26448 | 25 ян. 2014 | 16:54

Да си спомним за секса в киното преди срещата с „Нимфоманка“

Киното се появява милиони години след секса, но двете толкова бързо стават неразделни, все едно че са родени един за друг. Първата им среща (от която са останали и кадри) е през 1899 г. във Франция - млада жена си взема душ - далеч по-интересна гледка от пристигането на влак. Тогава киното е на 4 години, но при него пубертетът идва рано, още преди да е проговорило. Връзката им бързо става публична тайна, но се налага да я крият от очите на широката публика следващите 50-60 години. Сега в по-голямата и „по-отворена“ половина от света вече няма нищо срамно, гледайте колкото си искате, стига да сте над 18.

В САЩ през 1963 г. в комедията с елементи на драма „Обещания... Обещания!“ Джейн Мансфийлд се показва гола - не само до кръста: след бурна алкохолна нощ по време на круиз с луксозен кораб две приятелки разбират, че са бременни и трябва да открият кои са бащите. Голата сцена не е от зачеването, а от най-обикновено къпане с доста сапунена пяна - поне в началото.

Така Джейн Мансфийлд (секссимвол и носителка на „Златен глобус“ от 1957 г.) става първата кинозвезда, която се съблича в мейнстрийм филм за широко  разпространение. Нас повече ни интересуват не първите, а последните, които хвърлят дрехи и задръжки, и то не за да си вземат душ. „Най-сексуалният филм в историята на киното“ е едно от най-често срещаните журналистически определения за новата творба на Ларс фон Триер, което се чуваше месеци преди премиерата на „Нимфоманка“ в Копенхаген на 25 декември 2013 г. Голяма роля в подгряването на публиката изиграха и така наречените апетайзъри, малки, но пикантни едноминутни филмчета - ордьоври или разядки. Те показваха едноминутни сцени от всяка от главите, на които е разделена като книга историята на „сексуалната еволюция на една жена от 0 до 50-годишна възраст“.   

Сигурно е, че „Нимфоманка“ може да се похвали със забележителен актьорски състав: Шарлот Генсбур, Стелан Скарсгард, Ума Търман, Уилям Дефо, Шая Лебоф, Джейми Бел, Кони Нилсен, Крисчън Слейтър... Сигурно е, че във филма има „много секс и много философия“ - казва го Ларс фон Триер. Не е толкова сигурно, че Шая Лебоф е подписал договор, според който се задължава да участва в сцени с истински секс.

Но е сигурно, че в надписите на филма след стандартното обявление „по време на снимките не са пострадали животни“ се появява по-необичайното „никой от актьорите не е участвал в сцени с проникване“. Такива сцени има, но за тях най-вероятно са използвани осемте сексдубльори, изброени в надписите някъде между кетъринга и електротехниците.

„9 песни“ - Марго Стайли и Кийрън О'Брайън без ограничения

Адел Ексарчополус и Леа Сейду в любовната история „Синият е най-топлият цвят“

С уникалната си рекламна стратегия, комбинираща принципите „на час по лъжичка“ и „сексът продава“, Ларс фон Триер успява да поддържа нечуван интерес към новия си филм с възбуждащото интереса на публиката заглавие „Нимфоманка“. Показването му започна в родната на режисьора Дания още на 25 декември 2013 г., през януари и в началото на февруари ще тръгне и по кината в повечето европейски страни, от 21 март ще могат да го гледат и американците. Ние в България сме преди тях, като в рамките на „София филм фест“ (6-23 март 2014 г.) с разлика вероятно от две седмици ще бъдат показани и двете 2-часови части на „Нимфоманка“.   

Поне засега в САЩ за „Нимфоманка“ е предвидено ограничено разпространение. Колкото и развита да е американската порноиндустрия, в Калифорния стане ли дума за секс в киното, всички са много предпазливи, консервативни и високоморални. Най-вече собствениците на големите вериги киносалони, чийто най-голям страх е да не изгубят детската аудитория, на която дължат голяма част от приходите си. Може би си спомняте - Холивуд ни показа (и то само индиректно) първото самозадоволяване чак през 1998 г. Направи го Бен Стилър (подкокоросан от братята Фарели) през 1998 г. в „Ах, тази Мери“. А към края на сцената пряко засегната от резултата и с нов „гел“ в косата се оказва и Камерън Диас.

Но това е рядко изключение - както и „Дълбокото гърло“, един от първите порнографски филми със сюжет, привлякъл вниманието и на масовата публика, сдобил се с ревю (съсипващо) от свръхвлиятелния критик Роджър Ебърт. Едно от най-правдоподобните обяснения за този филм е сериозното участие на силната по това време мафия в разпространението му.

Ако оставим Америка, светът е виждал и доста скандални и съвсем реални секссцени във филми с иначе художествени претенции. Най-емблематичният пример е „Калигула“ (1979) по сценарий на Гор Видал и с участието на дълбоко уважавани актьори като Малкълм Макдоуъл, Питър О'Тул, Хелън Мирън, сър Джон Гилгуд, а също и няколко десетки звезди от порнобизнеса Първите не само не участват в общи сцени с вторите, но вероятно дори и не са подозирали какво снима вторият режисьор Боб Гучионе. Порнозвездите пък се раздават докрай в масова оргия сред исторически декори.

Преди това обаче Видал обидил режисьорите на „паразити“, а Тинто Брас (който за разлика от Гучионе и до днес снима еротика, а не порно) го изгонил от студиото. Към края на снимките Гучионе на свой ред изпъдил Брас и цялата продукция рязко завила към порното. „Калигула“ все пак е привлякъл вниманието на Еберт, колкото да го нарече „извратен, дълбоко безсмислен, срамен боклук“.

Римска оргия в „Калигула“

Два от плакатите, които показват актьорите от филма на Ларс фон Триер по време на оргазъм - Кони Нилсен и Миа Гот

През последните години, ако не броим датчаните, френското кино има най-последователен интерес към филмите с експлозивен сексуален заряд. Дълго време най-обсъжданите заглавия бяха „Романс Х“ на Катрин Брея - арт дама, заснела арт драма, подсилена със специалното участие на порнолегендата Роко Зифреди; и екстремният „Целуни ме“, в който повечето от актьорите имат солиден стаж в порното и умело се възползват от това. Комбинация между „Телма и Луис“ и „Романс X“, филмът стана хит във Франция и скандализира с натурализма и нихилизма си.

Най-награждаваният от всички подобни филми също е френски - „Животът на Адел“ или „Синият е най-топлият цвят“, както се нарича и графичният роман, залегнал в основата на сценария. Лесбо драмата на режисьора Абделатиф Кешиш бе сензацията на миналогодишния фестивал в Кан не само заради дългите страстни любовни сцени между двете героини и заслужено бе отличен със „Златна палма“.

Завършваме с обяснението на американската актриса Марго Стайли защо е приела ролята на главната героиня, в която прави може би най-истински секс, показван досега, във филма на Майкъл Уитърботъм „9 песни“ (2006): „Исках да покажа секса в позитивна светлина, като нещо важно във всекидневието и особено в една връзка - успешна или не. В повечето филми сексът се показва или като изневяра, или като причина някой да умре. В хорърите хлапетата, които умират, винаги правят секс преди това. В прочутите сексуални филми като „Империя на чувствата“ (японската класика, в която героинята отрязва пениса на партньора) има много лудост, хората не правят така, не е нормално.“ 

(в. Преса, печатно издание, брой 24 (730 от 25 януари 2014)