Анализът е на Димитър ДИМИТРОВ, бивш шеф на Българската банка за развитие
Случващото се с инвеститорите в енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) не е изолирано събитие, то е поредният симптом на икономическата несигурност, създадена от екипа на ГЕРБ.
Производителите на енергия от ВЕИ бяха неприятно изненадани от поредните промени на правилата и на средата, в която оперират. След като три години представители на правителството коментираха, че трябва да се постави рамка и да се изгради стратегия за развитие на този сектор, те наложиха решение да намалят цените на електрически централи, присъединени след определена дата. В това всички можем да видим логика, но не се спря дотук. Последвалото популистко действие по налагане на нови такси за достъп на вече присъединени ВЕИ централи няма никакво икономическо обяснение. Всички тези проекти са били създадени с планирани парични потоци, финансовите институции са финансирали тези проекти, опирайки се на разбирането, че държавата би следвало да води устойчива политика и да прави промени само в бъдеще време.
Сега възникват много въпроси. Например, с какво централите, присъединени през 2011 г., са по-различни от тези, присъединени през 2012 години?
Какво ще се случи с инвестиции за милиарди левове
и дали ще продължат да съществуват тези дружества? Финансирани ли са въпросните инвеститори от банки и какво ще стане с техните кредити?
Не е чудно, че показателите за икономическа свобода спадат. Не е изненадващо, че чуждестранните инвестиции намаляват всяка година. На малцина направи впечатление, че E.ОН напусна България, а РВЕ се отказа от проекта АЕЦ „Белене“. Това са двете най-големи дружества в Европа в сферата на електроразпределението и газоразпределението, които реализират стотици милиарди евро оборот годишно, много повече от целия БВП на България. Това е реалната оценка за икономическата среда, създадена от експертите на ГЕРБ, ръководени от вицепремиера Симеон Дянков.
Финансист номер едно многократно говори за намаляване на лихвите по кредитите към бизнеса. Имаше дори период, когато той потърси административни мерки, за да намали лихвите. Банкова и финансова аксиома е, че ниски лихви може да има само в предвидима икономическа среда. Тази среда създава възможност за прецизно планиране на паричните потоци, по-нисък риск и съответно ниски рискови премии. Именно рисковата премия е доминиращият фактор във формирането на лихвеното равнище. Ето защо централите от ВЕИ, които се считаха за надеждни и нискорискови проекти и бяха финансирани при сравнително ниски проценти, сега се превръщат в най-несигурните проекти и вероятно ще има вълна от влошени кредити в този сектор. Кога г-н Дянков ще разбере, че ниски лихви се създават с политика, а не със закони? Надявам се, че мълчанието на представителите на Асоциацията на банките по повод на тази нова заплаха за банковите портфейли е просто временно и те ще формулират своята позиция в най-скоро време.
Трябва да подчертаем, че ВЕИ е само поредният симптом на несигурната среда и отнемането на икономическа свобода. Едва ли някой е забравил как държавата спря да се разплаща с бизнеса през 2009 г., гонейки балансиран бюджет на касова основа, което впоследствие се оказа безсмислено. Как това се отрази върху много дружества и какъв беше ефектът върху банковите портфейли?
Имаше опити да се фиксират цени
на петролни и хранителни продукти в отделни периоди, което представлява директна намеса в бизнес делата на засегнатите дружества. Да не забравяме, че това рефлектира дори и върху усвояемостта на парите по европейските програми. Вече години наред банките не признават безвъзмездната помощ от еврофондовете за надеждно обезпечение и самоучастие и не желаят да предоставят кредити с ниски лихви по тези проекти. А не беше ли това целта на тези програми?
Във всяка сфера липсва дори и наченки на предвидима политика, на създаването на среда за инвестиции и нови работни места. Мнозина банкови мениджъри се оплакват от липсата на качествени клиенти и проекти. Каква е всъщност дефиницията на качествен клиент и проект? Качеството е свързано именно с предвидимост на средата, в която предприемачите оперират, и стимулите, които те получават, за да инвестират. Вместо да се концентрира върху това, воденият от Дянков екип се опитва да пляска наред: пляска БАН, пляска банките, пляска ВЕИ, пляска търговците, пляска чужди инвеститори. Добрата икономическа среда и политиката на пляскането са изцяло несъвместими и взаимно се изключват. Ролята на държавата е да създаде стабилна среда за инвестиции, условия за пазарен механизъм и свободна конкуренция, устойчива регулаторна рамка. А не да се меси в бизнес делата, в ценообразуването на търговците на хранителни продукти, да променя непрекъснато правилата на играта по метода „проба - грешка“. От тук нататък можем само да гадаем кой ще е следващият икономически отрасъл, паднал жертва на тази политика. Междувременно икономическият ръст ще остане анемичен. Едва ли има шанс да се възвърнат тези над триста хиляди работни места, загубени през мандата на ГЕРБ.