21657 | 24 ян. 2014 | 07:36
Академик Гюзелев, като историк каква характеристика на времето, в което живеем, бихте направили?
- Живеем в много динамично време, с резки промени, които настъпват в света. Днешният свят е труден за живеене, макар че техническият напредък е колосален. Съвременният човек е много по-напрегнат. След Втората световна война има технически завоевания, които отдалече изпреварват социалното развитие на обществото и неговото морално развитие. В България има политическо замръзване и всичко е постарому. Кой ще управлява, е все едно, нещата са едни и същи, по един и същ начин се реагира.
- Има ли време за патриотизъм сега? Мнозина у нас се именуват националисти, патриоти, особено сред политиците, но това не изглежда ли повече като начин за печелене на политически дивиденти пред избирателите?
- Българите може и трябва да бъдат патриоти. Но зависи какво човек разбира под понятието „патриотизъм“. Етимологията на самата дума „патриа“ означава „отечество“. А патриотизъм - това е да обичаш отечеството си. Всеки един, роден на тази земя, е естествено да храни любов към мястото, където е отгледан, отраснал и възпитан. А това, че някои се кичат с такива качества, си остава за тях. За мен най-важното е патриотизмът и любовта към отечеството да се възпитават.
- Как да стане това?
- Чрез училището преди всичко. Както е казал един френски мислител, това възпитание е от люлката до гроба. Но възпитаването в любов към отечеството изисква в много отношения програмираност, система. Поколенията след Освобождението, моята генерация получавахме чрез училището първите системни уроци в това отношение. И българските писатели, които бяха изучавани с любов и едновременно с това се наизустяваха техните произведения, особено на Вазов. Без Вазов няма съвременна България, не може да има любов към отечеството. През него минава всичко.
- От четвърт век животът в България и мисленето ни се промениха. Сега имаме други приоритети, други ценности, враговете ни станаха приятели, и обратно. Оказа ли се на ниво политическият ни елит за това предизвикателство?
- Има ли някой да смята, че той е на ниво? Управлението не се заключава единствено в това коя партия или коалиция е дошла на власт. Смени се социално-икономическата и политическата система и трябваше да се адаптираме към нея. Същевременно в ход трябваше да се изгражда политическият елит, а той можеше да стане на базата на това, което е заварено. Голямата ни грешка след тази промяна, извършена през 1989-а, е, че не направихме нищо, за да обучаваме този млад елит. И в политиката навлязоха много случайни хора.
- Какви са причините за нашия неуспех?
- Ние не показахме политическа зрялост. Това е един от големите дефекти на нашето съвременно развитие. Не знам дали е късно вече да се осъзнаваме. Дошло е време много от старите мутри да слязат от политическата сцена. Колкото и да е болезнено за самите тях, процесът трябва да се извърши. Не знам дали този процес трябва да бъде радикален, или постепенен, но никога радикалните неща не са добри.
- Защо българите днес нямаме визия за години напред, ние като че ли обичаме да вършим нещата на парче?
- Още старият Александър Теодоров-Балан обичаше да казва, че българинът мисли на парче. Българинът не може да обхваща цялото. Една от големите грешки и в развитието на нашата наука, където аз мога да съдя, че повечето от хората навлизат в детайлите. Не могат да обхванат общото, да усетят общите закономерности, да ги осмислят. Мисленето на парче е характерно за българските политици през всички времена. Народът винаги скъпо е заплащал техните прегрешения и прищявки.
- Заради това, че сме бедни, ли изчезна духът, който имахме?
- И духът, и икономиката са свързани неразривно. Вие виждате колко голям е процентът на неграмотното население. Колко хора не могат да четат, да пишат. Те не могат да бъдат приобщени към ценностите на съвременната цивилизация. За какво ще говорим тогава! Отчуждението на малцинствените групи става все по-голямо. Ние се опитахме в предишните десетилетия да ги приобщим към себе си по някакъв начин и до известна степен успяхме да направим това. Сега обаче сме много крачки назад. И много трудно нещата биха се променили. Ромското население го смятаме само като електорална маса, с която може да решаваме изборите. А това е ужасно явление и една от най-големите грешки на политиците.
- Обществото ни е насъскано едни срещу други, омразата ни е обзела - червени срещу сини, млади срещу стари... Защо никога политиците не могат да седнат заедно да обсъдят нещата, защо целият ни преход е белязан само със скандали?
- Защото обществото се деморализира. Няма вече морални ценности. Няма стойности. Изведнъж всичко изчезна. Преди прехода се говореше за социалистически морал, който не можа да се наложи... Изцяло бяха изоставени християнските ценности. Когато работех във Виена, един колега, декан на Католическия факултет в университета, ми зададе въпроса: „Какъв е смисълът и какво е предназначението на вашия строй? Какво искате да направите?“ Казах му: „Ние искаме да създадем човек от нов тип, който да има нов морал.“ Той ме погледна и каза: „Ама вие сте много наивни хора. Християнската църква повече от две хилядолетия иска да създаде новия човек и не можа да го направи. А вие за 40-50 години искате да го създадете. Това е голяма наивност.“
- Това ли бе провалът на социализма?
