Христо Иванов: ДПС иска да е скрит партньор на ГЕРБ в разпределението на властта-Hristo-Ivanov--Podkrepata-na-DPS-se-razshiri-po-estestven-nachin_1700419387.jpg

Иванов отговори на атаката на Делян Пеевски, че е "пил мазно турско кафе в ...

22 февр. 2024 | 11:46

Заплашили Цариградска, че мъжът и децата й ще бъдат с бетонирани крака на дъното на язовир

Скандал в комисията за "Нотариуса": Съдия Цариградска отказа да седне до прокурор Зартова
(Видео)

Скандал в комисията за "Нотариуса": Съдия Цариградска отказа да седне до прокурор Зартова. Снимка БТА-Skandal-v-komisiyata-za--Notariusa--Sadiya-Tsarigradska-otkaza-da-sedne-do-prokuror-Zartova-_1708616604.jpg

Преди началото на заседанието председателят на комисията Никола Минчев заяви, ...

22 февр. 2024 | 15:50

Тази Конституция я има благодарение на нас, заяви председателят на ПГ на ДПС

Пеевски отговори на Иванов: Срамно лъже! Ако някой смята, че ще смаже ДПС - това време свърши!

Делян Пеевски отговори на Христо Иванов: Много срамно лъже. Да спре да бъде слуга на олигарсите-Peevski-za-Geshev-i-Sarafov--Imahme-mrakobesen-glaven-prokuror-v-minaloto--no-sega-tova-prodalzhava_1706094566.jpg

Ако някой смята, че ще смаже ДПС - това време свърши. ДПС доказа какво е ...

22 февр. 2024 | 12:17

След като осъзна "грешката си", Радев пак не направи НИЩО, за да освети несъстоятелността на тези хора

Калина Андролова: Лена с кризисен пиар и хлъзгава любезност. ПП е банда, която плячкосва

-1584904074.jpg

ПП мошеничестват пред американците, че са готови на всичко, но двигателят на ...

22 февр. 2024 | 13:53