32434 | 25 ян. 2014 | 11:51
- Преди няколко дни, г-н главен мюфтия, вие занесохте доклад на главния прокурор Сотир Цацаров за антимюсюлмански прояви у нас. Какво сте визирали?
- Случаи на нападения срещу джамии и срещу физически лица в България, които са оповестени в публичното пространство. Списъкът съдържа 50-60 такива посегателства, изписване на свастики върху джамии: в Сливен, в Пазарджик, опита за запалване на джамията във Варна, нападението върху Метин на ул. „Пиротска“, атаката срещу джамията в София през 2011-а. По някои от случаите полицията си е свършила работата, престъпниците са заловени, образувано е следствие, но и много от злосторниците не са открити. Най-вероятно на някои места не са и търсени. Това ни притеснява.
- Но нали отчитате, че в България има изключителна толерантност към мюсюлманите, и то не отсега.
- През последните години национализмът успява да промени дори и отношенията между хората. Забелязваме реакцията, която избуя, след като заведохме дела, за да си върнем имотите. Не виждам нищо притеснително в нашата позиция, защото нито в Стара Загора, нито в Кюстендил, в Самоков или в Ихтиман ще сложим джамиите на колелца и ще ги отнесем някъде. Състоянието на тези сгради, превърнати в културни паметници, е трагично, от една страна. От друга - те са строени не да бъдат паметници, а сгради, в които да се изпълняват молитви. Ще ви дам пример с джамията в Стара Загора, която през 1990-а е била отворена няколко месеца за молитви, но понеже не се е намерил имам, който да остане на служба там, общината решава да си я вземе. Сега, когато се раздуха този въпрос, вече му се придава политически облик - видите ли, мюсюлманите превземат страната ни, османската държава се разраства. В България има 1500 джамии и никой не казва, че те са превзели България. Ние искаме да си върнем по съдебен път осем храма и точно за тях се говори, че ще превземат България. Няма логика.
- Но приемете, г-н главен мюфтия, че някои от вашите искания са открито предизвикателство срещу християнското население по места. Например джамията в Карлово. Кметът ви призова да оттеглите иска си за придобиване на Куршум джамия, още повече че в града има втора джамия, при това действаща. Ще го направите ли?
- Не! Не мога да го направя, защото джамията не е моя. Ако този имот беше мой личен, с най-голямо удоволствие. В случая обаче аз съм длъжен да спазвам това, което се изисква от мен като представител на мюсюлманите. Това, че искаме джамията, не означава, че утре ще я отворим за служение и ще сложим микрофоните. Фактът, че тази джамия е занемарена, превърната в свърталище на наркомани, на бездомни, е притеснителен. Извинявайте, но нито един човек не би се съгласил да остави своя храм в такова състояние. Същото е положението с джамиите в Кюстендил, в Ихтиман.
- Ще ви цитирам една реплика на карловския кмет: „Революции са избухвали и по по-малък повод.“ Защо не направите някакъв жест точно към този град?
- На много места сме направили жестове. Джамията в Узунджово е превърната в православен храм. Нямаме претенции. Същото е и в София - църквата „Св. Седмочисленици“ е построена като джамия по заповед на султан Сюлейман Великолепни. Тези имоти се стопанисват. Но състоянието на Куршум джамия в Карлово не е нормално.
- Оплаквате се, че нямате достатъчно финанси. Държавата ви отпусна за 2013-а 180 000 лева.
- Извинявайте, на нас ни дадоха 80 000 лева, къде занесоха другите 100 000 - не знам.
- Тогава с какви средства ще възстановите храмовете, за които водите дела?
- Когато въпросът опира до знакови храмове, които са построени на 95% със средства на мюсюлманите в България, пари за ремонти ще се намерят. Ще обявим кампания за дарения в цялата страна, ще потърсим и средства отвън, ще се обърнем и към Министерството на културата, защото тези сгради са паметници на културата.
- А имате ли претенции за Археологическия музей в София?
- Нямаме. Това е джамията на великия Махмуд паша - също уникална сграда. За имоти в София не сме завели дела.
- Проблемът с тези имоти не насажда ли допълнително разделение в обществото? Защо го повдигате сега?
- Законът ни даде тази възможност. Искам обаче да подчертая - обикновените хора не ги интересуват тези проблеми, обикновените хора не са разделени нито на етнически, нито на религиозен принцип. Обикновените хора са разделени на богати и бедни. Политиците, които се опитват да изкарат дивиденти на гърба на религиозното разделение, създават проблемите. Има един въпрос, който не съм споделял досега, ще го кажа на вас.
В България мюсюлманската общност по конституция има права както останалото население. Но за да успеят да просъществуват мюсюлманските духовници, на тях им трябват средства. Никой не може да живее на фотосинтеза. Държавата ни дава малко. Когато се обърнем за помощ отвън - ни питат защо и откъде вземате пари, а когато искаме да си вземем имотите - не ни ги дават. Ние сме в състояние на една турска поговорка „Напред не отивай, назад не оставай, в средата недей да пречиш". Аз имам уважение към Българската православна църква и българските духовници. Но има въпроси, които за нас не са справедливи.
