15796 | 25 ян. 2014 | 19:39
Актрисата Евелина Борисова, която се превъплъти в журналистката Стефанакова от сериала „Седем часа разлика“, всяка година си подарява по едно екстремно пътешествие, с което изпитва тялото и умиротворява духа си. След като изкачи Килиманджаро и стигна до базовия лагер на Еверест, Ева избра Антарктида за новото си предизвикателство. Пред „Преса“ тя разказа приключенията си на Ледения континент.
„Пингвините на първия остров са страшно интересни - едни такива мънички, поклащат се, като вървят. Имат специални пътеки, по които минават, ти задължително трябва да им правиш път. Видяхме как мъжките мътят яйцата, а женските носят храна. И са моногамни. Сладурчета! Обаче на третия остров вече ти писва от пингвини. Още повече не ти дават да се доближиш на повече от три метра до никакво животно. Там много държат природата да не се замърсява и да не се нарушава ритъмът на животните. Не се допускат и никакви боклуци. Трябваше да си ги изнесем. Не само в Антарктида, ами и в Патагония. Там дори огризка от ябълка не можеш да изхвърлиш, за да не нарушиш равновесието. Малко повечко се приближихме до тюлените - на около два метра, но те са толкова големи, че нямахме голямо желание да отиваме по-натам. Не че им се мърдаше много, ама си е
малко страшничко
Но китовете ги гонихме. Закараха ни с лодки „Зодиак“ в един залив, където би трябвало да ги има. Преди това изслушахме лекция какви видове китове има, колко са големи, по какво да ги разпознаваме, колко е висока струята, която изхвърлят... В далечината една от нас забеляза нещо като фонтан. Моряците от кораба отидоха с лодките да проверят и ни ги „докараха“. Огромни бяха! Три пъти по-големи от лодката. Момчето ни подгони: „Бързо, бързо в лодката!“ Ние го попитахме ще преследваме ли китовете, но той отговори, че ще се доближим само ако те ни позволят. Преследването им е забранено. Китовете обаче се оказаха благосклонни. Бяха двойка и около час си играха на 20 метра от лодката, подскачаха, закачаха се. Много е странно чувството! Да си на другия край на света, където малко хора могат да бъдат, в една крехка лодчица и тези гиганти са срещу теб. А си ги гледал само на картинка и изведнъж ги виждаш в дивата природа. Благословена част от света!
Ние спяхме на кораба, а през деня обикаляхме островите на Антарктида. И това беше най-голямото предизвикателство за мен, защото страдам от свирепа морска болест, а с това малко корабче (70 метра дълго, с 60 души на борда) минах пролива Дрейк, едно от най-бурните морета в света. Имахме щастието нашите вълни да са малки, само около 6 метра високи. Корабът е за експедиции, не е туристически, условията бяха спартански. На Антарктида има лед, бази и пингвини! Това е! Тръгнахме от Ушуая, на аржентинска земя. Два часа по-късно спряхме на чилийската военна база, където ни поставиха визите. Оттам стигнахме до нос Хорн. Трябваше да слезем по програма, но морето беше толкова бурно, че го гледахме от кораба. Следващите три дни в открити води вълните ни лашкаха страшно, но бях желязна
Ненапразно цяло лято тренирах на лодка как да преодолявам морската си болест. Много ми беше любопитно да видя пингвините, но най-голямото предизвикателство беше преминаването на пролива Дрейк. Преди това не можех да се кача и на водно колело, без да ми стане лошо.
След Антарктида със самолет се върнахме в Пунта Аренас в Чили. С междуградски автобус стигнахме до Пуерто Наталес, откъдето тръгват повечето маршрути на Националния парк „Торес дел Пайне“. Седемдневният поход в него беше много тежък. Ама много! Ние направихме най-дългия трекинг (пешеходен преход). Но ако не го бяхме направили, нямаше да видим третия най-голям ледник в света - Глейсър Грей. Усилията обаче бяха много изнурителни.
Преди да влезем в Торес дел Пайне, ни дадоха да подпишем едни дълги и подробни декларации за здравословно състояние, отказ от отговорност. Ние като типични българи ги подписахме, без да се задълбаваме много. Чак когато влязохме, разбрах защо ни накараха да ги подпишем. В този естествен и много красив парк няма никаква намеса на човека. Няма никакъв вариант да получиш помощ, ако нещо ти се случи. Слава Богу, на нас не ни се наложи да разберем как биха се справили в ситуация на злополука, но наистина там няма вертолети, магарета, катъри, няма как и на носилка да те изнесат.
На Килиманджаро тичаха едни хора с носилки с едно колело по средата отдолу. На когото му стане лошо, го качваха и по пътечките го смъкваха. На Еверест имаше хеликоптери, коне, магарета. Тук няма! Не пускат коне и магарета. Диво! Трябва да те носят на ръце, а това как ще стане след четиридневен преход навътре в парка?
Както винаги, целта на това пътуване беше изпитание на волята. Наистина видяхме доста животни. Там е мястото на кугуарите (пумите). Не че видяхме отблизо такъв. Но гората в Торес дел Пайне е като претрупан декор за приказен филм. По-натруфено от лента на Тим Бъртън. Когато видиш парка, си казваш: „Е, тези тука са го попрекалили!“ Това се дължи на атмосферните условия, които рязко се сменят. Голяма част от дърветата са повредени от тежкия вятър. Гората е горяла три пъти, но всички поражения са оставени както са. Нищо не е пипнато, за да не се промени нещо в природата.
Любопитното е, че половината парк е частна собственост на хърватин, който е почетен консул на България в Чили. (Негова е и единствената авиокомпания, която извършва самолетни полети до Антарктида - б.а.) На мен за първи път ми се случва да видя такова нещо. Единствено табели указват, че вече сме навлезли в частен имот. Никога не съм си представяла, че може да съществува такъв вятър. Той те лашка, блъска те в дърветата. Има си техника на ходене - клякаш и не мърдаш. Но чилийските пилоти са изключителни - кацат и излитат при всякакви атмосферни условия.
Оставила съм си още няколко места, които искам да видя в тази част на света - пустинята Атакама, така че ще се върна“, закани се Евелина Борисова.
(в. Преса, печатно издание, брой 24 (730 от 25 януари 2014)
Мобилна версия
RSS канали
