38033 | 23 ян. 2014 | 08:58
- Г-жо Костадинова, България ще изпрати 17 спортисти на зимните игри в Сочи. С всяка следваща олимпиада делегацията ни намалява. Какво се случва със зимните спортове, загиват ли?
- По този въпрос всеки се изказва, дава рецепти. Но истината е, че няма нищо драматично в бройката на спортистите ни, които спечелиха квоти за Сочи. Не, тези спортове не загиват. Като доказателство ще цитирам статистиката от последните олимпиади. Във Ванкувър преди 4 години имахме 19 състезатели, в Торино през 2006-а са 21, в Солт Лейк Сити 2002 - 22-ма, в Нагано ’98 - 18, и Лилехамер ’94 - 17. Няма някаква сериозна разлика в бройката, но ние, спортистите, знаем, че е важно качеството, а не количеството. Всеки от настоящите ни участници има шансове. Освен това спечелването на квота е една малка победа. Моята молба е да не натоварваме тези момичета и момчета с големи очаквания. Самата аз знам колко много тежи това. Хубаво е да се знае, че спортът е отражение на всичко, случващо се в държавата.
- Все още делегацията ни няма знаменосец, а до игрите остават броени дни...
- Няма никаква драма със знаменосеца. Не знам защо толкова се говори за Александра Жекова. Тя носи флага във Ванкувър. Вероятно аз сбърках, защото споделих пред медиите за нейния отказ. За мен беше честно и почтено да я помоля като нашата звезда в отбора да влезе в тази роля за втори път. Тя беше горда, но за нея тази олимпиада е трета. Важно е да извлече най-доброто от четиригодишния труд, който положи. Разбирам я, защото беше откровена, че й е нужна концентрация. И нека не се спекулира, че е отказала родния флаг. Вярвам, че Сани ще влезе в първата осмица.
- Но към нея очакванията са за медал, а не за влизане в осмицата?
- Не, аз ще кажа класиране в шестицата и няма да спомена думата медал. Защото, когато ти поставят такава цел, най-често прегаряш.
- Наскоро обаче председателят на федерацията по биатлон Екатерина Дафовска каза в интервю пред „Преса“, че е оптимист и чака медал от своите състезатели?
- Катето е велик човек и спортист. Тя най-добре знае как се опровергават песимистите със златния медал, който спечели през 1998 г. на игрите в Нагано. Тя е най-близо до биатлонистите, следи подготовката и изявите им и аз й вярвам. Говорих с нея, знам, че са в страхотна форма, нямат контузии. Щом е казала медал - нека да стигне от нейната уста в Божиите уши.
- Една от надеждите ни за добро представяне Красимир Анев беше на ръба да се откаже от спорта преди по-малко от година...
- Краси е по-затворен и различен като човек. За да си голям спортист, трябва да си чешит. Такива са повечето известни състезатели. Аз също не обичах да давам интервюта и се затварях в себе си. Но той сега е в страхотна форма, дано се реализира.
- Кажете честно, вие какво очаквате от нашите спортисти? Няколко пъти обявихте, че не тръгваме с голяма кошница.
- Ние изпращаме 7 дебютанти и въпреки това от всекиго очаквам да даде максимума от себе си. Иска ми се да гледаме по-позитивно на спортистите ни, защото те ще са по-спокойни. Състезателите ни в зимните спортове се справят в жестока конкуренция, а нямат никакви условия за тренировки в България. По време на прехода, в който страната ни се лашкаше във всякакви посоки, мога да кажа, че донякъде съхранихме спорта. Той е лицето на държавата. Отново ще повторя - не ме карайте да казвам думата медал, тя натоварва. Дай Боже, шансът да е на българска страна, защото това е много важно. Спомням си в Сидни през 2000 г. шампионката на 100 м с препятствия вървеше пета до последните метри, но преди финала паднаха първите четири и така тя стана №1 (смее се).
- Споменахте тежките условия за подготовка. Преди години медиите писаха, че световните шампиони по фигурно пързаляне Денкова и Стависки са от държава с две пързалки и половина. След това Владимир Зографски спечели световна титла за младежи в ски скока, а у нас дори няма шанца...
- Аз също се готвех извън България. Трябва да се гордеем с успехите на тези спортисти. Що се отнася до базите, ясно е, че голям спорт без пари не се прави. Но аз бих добавила - и без талант не става. Затова трябва да се инвестира в децата, в треньорите и в клубовете.
- За първи път от 34 години няма да имаме представители в ледените спортове (фигурно пързаляне и шорттрек). В тези дисциплини имаме и световни, и олимпийски медали...
