28130 | 24 септ. 2012 | 09:50

Едно интервю на Елена Кодинова за подземния и наземния транспорт в столицата, моловете, паметника на Аспарух, монумента на Бузлуджа и вечно

- Арх. Стоилов, харесва ли ви центърът на София след масовите преустройства от последните месеци?

- За 22 г. в центъра за съжаление остава непипнато т. нар. Западно направление - от площад „Св. Неделя“ към „Стамболийски“ до „Пиротска“. А в същото време се вдигат високи лъскави сгради в края на града на „Цариградско шосе“ и бул. „България“. Това е непростимо. Големият бум на строителството отпреди 3-4 г. не засегна центъра на София.

- А това не е ли добре? София е стар исторически град и може би трябва да се запази автентичната му архитектура по центъра?

- Хубавата - да. Но аз говоря за Западно направление. Там се събарят къщи, други стоят с избити прозорци. В същото време се правят екстравагантни предложения за бул. „Витоша“ да го правят парков булевард за разходки. Аз не зная град с милиони леки коли, който да си позволи такова нещо.

- Смятате, че се запушва важна артерия?

- Ами това е главна улица! София има две направления - изток-запад, север-юг. Първото, слава Богу, е запазено, не се запушва, даже напротив, с пускането на бул. „Тодор Александров“ капацитетът се увеличи. Но с направлението север-юг, което включва бул. „Витоша“ и „Мария Луиза“, не е така. Да се запуши „Витоша“ е абсолютно недоразумение.

- Кое според вас е разумното решение за този булевард?

- Да се покрие с асфалт, да се пуснат по него градският и личният транспорт, да се направят зелени алеи от двете страни, да садят рози ако искат, да оправят тротоарите.

- Много хора ще ви опонират, че в София има малко пешеходни улици.

- А колко души трябват, за да напълнят бул. „Витоша“? Трябва да вървят тълпи. „Мария Луиза“ е същата по размери като „Витоша“. Вървят си и колите по нея. Да, няма достатъчно зеленина, може да се сложи трева или цветя между дърветата.

- Извън центъра на София има ли други лоши примери на благоустройство според вас?

- Огромна част от „Лозонец“ се застрои по най-примитивни проекти отпреди 50 г. Малки никакви улички, а народ там - много. Там трябваше да се направи един модерен град с широки улици и озеленяване. Същата работа е и по бул. „България“ вдясно от западната страна.

- Може ли да кажем, че парвенюшките пари и корупцията успяха да победят философията и визията за града?

- Това е точната формулировка. Една лъскава сграда струва поне 15-20 милиона. Какво коства на инвеститора да отдели половин-един милион, за да му мине проектът без никакви проблеми? Бедата е, че сградите никнат без никаква концепция, където им хрумне. Видят празно место и го застроят. Наоколо малки къщета и до тях висок 25-етажен блок. Навсякъде в света има високо строителство, но то се случва в т. нар. даунтауни, градски ядра, предназначени специално за небостъргачи - Манхатън в Ню Йорк, центъра на Далас, лондонското Сити.

- Има ли място в София за такова ядро и къде го виждате?

- Например на 4-ти километър, където са казармите. Чувам, че са решили там да строят център за високи технологии. Защо там? Защо не го сложат по периферията на София и даже в селата, където да се построят невисоки 3-4-етажни сгради с паркове около тях, а 4-ти километър да стане територия за високи сгради. За съжаление има Съюз на архитектите, Камара по архитектура, Международна академия на архитектурата, но никой не ни кани да помагаме. Моловете например са истинска трагедия, едни грозотии. Това не са български проекти - чужди фирми, чужди пари, чужди архитекти, които никой не ги знае. Главният архитект би трябвало да следи за това. Трябва да има и експертен съвет от най-добрите архитекти, които да поемат отговорност.

- Но все пак едно от добрите неща, които се случиха в София, са двата лъча на метрото, не мислите ли?

- Това е най-големият плюс, който София получи. Проектът за него е направен, когато аз бях кмет на София. Същият е, но с едно изключение. За съжаление кметът Стефан Софиянски реши да отклони диаметъра изток-запад на юг и го изпрати към сградата на БНР и бул. „Драган Цанков“. Правилното беше трасето да върви по „Цариградско шосе“, за да може метрото да се обвърже с градския транспорт. Сега се опитват да го закарат до летището през „Дружба“. По мое време се направи тунел за трамвая, който и до ден днешен се мъчи да върви покрай Семинарията. Идеята беше този трамвай да се прибере по „Драган Цанков“, да мине през този тунел и да излезе зад Борисовата градина. Софиянски видя изкопа и реши, че там ще набута метро. И обърка схемата.

- Не закъсня ли метрото, защо не беше построено по-рано?