- Например?
- Държавата не изисква БПЦ да бъде регистрирана, а от нас го изисква. На пръв поглед това не е от голямо значение. На практика обаче, когато БПЦ кандидатства за европейски фондове, за да може да реставрира, да строи църкви, тя няма проблеми. Ние обаче имаме, и то много големи. Това носи последствия след себе си. Аз не искам да преча на някого, но нека държавата да ни каже: „Вие сте дотук. Вие нямате тези права, които имат другите.“ А не на хартия да се пише едно, в действителност да е друго. Искаме да живеем мирно и спокойно. Искаме равенство, което ни го дава законът. Ни повече, ни по-малко.
- Вас ви разпитваха по делото за радикален ислям срещу 13-те имами, излезе информация, че сте имали кореспонденция с радикалната секта, непризната у нас, „Ал уакф ал Ислями“.
- Оказа се, че такива документи при нас няма. Не ставаше въпрос за кореспонденция с цел сътрудничество, а за едно писмо в стил: „Благодаря, че се срещнахме, да сте живи и здрави, ние сме много благодарни.“ Това беше всичко.
- Експерти не крият притесненията си за това, че в България има „спящи клетки“ на радикален ислям, че таен поток на ислямистки секти от Саудитска Арабия.
- Не познавам такива клетки, но и нямам претенцията да знам във всяко кътче на страната какво има. По-важно е да разберем какво можем да направим, за да не ги събудим тези клетки, а не да говорим постоянно, че има. Делото за 13-те имами, по-голямата част от тях са наши служители, има мюфтии, е на приключване на първа инстанция. Говорих с техните адвокати - досега няма абсолютно нищо доказуемо, за което могат да ги обвинят. Тогава за какво беше този шум, кому беше нужен?
- А литературата, която беше открита в тях?
- В тяхната литература няма нищо притеснително. А и това, че аз притежавам някаква литература, не означава, че съм престъпник. Проблемът е, че на този процес се даде политически привкус.
- Като че ли сте леко огорчен и недоволен от отношението на държавата към вероизповеданието? Така ли е?
- Така е - колкото на държавата, толкова на политиците.
-Имаше съмнения, че заигравате с ГЕРБ, тъй като благодарихте на Цветанов за това, че ви върна сградата на мюфтийството. А и Борисов обичаше да флиртува с мюсюлманите.
- Който и да е на власт, искаме да сме в добри отношения с него, независимо как се казва и от коя партия е. Когато съм извън България, аз говоря като адвокат на България. Искам да покажа добрите неща в България. И искам, когато се върна в България, тези неща да бъдат забелязани. И не за лична моя сметка, а за сметка на мюсюлманите. Ние обичамедържавата, защото сме част от нея, обичаме родината си, искаме да направим всичко, което зависи от нас, за да живеем в мир. Не виждайте в наше лице враг, нито пък пета колона на османизма, както ни обвиняват. Ние сме лоялни граждани на тази държава и за първи път го казвам - искаме да се отнасят към нас като към лоялни граждани.
- Ще се строи ли втора джамия в София?
- Джамия се строи там, където има нужда. Виждате, че всеки петък хората се молят на тротоара в центъра на София, защото джамията е малка. Неприятна гледка за европейска столица. Давате ли ни възможност да се молим на друго място? Не! А къде да отидат тези мюсюлмани? Те тук живеят. Така че, ако искаме да решим този проблем, втора джамия в София трябва да има. И ще има. Не знам само кога. Дали ще стане днес, дали след 5, след 20 години. Не знам.
- А ислямският институт започна ли да се строи?
- Все още нямаме разрешение за изграждане на сградата за ислямски институт. От една страна, ни казват защо не обучавате имамите в България, а ги пращате в Саудитска Арабия или в Турция, а от друга - държавата казва, за да узаконим ислямския институт, трябва да имате сграда. От трета страна, пък общината не дава разрешение за строителство. Но аз съм сигурен, че ще преодолеем тези проблеми.
- Казвате, че се срещате с патриарха. Защо не излезете с общо послание към нацията за смирение, за загърбване на разделението, на омразата?
- Мисля, че това е задължително. Няма как един религиозен човек, мюсюлманин или християнин, да не призове към смирение, към разбиране на другия. Днес обществото е обладано от индивидуализма, егоизма - всеки се опитва да се спаси сам и всеки потъва много лесно. Сам няма как да се спасиш! Най-важното е да бъдем човеци. Трябва да преосмислим мисията си на този свят и да разберем, че не в материалното, а в духовното е човечността. Оставихме религията някъде в историята и там загубихме човечността. И сега се питаме накъде да вървим. Не е чак толкова трудно да си отговорим.
Мобилна верси
RSS
