Нали си нямаме друга работа, все го удряме на размисъл. И в главата ми е берекет от мисли... Дявол да ни вземе, мисля си, Господ да ни пази: отворихме се за духовното начало, та край няма. Изцяло се отдадохме на паранормалното - напълно нормално за една ненормална държава. И живот си живеем в едно съвсем отворено общество, където - в интерес на истината - повечето направо плачат за затвора. Обаче пък кеф ти православие, кеф ти ислям, кеф ти католицизъм, кеф ти секти! Да се чудиш и маеш кое подходящо бъдно жилище да избереш за душата си.
А оферти бол - ум да ти зайде: коя от коя по-хубави, по-привлекателни. Всеки прави от щура по-щура реклама на своето Отвъдно. Не искам да ви тревожа, обаче Раят е един. Хич не се предоверявайте на рекламите! Какво си мислите? Че ще ударите кьоравото? Или ще ударите бинго? Понеже знам това-онова, ще ви открехна как стоят нещата с тъй бленувания Рай.
Не ще и дума - там е налице изключително сложна организация. И това е напълно естествено, защото едни такива градини, каквито са райските, не виреят току-така. Тия градини искат специални грижи, искат поддържане. Което ще рече копане, садене, редовно поливане, торене, ашладисване, резитба, варосване, периодично пръскане, че и опрашване... И кой, мислите, я върши всичката тая работа? То се знае: който иде в Рая. Няма Господ и ангелите да запретнат ръкави, я!
А вие какво - надявате се, че ако не друго, там поне ще се отядете на райски плодове? Хич не си правете илюзии! Нали ангелите само това чакат - да приберете реколтата. Веднага долитат като лами и ядат направо от щайгите. Пък каквото остане (а бая остава!), отива за износ. Къде изнасят плодовете ли? В Ада, разбира се. А там дяволите това чакат - хвърлят ги в казаните и варят ракия. Господи, каква ракия! Изобщо и дума не може да става за менте.
Е, питам аз, мигар е лошо човек да иде в Ада? Помислете само: какво по-хубаво от това? Попадне човек в Ада и - бам! - право в казана. Насред ракията. Кеф!
Така че хич да не ни го хвалят Рая. Там ще ни спукат гьона от бачкане, здравето ще ни вземат, ще ни завият и оня свят... По-друго си е в Ада. Топла атмосфера. Горещо посрещане. Добра компания - все много големи дяволи. Луд смях и веселие. Песни и танци на народите. И дяволите пият с нас за наше здраве. Какво да ви разправям - Адът изобщо не се нуждае от каквато и да е реклама. Можем само да речем:
- Господи, какъв Ад!