- Защото нямаше нужда. Когато аз бях кмет, в София имаше стотина хиляди коли. Заварих общината с бюджет от 400 млн. лв. Веднага внесох предложение до МС и ни отпуснаха 2 млрд. И освен това ни казаха - работете, каквото направите, ще ви бъде платено. Та не беше толкова въпрос и на пари, а на приоритети. Трябваше да строим комплексите „Младост“, „Люлин“ и т.н. Въпрос на преценка, на баланс. Сега вече няма накъде.

- На кой европейски град ви прилича София и как си я представяте в най-добрия й вид, като коя световна столица?

- Тя е уникална, защото има своя топография. Природните дадености са такива. Има хълмове около храм-паметника „Св. Александър Невски“, „Лозенец“. Но има нужда от нещо много важно. Още при Дьо Гол във Франция бе направена национална стратегия за урбанизация. Бяха утвърдени 7 столици на равновесие - Марсилия, Лион и др. Така Париж бе защитен да не расте прекомерно. Би трябвало у нас да се изберат 4-5 града и да се развият по-силно - Пловдив, Бургас, Варна, Русе, Плевен. Тогава София ще се разтовари от натиска, който сега изпитва. Рим е 5 млн. и един нов жител не приижда. Достатъчно развити са и други градове в Италия - Флоренция, Неапол, Палермо. Прекрасни градове! Защо ще идва един неаполитанец в Рим!? Когато бях министър, направихме подобен план за развитието на страната, бяхме една от първите страни в света с програма за урбанизация. За съжаление всичко това е изхвърлено по тавани и мазета сред боклуци. И се строи на вкус на натиск - кой където завърне. Няма генерална визия.

- Управляващите много се гордеят с магистралите си...

- Те са абсолютна необходимост. Грешка е обаче с тях да се занимава строителното ведомство. Те трябва да са в Министерството на транспорта. Сега какво прави министърът на териториалното устройство? Реже ленти за по 10-15 км. Не виждам други страни да са рязали толкова хиляди парченца ленти. Това е комедия.

- Смятате ли, че българската архитектурна общност се вписва добре в световната? Имаме ли право на самочувствие?

- Имаме право, защото имаме талантливи архитекти. Аз не вярвам на школите, вярвам на личното творчество. Всеки архитект, който е получил диплома, има право да се гордее и да твори свой собствен стил. Разбира се, не всеки има достатъчно талант да го прави. Но българските архитекти са талантливи. За съжаление големите лъскави високи сгради и моловете не са правени от български архитекти. А трябва да им се даде шанс, да се обявяват повече конкурси. Защото сега държавното строителство е с конкурс, частното - без. Но държавното е 1%, а частното - 99%.

- Вие сте автор на проекта на мемориала на Бузлуджа. Как се чувствате, като виждате какво се случва в момента с него?

- Жалко че е в това състояние. Вътре, ако го видите, ще се хванете за главата. Пълен хаос. Покривът е пробит, тече и в дъжд, и в сняг. Всички мозайки, правени от двайсетина най-големи български художници, са изкъртени. Отвън за щастие си стои, защото няма какво да го направят, трябва да го бомбардират със самолети, за да се събори. Властта реши да го върне на БСП. Тя пък няма пари, не може нищо да направи. Върнаха й го, защото ги е срам да го гледат в това състояние. Аз смятам, че този комплекс трябва да се превърне в пантеон на българските национални герои - Омуртаг, Тервел, Симеон, Борис, Иван Асен II, борците за свобода Раковски, Ботев, Левски, Иван Вазов, Стамболов. Паметникът е един пилон със звезда и купол. В купола има централна зала със стена, висока три метра. На нея може да се направят пластики на тези велики българи, а отвън - някакви също патриотични теми. В залата да се възстанови мраморът. Пилонът е със звезда и тя е проблемът, макар че вече не е знак на БСП, те сега имат роза в емблемата си. Ако се направи пантеон, на нейно място трябва да има лъв. И с това всичко се оправя.

- Веднага след 1989 г. имаше порив за рушене на всичко, което напомня комунизма. Сигурно имаше вариант и на мавзолея да се смени предназначението, без да бъде заличаван?

- Имаше, но вече го няма. Сега има други идеи. Свалиха Паметника на Цар Освободител за ремонт и Лъчезар Тошев реши, че трябва да го преместят до Паметника на Съветската армия, а на негово място да поставят Аспарух. Това са тъпотии! Паметникът на Цар Освободител е там, където трябва да бъде. След като се махна мавзолеят, там е мястото на Аспарух. Срещу двореца да се сложи монументът на основателя на нашата държава на кон. И да се намери место и за другите велики българи. Архитектурата е вечно изкуство, тя не се поддава на конюнктура.