11652 | 1 февр. 2014 | 08:43

В българските скандали обикновено и двете страни са несимпатични. Да ти е драго да не вземеш страна. Няма добър и лош. Няма прав и неправ

Не знам как д-р Херман Роршах е измислил онова петно. Било е през двайсетте години на миналия век все пак, имало е мастилници, може би неволно е бутнал някоя. И се появило петно, което на един заприличало на прилеп, на втори на пеперуда, на трети на заек в анфас. Много преди да стане име на заведение, „Петното на Роршах“ е въведено като психологически тест за проучване на личностните характеристики и емоционалното функциониране на пациентите. Използва се за диагностициране на психотично мислене. С думи друг, тази работа не сме я измислили ние, населяващите третото десетилетие на българския преход, като разливаме едно петно и започваме да се караме дали зад него се крие слон или пеперуда

Едно от последните петна се нарича „президентът предложи референдум за начина на провеждане на изборите“. Вгледайте се внимателно за около десет секунди и кажете на какво ви прилича това петно.

Пациент №1: „Това е пиар и намеса на президента в работата на политическите партии. Предложението му е удар върху новия Изборен кодекс, който вече мина на първо четене. Закъснял е. Два от въпросите, които предлага за допитване, са противоконституционни. Не може да задава въпрос за задължително гласуване, след като в конституцията гласуването е право на гражданите. Електронното гласуване пък нарушава тайната на вота. Той просто иска да подмени темата на евровота и да обслужи ГЕРБ.“

Пациент № 2: „Няма нищо по-демократично от това държавният глава да постави конкретни въпроси и да получи отговорите от българските граждани по толкова спорни теми от изборния процес. В сегашния си състав парламентът не е в състояние да реши в интерес на българските граждани подобни спорове. Българските граждани трябва да могат да кажат своето „не“ на купуването на гласове, на манипулацията на избори. С предложението си българският президент застана на страната на българите.“

Пациент №3: „Нееднозначен съм. Такъв референдум би бил консултативен, така че, от една страна, няма нищо лошо, но пък от друга, може би е излишен. Наистина в конституцията гласуването е определено като право на всеки пълнолетен гражданин, но то и здравното осигуряване е право, пък е задължително. Може би наистина е късно направено предложението, но все пак има достатъчно време до евроизборите.“
Не е нужно да си д-р Роршах, за да разбереш, че първият пациент е с диагноза БСП, вторият е с признаци на ГЕРБ, а третият е

в очакване на опорни точки и подпорни пачки

Така едно предложение, идващо от най-високото място и засягащо най-болните места в изборите, се превръща в най-обикновен скандал. И става омотано, безсмислено, неспасяемо. Разликата между обсъждането на проблем и свеждането му до скандал е като разликата между петно на Роршах и най-обикновено леке.

Ако българските скандали бяха салами, никой от тях нямаше да е със стандарт „Стара планина“. Българските скандали са с отвратителен вкус, от тях ти се повдига и са вредни за здравето. Подправките в тях са винаги повече от същността. И някак си не на място - като черен пипер в кафето или ванилия в шкембе чорбата.

В българските скандали обикновено и двете страни са несимпатични. Да ти е драго да не вземеш страна. Няма добър и лош. Няма прав и неправ. Има Сергей Станишев и Бойко Борисов. Единият държи в шепата си премиера, другият президента. И си говорят през медиите: Ако ти ми дадеш куклите, ще ти върна парцалите. На кого да симпатизираш – на този с куклите или на онзи с парцалите? Вместо това просто си казваш: Щом правите така, аз пък няма да си играя с вас. И се оттегляш, макар да ги държиш под око, няма как - ту те дразнят, ту те забавляват. И най-вече карат те да се питаш: Докъде ли ще стигнат?
Българските скандали не са решението, а проблемът. Те не се вдигат, за да се реши този проблем, а за да се изтъргува полза за решението на съвсем друг проблем. Те са

начинът, по който си говорим

в нашата държава. Този начин се нарича „де го чукаш, де се пука“. Да чукнем там, където искаме да се пукне, за нас е прекалено елементарно, почти обидно за хора с нашето въображение. Ние сме хора за сложни комбинации, за артистични извивки. Всеки може да реши някакъв проблем. Но не всеки може като нас да превърне нерешаването на проблемите в начин на живот. Ние не искаме да бъдем някакви скучни хора, които потушават скандалите, като ги решават. Нашите скандали тлеят, поддържат огъня на интересния ни живот.

Тлеят, тлеят - колко да тлеят? Докато ги прихлупи следващият скандал. Тъкмо скандалът е започнал да изглежда страшно важен, точно ни се е сторило, че този път вече няма накъде и ще трябва да се стигне докрай, и ето че се появява нов скандал, който е по-важен, по-пикантен, по-значим. Старият изчезва на мига - неговата задачка е била да издържи, докато се появи следващият. Появи ли се нов, старият отива в заслужен отдих до второ нареждане или скоропостижно приключва.

Да си спомним колко дълго продължи навремето обсъждането на промените в избирателната система, които тогавашният президент Георги Първанов сподели в отчета за първата година от втория си мандат. Те бяха

чудо, което не изтрая и три дни

Тогава Първанов каза важни неща, но малко след това се качи на кофти самолет. Наложи му се да се приземи аварийно на път към Мексико.  И целият този обществен полет към смесената пропорционално-мажоритарна избирателна система се приземи не в демократичното бъдеще на България, а на неизвестното нам летище „Лажес“ на Азорските острови. Моментално думата „референдум“, която беше изпълнила цялото говорене в държавата, беше изместена от думата „колесник“.

От години чакахме да се повдигне въпросът за референдумите, от години подозирахме, че политическата класа се е наговорила да убие с мълчание самия символ на самата пряка демокрация, от години мечтаем да ни питат дори за размера на кварталната градинка с референдум, както в Швейцария, обаче точно в този момент колесникът не се прибра. Я нещо няма да се прибере и сега, я нещо ще изскочи, но разговор по същество няма да се състои.

България е сцена за бърз театър

тук няма място за второ действие. Сцената е малка, а случките са много. И времето не стига - за да можем да следим всички интриги, трябва да ставаме един ден по-рано. Това не е никаква държава, а фестивал на художествената самодейност за едноактови пиеси. В българските скандали не са важни темите, идеите, проблемите. Фактите също не се броят. Важни са участниците, наддумването. Затова обикновено не се спори по проблем. Спори се за вина, още по-точно - за прехвърляне на вина. У нас не е важно да се реши проблемът, важно е той да се прехвърли по-речовито на другия. За тази цел всички средства са позволени - от пикантни стенограми на -та до фамилни тайни. Като в тази битка по-важно е да очерниш другия, отколкото да докажеш своята правота.

В класическото петно на Роршах някои виждали молец, други настоявали, че е слон. Предложението за референдум прихлупи разразилия се скандал около едно Бисер(но)  Петно(то). Молецът ли ухапа слона, или слонът стъпка молеца?

(в. Преса, печатно издание, брой 31 (737 от 1 февруари 2014)