Меглена Плугчиева е родена на 12 февруари 1956 г. в Балчик. Завършила е Лесотехническия университет в София. Като активист на социалистическата партия е избрана за член на Висшия съвет. Напуска ръководството й през 2002 г., след като става зам.-министър на земеделието в кабинета на Симеон Сакскобургготски. Посланик в Германия през 2004-2008 г.
От 24 април 2008 г. до края на мандата на кабинета „Станишев“ е вицепремиер по еврофондовете. След това е депутат от Коалиция за България. Неотдавна тя напусна парламента, за да оглави на 20 юни посолството ни в Швейцария.
Г-жо Плугчиева, каква е цената на едно посланическо място - игра с чуждите за сметка на своите, или платена цена на компромис? Твърдението е от интервю за „Преса“ на Илияна Йотова.
Не обръщам внимание на подобни коментари, защото идват от хора, които - бих си позволила да кажа - не са сложили една тухла в темелите на държавата.
Или носят авторството на други, които са се провалили в реалното управление. Старала съм се да бъда експерт, да действам компетентно и не съм ползвала партийни протекции.
И все пак номинирането ви за посланик от ГЕРБ бе изненада не само за БСП, но и за депутатите от управляващата партия. Защо избраха именно вас, след като твърдят, че имат достатъчно свои кадри?
Оценявам решението на Министерския съвет. Колкото до изненадата, тя е само от българска гледна точка. Ако успеем да погледнем, както казват германците, над ръба на чинията и сравним тези практики с европейските, ще се убедим, че няма причина за изненада. В България сме се съсредоточили върху черно-белия модел и върху пълното противоборство и отрицание.
В европейската практика често след смяната на едно правителство на бивш вицепремиер или министър му се предлага да се включи в друго правителство или да представлява страната си навън в международна организация или като посланик.
Заради посланичеството в Швейцария замразихте членството си в БСП, но едва ли сте спряли да се вълнувате от случващото се във вашата партия. Какво очаквате да се промени в нея след конгреса, който затвърди впечатлението, че партията е разединена и разтърсвана от противоречия?
Съгласно българското законодателство и специално Закона за дипломатическата служба бях длъжна и съм напуснала БСП за периода за мандата, който предстои да имам като посланик. Дипломатическата служба е деполитизирана. На въпроса ви за БСП - вълнувам се, но нямам право вече да коментирам. Мога само да допълня, че партиите не бива да съществуват самоцелно, заради самите себе си, за да подхранват или обслужват един контингент свои хора. Партиите не бива да забравят, че носят отговорност и че трябва с политиката си да носят реални резултати за развитието на страната и да удовлетворяват очакванията на обществото.
Като казвате един контингент от хора, какво имате предвид? Тези, които са се окопали по места, или тези, които са станали апаратчици и стоят на „Позитано“ 20 от много години заради лични изгоди?
Имам предвид всички, които ползват партията и партийните структури за собствена облага. Погледнете какво се случва в другите страни - има противоборство по време на предизборни кампании, но след това всички сядат на една маса, определят приоритети за развитие на страната, за борба с кризата, за намаляване на безработицата, за решаване на други основни проблеми. Това не се случва в България и ние трябва да променим политическата си култура, ако искаме да вървим напред.
Какво може да направи българският посланик в Швейцария?
Гледам на отиването си там като на възможност да се работи за България, на първо място, и за двустранните българско-швейцарски отношения. Но нека излезем от традиционния профил - страната на часовниците, златото и шоколада...
И на банките.
И на банките, пардон. И започвайки с тях, да погледнем последния доклад на Световната банка, където има актуални оценки. Срещу Швейцария пише - иновации. Така че в страна с профил иновации, с проспериращ бизнес, с най-ниска безработица - около 3%, има какво да търсим като партньорство и съответно да засилим българо-швейцарските отношения.
Да вземем да изнесем малко български безработни?
Надали това ще ги зарадва и не това е целта. Но ние имаме например българо-швейцарска програма, по която аз започнах преговорите в предишното правителство. Те приключиха при сегашното, а документът бе подписан през 2010 г. Програмата покрива няколко сектора - околна среда, реформи в гражданското общество, работа с ромското население, социални грижи, стипендии в Швейцария за млади научни работници, за научни изследвания. Както и темата сигурност - Шенген.
Колко пари има в тази програма?
76 милиона швейцарски франка за период от 10 г.
До този момент колко от тях са получени?
Програмата е стартирала през 2010 г. Може би не е достатъчно популярна. Привличането на повече инвестиции от Швейцария в България е сериозна и важна тема. Когато тръгвах за Берлин, ситуацията беше сходна, но като се полагат усилия и се работи системно, винаги има резултат. Вярвам в мотото, към успеха не води асансьор, трябва да се ползва стълбата. Нескромно. Затова с удовлетворение и с благодарност споделям, че заминах с един кръст за заслуги от германска страна и се върнах с най-големия кръст за заслуги със звезда на Федералната република през 2008 г.
Няколко правителства, включително и вашето, на тройната коалиция, поставяха въпроса за падането на Швейцарската банкова тайна за българските данъчни служби. Постижимо ли е това и може ли да очакваме сключването на споразумение в рамките на вашия посланически мандат?
Разговорът ми с министър Дянков показа, че в момента текат преговори с правителството на Конфедерация Швейцария точно по актуализация на спогодбата ни за двойно данъчно облагане. И темата за банковата тайна е част от тези преговори. Очаква се те да се финализират тази есен. Това е информацията от Министерството на финансите. Както е известно, Швейцария е подписала с Великобритания, с Германия такава спогодба и такъв процес тече и с другите европейски страни.