Христо КАРАСТОЯНОВ |
Някъде в самото начало на това, на което не знам защо още продължаваме да си му викаме галено „преход“, тоест, когато партиите се раждаха, обновяваха, размножаваха се чрез пъпкуване и инвитро и вече се канеха да се разцепват, един отличен български поет също създаде партия. Няма да му кажа името, че не съм го питал, но партията му се казваше СХД. Странджански хайдути за демокрация.
Имах честта да ме посочи, издигне и избере за говорител, като по този начин станахме двама: той, несменяем председател, аз, несменяем говорител, а трети решихме да не приемаме, защото знаехме правилото за третия, който по дефиниция е предател. (Тогава още уж нямаше провокатори, макар че не съм сигурен.) Васил Василев например, един великолепен художник, но също и моден дизайнер (може и да сте забравили за якетата на „Студио В2“, но нейсе), та той много настояваше да го приемем. Викаше, че щял да ни шие байрака и потурите, но ние бяхме категорични: „Не!“. Лека му пръст, Атанас Славов също подаде молба - искаше да стане хабилитиран член..., а не помня точно кой молеше да става член-кореспондент.
Както и да е.
Имахме програма с три точки.
Първо: земята на селяните, гората на хайдутите.
Второ: всички хайдути - в Народното събрание.
Третата съм я забравил, но също беше сериозна работа. Имахме и вътрешен правилник - също в три точки. Първо: в партията няма плурализъм - има председател. Второ: в партията няма отлюспване - има одиране. И трето! От партията се излиза с отрязана глава.
За съжаление обаче после никаква не я свършихме, уви. От предателството успяхме да се предпазим, защото наистина не приехме трети, и дотук добре, обаче поради политическата си незрялост не взехме предвид нещо фатално важно!
Пропуснахме да внедрим наш човек в социологическите кантори! Голяма грешка! Греда! Но кой да ти е знаел, че е жизненоважно в една представителна извадка да ти дадат едно пет процента, ако изборите бяха днес. Вярно, невярно - никакво значение! От друга агенция на секундата щяха да викнат, че това е спекулация (или манипулация, все едно), после щяха да се хванат за гушите (за брадите, за косите или за каквото там имат подръка за хващане), защото конкуренцията е голяма работа и тъй, докато двама се карат, третият, СХД, щеше да влезе в сутрешните блокове на телевизиите, а оттам вече - небе!
Не че прогнози и резултати (изборни де!) са едно и също. Важното е далаверата да върви.
И според както сега гледам - наистина върви!
(в. Преса, печатно издание, брой 29 (735 от 30 януари 2014)