49080 | 28 ян. 2014 | 09:46
 |
||
|
Горан БЛАГОЕВ
|
В утрото на 30 януари 1894 г. суматоха разбужда двореца в София. Княгиня Мария Луиза е на път да дари съпруга си княз Фердинанд с първата им рожба. За да няма съмнения в подмяна, ако бебето е мъртво, наследниците на короната винаги се раждат „публично“. Мария Луиза също ражда при отворени врати на спалнята си - в салона отпред в 6,00 ч. сядат премиерът Стефан Стамболов, министърът на правосъдието Константин Поменов, пазителят на държавния печат граф Амадей де Форас - завеждащ грижите за владетелския дом.
Те са дискретни свидетели на целия родилен процес, за да потвърдят с подписите си под акта за раждането, че това е Истинското княжеско дете На княгинята акушират двама български и един австрийски лекар, ръководени от виенския професор Густав Браун. В 7,15 ч. той представя на „наблюдаващите“ току-що роденото отроче от мъжки пол - престолонаследникът на България Борис. Бащата прогласява бебето за княз Търновски и херцог Саксонски и го удостоява с I и IV степен на ордена „За храброст“ и веригата на ордена „Св. Александър“. Назначава го и за шеф на IV Плевенски пеши, IV конен и III артилерийски полк.
Вълчето
Ражда се като принц, но животът му не е приказен. Едва петгодишен остава без майка и отраства под сянката на авторитарен баща. Юношеството му преминава между двореца и фронта. През Първата световна война е офицер за свръзка при щаба на действащата армия, но опознава войната и на фронтовата линия. Участва в добруджанското настъпление след Тутраканската епопея през 1916 г. През септември 1918 г. е свидетел на последните мъчителни сражения при Добро поле в Македония. Само след дни 24-годишният Борис става цар при изключително угнетяващи обстоятелства. Войнишки бунтове за малко не са катурнали монархията. България е победена. Правителството иска примирие. Фердинанд е принуден да абдикира. Той оставя на сина си катастрофирала държава, в която нахлуват войските на Антантата.
 |
|||
|
Княз Барес Търновски като малък ,вляво) и официален портрет на цар Борис III в униформа на генерал с ордена „Свети равноапостолни Кирил и Методий“ и с кръст „За храброст“. Около 1941 г.
|
|||
Борис III се възкачва на трона без бляскава церемония - със скромен молебен в столичната катедрала „Св. Неделя“ и тихи военни почести без топовни салюти. По-голямата част от армията е разпиляна в пленнически лагери далеч зад граница. Само след една година Ньойският договор погребва националния идеал. Следвоенната криза е тотална. Сянката на Радомирската република все още грози монархията. Земеделският премиер Александър Стамболийски нарича младия цар Вълчето, комуто ще изпили зъбките. Борис е потиснат, че ще го сполети бащината участ. Но успява да се освободи от диктата на „укротителя“ си чрез Деветоюнския преврат през 1923 г. Царят остава в сянка, а недоволството от десния терор е насочено към правителството на Александър Цанков. Действа зад кулисите и при преврата от май 1934 г., оставяйки на военните „честта“ да суспендират конституцията и да забранят партиите. След това започва да управлява еднолично, „подкрепян“ от мажоритарен парламент.
Борис III си изгражда образ на монарх, който царува, но не управлява. Дори споделя, че по убеждение е републиканец?! Страстен планинар, той следва максимата си, че в катеренето на скалите, както и в царския занаят трябва равновесие. Често взема решения след неформални срещи. Поддържа лични връзки с индустриалци, интелигенция, запасни офицери. С някои от тях има дълбоко приятелство - след излет са го виждали да пие ракия в боянските кръчмички в компания на литературните светила Елин Пелин и Александър Балабанов.
Много от спомените толкова си приличат, че няма как да са режисирани - виждат го да шофира сам, придружаван най-много от адютанта си. Дори след атентатите в Арабаконак и в „Св. Неделя“ не се обгражда с охрана. Говори с хората непринудено, без популизъм или превзетост. Столичният търговец Борис Саздов разказвал как, докато чакал в открития си мерцедес пред спусната бариера на жп прелез на път за Рилския манастир, до него спрял царят с автомобила си. Двамата се разговорили и когато вдигнали бариерата, поданикът учтиво предложил: „Ваше Величество, минете пръв!“. „Господине - отвърнал усмихнатият цар, - карате по-скъпа кола от моята, вие трябва да сте пръв!“
Борис III никога не забравя провала на баща си и се изгражда като ловък и предпазлив държавник, който съзнава, че е по-добре да има обичта на поданиците си, вместо да я подлага на изпитание. Пред чужденците казвал: „Аз съм цар, който се възцари, когато топовете на революцията гърмяха пред София, и знам какво значи да имаш недоволен народ.“
Предпазлив
 |
 |
||||
|
По случай православното кръщение на Борис Светият синод му подарява икона на св. Цар Борис Покръстител със сребърен обков и емайли, изработена в Русия. |
Княгиня Мария Луиза с престолонаследника Борис месеци след раждането му (1894 г.) |
||||
|
|
|||||
Съюзът с Третия райх по време на Втората световна война може да изглежда пагубен от позицията на по-сетнешната ни съдба. Но Борис III постига двоен резултат - осъществява националния блян за „единна и целокупна България от Черно море до Охрид“ и държи отвъд държавните граници ужасите на войната. Успява да надхитри Хитлер, оправдавайки се умело с настроенията на поданиците си - така нито българска армия отива на Източния фронт, нито българските евреи попадат в немски концлагер.
