20178 | 1 февр. 2014 | 08:49

За какво ти е терминал 2 в щастлива страна...

Като заваля едно благоденствие и така яко натрупа, та се видяхме в чудо. Нямаше и помен от калта на мизерията, завещана ни от предишните правителства.
Кой където го свари благоденствието, там си остана.

Пътищата - непроходими от благоденствие. Кефи се в топлата шофьорска кабинка снажен тираджия с палава магистралка и което е по-важното, не го правят за пари, а за едното удоволствие. Така е при байгън от благоденствие - човек си надвива на харча.
- Вече нема се отчитам на сутеньоро - хихика жрицата, - че и за чий да се отчитам, като и той е некъде затрупан от благоденствие и аз съм му последна грижа на кавала. Живот ша си живея и ша си свиркам, кога си искам...
- Аз обаче се чудим - чеше се по темето тираджията - кво да ги праим тия мастербокси с контрабандни цигари, с които е фрашкан тирът, макар че по документи сичко е вестникарска хартия... А и за къв бизнес ни е контрабанда при благоденствие?!

Да, престъпността - този дългогодишен проблем! - никаква я нямаше вече. Че кой да тръгне да краде при положение че всичко си има, а освен това ще остави дълбоки следи в благоденствието и няма начин да не го хванат и обществено да не го порицаят.
Летищата също бяха затрупани от благоденствие. Никой не можеше да излети. Но трябваше да си луд, че да напуснеш страната в такъв съдбовен момент. Лошото обаче беше, че и никой не можеше да ни кацне, та да се порадва на голямото ни благоденствие. Дани Лаптопа седеше в чакалнята на Терминал 2 и сърфираше нонстоп - влизаше във форуми от цял свят, чатеше си с представители на всички континенти, информираше ги... „Добре че е мрежата - повтаряше си той, - иначе никой няма да знае от какво благоденствие сме затрупани!“

Благоденствието пък свари Мамин Чворин, когато понечи да излезе от кръчмата. Вратата обаче се беше залостила.
- Леле, че е натрупало! - облещи се той, поглеждайки през прозореца.
- Егати и благоденствието доживяхме! - удари каскета си в пода кръчмарят Мони Цицията. - Да знаете, че черпя! Ще пиете и ще ядете на корем.
Така и стана. А хората в кръчмата не бяха малко. И както довчера пиеха от мъка, вече пиеха от радост, след което почнаха да пият от сабахлем, докато загубиха представа за време...
- То нашето стана една безкрайна българска Коледа - сияеше Мони Цицията. - Сякаш Господ ни е пратил... такова... благотворителен есемес!

Да, всички бяха бетер политици на коктейл.
- Абе - уригна се Мамин Чворин - няма ли край туй благоденствие?
Мони Цицията се замисли, като се опитваше да го прави трезво, и рече:
- Сигурно напролет, като почнем да си плащаме данъците, благоденствието ще се стопи...
В този момент някой пусна радиото на джиесема си - съобщаваха, че лавина от благоденствие е затрупала не знам колко си души...
Всички се скупчиха около него, защото знаеха, че много хубаво не е на хубаво.

(в. Преса, печатно издание, брой 31 (737 от 1 февруари 2014)