17144 | 27 ян. 2014 | 06:03

Заради кефа на няколко десетки души, половината от които - дори и не студенти, и срещу волята на други 23 000, които са студенти, трошим половина

Проф. Драгомир ДРАГАНОВ

Мога да изпратя на в. „Преса“ копие на програмата на задочниците - пети курс на Историческия факултет. При това само с моите часове. Иначе цялата програма си е едни шест страници. С около 10 преподаватели само в пети курс. А занятията според нея си вървят цялата седмица.

Мога да приложа и програмата за зимната изпитна сесия. Ама тогава ще ми трябват поне три броя на вестника. Само искам да поясня, че всичко това (очни, сесия и т.н.) не сме го измислили вчера или онзи ден. Не,
то е планирано
от месеци
виси на сайта на факултета, изпратени са уведомителни писма до колегията. И сега?

Знам, че в момента, в който евентуално излезе тази ми дописка, хейтърите ще си счупят краката, за да стигнат по-бързо до лаптопите си. Предварително знам и какво ще напишат - че съм долен червен професор, назначен за такъв от БКП, както и че ще е само от полза, ако с окупацията ми попречат да облъчвам крехките студентски мозъчета с моите комунистически простотии. Е, сигурно ще добавят и още нещо...
Обаче.

Вероятно немалка част от читателите на вестника са следвали задочно, повечето - защото и работят. И много добре знаят колко трудно е, особено в условията на дивашкия капитализъм, който вилнее у нас, да си изкрънкат от работодателя иначе полагащите им се по закон две седмици, за да присъстват на т.нар. очни занятия.
Сега обаче се оказва, че всичките им упорни усилия може да се окажат и напразни.
 

Знам и защо - просто
за редовните студенти идва и зимната сесия
А на няколко десетки от тях очевидно не им се явява на изпити. И ето ти „втора окупация“...
Дявол да го вземе, наистина недоумявам. Значи трийсетина души решават, че могат да объркат плановете на 23 000 свои колеги (толкова са в Софийския университет) не само за този месец, но и за цялата учебна година.

И пак, дявол да го вземе. Ние, колегията от преподаватели, студенти и администрация с труд се справихме с последиците от „първата окупация“. То не бяха „отучвания“ (демек, „отработване“), не бяха сложни комбинации с наваксване на изпуснатия материал, не бяха лекции и упражнения в близки до Университета кафенета (защото аудиториите хронично не достигат). Даже някои колеги прибягнаха и до услугите на конферентния скайп...
И тъкмо бяхме на път да избършем потта от челата, ето ти „втората окупация“...
По данни от счетоводството първата е струвала на Университета 600 000 лв. (ток, отопление, вода и т.н.) Представяте ли си?

Висшето образование изнемогва
от недостиг на финансиране, а някакви си 50 души му излизат по 600 лв. на ден (толкова за два месеца)? Сега с още колко трябва да се бръкне Университетът, за да заплати поредния „пърформанс“ на новите 30 души, половината от които дори не са студенти?
А представяте ли си и другото - че немалка част от останалите 23 000 студенти зависят от парите на родителите си. Е, за какво плащат те, майките и бащите им? За да си правят хепънинга едни 50 души?

Вероятно това са по-скоро емоционални въпроси. Но има и практически такива.
В петък, 24 януари, се договорихме с моите студенти магистри, че следващата седмица ще проведем последното събеседване за семестъра, а после да започват да ми предават тезите си. Е, сега какво да правя с тях? Ако не стъпя в Университета, докато трае окупацията, ректорът ще има пълното право да ме уволни, че не съм ходил на работа повече от три дни (така е според Кодекса на труда).
Добре, за мен - майната му. Но за тия 20 деца, които се готвят за изпита си - какво?
Какво за докторантите ми, с които на 1 февруари трябва да направим отчетите им, за да продължат и по-нататък?
Какво за единия от тях, който на 28 февруари трябва да положи минимум?
Какво за колегите от изпитната му комисия, определена преди две седмици?
Какво за втория семестър, който започва в края на месеца?
Мога да задам още много въпроси, свързани с технологията на образователния процес, която за втори път няколко десетки се опитват да провалят. Но мога да задам и други въпроси, този път извън нея.

Защо например, след като прекратиха първата окупация, „ранобудните“ не допуснаха нито един журналист с камера или диктофон в Аула магна? Ами питайте чистачките какво се изнесе оттам

Защо никой от медиите не се заинтересува откъде ежедневно идваха старателно опакованите пликчета с храна за окупантите? Ами питайте охраната на Университета...
Защо в монтирания видеодонос с „пияните професори“ (апропо, доказва се с дрегер, иначе наистина си е чист донос) беше „пропусната“ сценката с онзи студент, който имаше оцъклен поглед и треперещи ноздри? Ами питайте който искате доктор, той ще ви обясни какво означават тези синдроми...
Защо в продължение на седмица ръководството на Университета не предприе мерки срещу една „ранобудна“, която всеки ден до 10 ч. си спеше на пейката във фоайето на моя факултет (апропо, ние започваме работа в 7,30)? А когато колеги най-сетне я „пробудиха“ (заснето е), ми разказваха, че миришела на алкохол и на други неща...
Искам да завърша с две пояснения.

Първо, обичам си студентите. Нещо повече, поради възрастта ми си ги възприемам като мои деца. И едва ли някой от тях ще опровергае това ми твърдение.
И второ, но не и по важност - не мога да възприема, че няколко десетки от тях няма да спрат с наглостта си да си разиграват кончетата и да пречат и на колегите си, и на преподавателите, и на целия учебен процес.
Сега научавам, че освен на правителството и на парламента окупантите вече
искат оставката
и на ректора
Пак слаб ход!

Той незаслужено наложи наказанието „предупреждение за уволнение“ на двама професори (единият - абсолютно невинен, другият съм аз), поради което нямам основателни причини да заставам на негова страна. Но пък очевидно и окупантите, освен че се определят като „ранобудни“, съвсем не са и „будни“, а достатъчно невежи, за да знаят, че ректорът не се назначава, а се избира от Общото събрание (400 души) на Университета.
А по график то е през 2015 година. Пък и по принцип също струва едни пари...

И ако ще трябва да свикваме извънредно такова, направете си сметката: 600 000 за „първата окупация“, евентуално още толкова за „втората“, плюс 100 000 за Общо събрание, е, къде отиваме тогава?

Ами към един извод - че заради кефа на няколко десетки души, половината от които - дори и не студенти, и срещу волята на други 23 000, които са студенти, трошим половината от годишния бюджет на най-старото висше училище.
Поради което съм бил, съм и ще бъда срещу окупациите... 

(в. Преса, печатно издание, брой 26 (732 от 27 януари 2014)