- Разбира се, че това е най-големият провал. Видяхме, че този човек „от нов тип“ след промяната, в която парицата стана царица, изведнъж се увълчи, придоби вид на жаден за печалба независимо от средствата, с които трябва да я постигне. Стана хищник, смъкна овчата си кожа и надяна друга. И се видя, че моралът тогава е бил изкуствено създаван чрез известно насилие, че страхът е карал хората да бъдат морални до известна степен. А сега те са освободени от страха.
- Комплексирани ли сме като нация?
- Имаме много комплекси, но не сме изцяло комплексирани, напротив. Българите през Средновековието са се славили като народ, който има много високо самочувствие, стремеж към самохвалство, много силна гордост, честолюбие. И това византийските автори го подчертават непрекъснато, че българите не са хора, които лесно се дават, лесно се повлияват или пък манипулират. На нас обаче ни е смазано самочувствието.
- Защо сме смазани?
- Много сме били мачкани през годините. Не само са ни мачкани телата, но и душата ни е мачкана от византийци, фанариоти, отцеругатели и какви ли не... По време на османското владичество ние почти нямаме духовенство. Висшето духовенство или е било гръцко, или се е гърчеело, искали са да ни елинизират, но са успели само по-горния слой да приобщят. Малко и простотията ни е помогнала да се опазим. Но душата ни е смачкана.
- Интелектуалците, хората на духа, нямате ли голям грях към българския народ - няколко години след 10 ноември се отдръпнахте и не намерихте сили да поведете нацията. Днес няма човек, под чиито прозорци биха отишли българите за съвет, дори да си поплачат, както се е случило преди столетие с Вазов? Защо ги няма духовните водачи на нацията?
- Тези, които дирижираха отвън и отвътре политиката, не им дадоха да станат водачи. И сега във вътрешната политика на България всичко е дирижирано отвън. Няма какво да се лъжем. Външните сили не искаха да има такива хора. Единствено по времето на Великото народно събрание беше направен опит за приобщаване и допускане на елитна интелигенция, но той трая кратко и след това ги изхвърлиха. Никой не им даде възможност, напротив - смачкаха ги икономически.
- Но българинът все пак обича да има вождове. Все търсим месията.
- Много хора сега се опитват да бъдат вождове, без да имат качества. Те личат дори само от действията. Днес никой не става за вожд. Няма вождове. А винаги е имало нужда от тях - всякога и във всяко едно отношение.
- Казват, че революциите движат света, но винаги водят до разочарование. България има ли нужда сега от революция на духа или на съзнанието?
- Кой ще я направи тая революция? България се нуждае преди всичко от това да стъпи здраво на краката си икономически и да преодолее безработицата, неграмотността и едновременно с това да се създаде перспектива за младото поколение. Защото, като гледам младите около мен, никой не ще да остане. И децата ми, и внуците ми знаят по 2-3 езика и хич не им се седи тука. Не виждат перспектива за себе си, макар че не получават лошо заплащане. Не знам защо им се създава илюзията, че като отидат навън, ще бъдат по-добре и ще живеят по-добре. Това е пълна илюзия за тия деца. И се опитвам да ги разубедя.
- Колко велик народ е нашият и въобще велики ли сме? Какви сме - кралимарковци ли сме, байганьовци, или хаджипенчовци?
- Всичко, взето заедно. Зависи от човека. Има и много талантливи хора, има и много тъпи, хитри има, подли, но общо взето не сме чак толкова много загубен народ. Средностатистическият българин е на сравнително добро равнище, грамотен е, има добро отношение към нещата, но едновременно с това е много алчен и завистлив.
- Завистта ли ще ни погуби?
- Навремето през 1967-а покойният Симеон Радев и ние го интервюирахме като вас, аз бях в редколегията на списание „Младеж“. Питахме го какво смята, че е най-лошото у българина. „У българина са най-страшни трите „З“-та - вика той и ни каза кои са те - завист, злоба и зломислие.“ Сега е по-страшно. А тогава все пак имаше стремеж към известна сплотеност на обществото. На тия неща се залагаше и не се даваше възможност на изяви, които да показват индивидуализъм, перчене и т.н. Системата смачкваше тия хора. Нали трябваше да се показва едно благоразумие и добър морал.
- Има ли оптимистична теория за живота?
- Има, разбира се. И тя е да се трудим повече и едновременно с това да караме и другите да се трудят покрай нас и да търсим едно всеобщо спасение. Винаги се търси всеобщото спасение, всеобщото благо, а такова не може да има. Българското общество в най-голяма степен се нуждае от единение. Трябва да се търсят пътищата и средствата за това. Иначе сме обречени.
(в. Преса, печатно издание, брой 23 (729 от 24 януари 2014)
Мобилна верси
RSS