- Да, много е жалко, че точно в тези спортове, в които спечелихме отличия, сега нямаме представител. Вероятно се сменят поколенията. Не мисля, че е заради липса на добри условия, защото Албена Денкова и Максим Стависки, както и Жени Раданова се готвиха в същите бази. Истината е, че сегашното поколение е различно. Ние бяхме готови да понасяме всякакви несгоди. Вероятно няма добри треньори. А и тези спортове са скъпи, има хора с талантливи деца, които не могат да си позволят да платят екипировката, тренировките... Надявам се по-често малките състезатели да се виждат с Албена, с Жени, за да им дават кураж. Вижте какво правят в момента Григор Димитров и Цветана Пиронкова. Настръхвам, като си спомня, че Гришо каза пред света, че се гордее, че е българин. Такива хора трябва да дават пример на младите, защото са истински и чисти.
- Някои западни лидери ще бойкотират олимпиадата. Защо се стигна до това политизиране на спортен форум, след като Студената война отдавна е в историята...
- Това е грешка. Спортът трябва да обединява нациите, а не да ги разединява. Когато бойкотираш такъв важен форум, показваш неуважение към състезателите, които са хвърлили толкова много труд. Чуват се много негативни мнения за Сочи, но аз смятам, че да направиш зимна олимпиада в един летен курорт, е уникално. Голяма чест ще е за президента Владимир Путин да покаже, че Русия може да го постигне. Сигурна съм, че всичко ще е на ниво.
- В близост до Сочи обаче имаше терористични атентати. Притеснявате ли се?
- Когато има олимпиада, на едно място се събират хора от целия свят. И то не само туристи, спортисти и журналисти, а и лидери, президенти... Това ще е най-изложеното на опасност кътче на земята. В Атланта, където спечелих златен медал, имаше атентат в олимпийския парк (на 27 юли през 1996 г. избухва бомба, двама загиват, ранени са 111 души - б.а.). Русия не е застрахована, но съм сигурна, че такава необятна страна може да се справи с всичко, най-вече със сигурността.
- Какво мислите за антигей закона, който беше приет през юни в Русия?
- Трябва да приемаме различните. Не одобрявам такъв закон. На мен хомосексуалистите не ми пречат. Това е право на личен избор. Имах честта да се познавам с един много интелигентен гей, какъвто беше Дим Дуков. Човек, с когото можеше да се говори на всякакви теми. Вярвам, че повечето с такава ориентация са с много широк мироглед.
- Министерството на младежта и спорта финансира федерациите по нова система, така някои централи са облагодетелствани, но други са оставени на ръба на оцеляването. Одобрявате ли такъв подход, все пак БОК участва в подбора на приоритетните спортове?
- Да, участвахме, но критериите бяха сведени от министерството. Знам, че графата с приоритетните 21 спорта е отворена. Тоест ако в някоя федерация бъде постигнат успех, може и тя да попадне към централите с по-добро финансиране. Останалите спортове не са загърбени, те също получават държавна субсидия, но 70 процента.
- В някои федерации има сериозни брожения, например в тази по хокей на лед. Ще се стигне ли до закриване на този спорт у нас?
- Разбрах, че имат проблеми и бюджет от 100 000 лева. Наистина тези пари са малко. Бих предложила на шефа на федерацията да говори с министър Мариана Георгиева. Тя е много разбран човек.
- Вие често попадате в полезрението на жълтите медии. Наскоро се появи информация, че сте почивали на екзотични места. Притеснява ли ви интересът на тези издания?
- Публична личност съм от доста време и си нося кръста. И все пак ми става болно, като чета глупости. Смятам, че когато публикуваш информация за даден човек, е доблестно да напишеш отдолу истинското си име, а не да се криеш зад псевдоними. Относно почивките ми - не виждам нищо странно. Истината е, че бях в Мустик (карибски остров - б.а) и там се срещнах със Себастиан Коу (двукратен олимпийски шампион на 1500 м). Получих покана от чужденци, приятели на семейството, които притежават къща там.
- Пожеланието ви към българските олимпийци?
- Първо искам да им благодаря, че в тези тежки времена успяха да покрият нормативите и да вземат квоти за Сочи. Искам националите ни да имат самочувствие, да не се плашат от големи имена и да дадат всичко от себе си. Дано зарадват България, защото ние, спортистите, сме длъжници на родината. Бяхме научили привържениците си да сме винаги първи, да печелим медали... Но няма страшно - в живота има и върхове, и спадове.
(в. Преса, печатно издание, брой 22 (728 от 23 януари 2014)
Мобилна верси
RSS