Събитията след неговата смърт доказват, че е бил лидер, който не може да бъде заместен. А може би малшансът е следствие точно от личния му режим - една действаща парламентарна монархия по-лесно би компенсирала загубата на ключовата фигура.
Покойният акад. Илчо Димитров подчертаваше големия парадокс в политическия живот на Третото царство - реална, партийна демокрация е имало при недолюбвания от българите цар Фердинанд, а не при народния цар Борис III. Но тези „подробности“ слабо вълнуват народ, който повече се впечатлява, че у сина нямало и сянка от грандоманията на бащата. Борис III доминира в българската памет като Царя Обединител - малцина ще го помнят като идеолог на два преврата, нито че подписва смъртната присъда на поета Никола Вапцаров. Дали точно така не е заченат прословутият български синдром за „добрия цар и лошите царедворци“?!
Кръщаван и венчаван два пъти
Търновската конституция повелявала владетелските деца да стават православни. Но Фердинанд обещава на фамилията на Мария Луиза рожбите им да са католици. За да му угоди, Стамболов налага нужните законови промени и така Борис е кръстен във вярата на родителите си от папския нунций в София. Целта е България да има католическа династия, чрез която да се върне в лоното на Рим. След две години обаче Фердинанд започва да търси помирение с Русия - едно от условията на Петербург е престолонаследникът да приеме православието. Българският цар няма избор и за кръстник кани самия руски император Николай II. Неговият пратеник граф Голенищев-Кутузов въвежда двегодишния принц Борис в лоното на православието.
Така единствен от четирите деца на Фердинанд Борис става православен по силата на външнополитически обстоятелства. Подобно на св. Цар Борис Покръстител, чието име носи, съдбата му е белязана от съперничеството между християнския Запад и Изток.
В архивите на Ватикана д-р Кирил Карталов открива доклад на папския нунций в Мюнхен от 1917 г. Той описва срещите си с българския престолонаследник, който му споделял, че иска открито да изяви католическата си вяра, защото православието му е наложено в ранно детство и го задушава. След години, вече като цар, Борис ще повтори тези думи и пред папския пратеник Анджело Ронкали, когато се уговаря сватбата му с Джована Савойска. Няма скрупули от православието си да се венчае по католически обред за католическа принцеса. При това в чужда държава, макар да е суверен на България.
 |
 |
|
| Борис III със семейството си. Отпред вляво е Симеон Сакскобургготски. | Борис III скоро след възцаряването му през октомври 1918 г. | |
|
|
||
Повторна, православна венчавка приема в София, за да успокои Синода и да пощади чувствата на поданиците си. После „забравя“ брачното си обещание към Пий ХI децата му да станат католици и ги кръщава в православието. Той е чест поклонник в манастирите, почита православните традиции, не се конфронтира с висшия клир. Завещава да бъде погребан в Рилската обител. Но никога не изявява желание да получи свещена санкция на властта си от Българската църква, приемайки миропомазание като православен владетел, както повелява старата традиция.
„Една от привилегиите на царете е тази, че никой не трябва да знае каква религия изповядват. Трябва да се преструваш, че се подчиняваш на обредите. Политиката е острието на камата, а религията е като пита кашкавал“ - съветвал Фердинанд първородния си син. Дали го е послушал? Религиозността на Борис е енигма, изградена върху православна фасада, лично преживяван католицизъм и силно увлечение по мистиката и дъновизма, отричани от християнството.
 |
|
22 септември 1909, Преображенският манастир. Фердинанд с втората си съпруга царица Елеонора и принцовете Борис (по-високият, вляво) и Кирил сред министрите от кабинета на Александър Малинов (мустакатият зад двамата юноши). Повод за тържествения им обяд е навършването на една година от провъзгласяване на Независимостта |
Тайните на младия цар
През 1925 г. в интервю за „Ню Йорк Таймс“ 26-годишният цар казва: „Досега не съм помислял за женитба. Колкото за другарка, не вярвам, че някога бих намерил по-добра и вярна от сестра ми принцеса Евдокия.“ Тя е най-довереният му човек, докато не става семеен, а Борис търси компанията на приятелката Ӝ Мария Йорданович. Двете му лични секретарки - Надя и Вера, дъщери на ген. Алекси Стоянов - остават стари моми и някои провиждат като причина сърдечни връзки с царя. Като ерген Борис III е твърде дискретен в интимния си живот за разлика от брат си Кирил, който е известен плейбой сред софийските моми.
в. Преса, печатно издание, брой 27 (733 от 28 януари 2014)
Мобилна верси
RSS
