28722 | 3 февр. 2014 | 08:23
В една култова пиеса на Бекет хора стоят до едно дърво, размишляват за живота и света. И чакат... Годо. На фона на въпросите има ли го изобщо, или не, дали ще дойде и цял живот ли ще бъде това чакане?
Каква е връзката ли? Тази, че освен година на Дървения кон, 2014-а е и година на голямото очакване. На какво? На новите правила за пенсиониране на българите. Вдигането на възрастта и стажа за излизане в заслужен отдих беше преустановено за 12 месеца. Дълбокият замисъл на това „ваканцуване“ беше през това време депутатите да си стиснат ръцете с бащите на пенсионната реформа и да измислят автоматичен механизъм за повишаването на възрастта по обективни критерии. Например според продължителността на живота или пък в зависимост от това колко време човек си получава пенсията, преди да се пресели в отвъдното.
Крайната цел на упражнението е да се сведе политическата намеса в този процес до минимум. За да могат хората и сами да си пресметнат какво ги очаква. С толкова и толкова живеем по-дълго, следователно с еди-колко си ще работим повече. Може и до гроб да е, ама поне човек да е наясно отсега. Докато това се случи, българите, на които им предстои да излязат в заслужен отдих през 2015 г., до последния момент ще стоят на тръни и ще тънат в неведение. Скоро ще се изтърколи втори месец от годината на голямото очакване, а още няма яснота какво предстои.
След гръмкото обявяване, че часовникът на започналата по времето на Симеон Дянков реформа спира, до момента и депутати, и експерти на практика не правят нищо. Просто стоят и мислят. Дано до края на „ваканционната“ 2014 г. не стане така, че само стоят.
Има и съответните ориентири - няма да откриваме топлата вода или колелото все пак. Доста от другите страни членки на ЕС отдавна са измислили такъв механизъм. Като дамоклев меч над главите на политиците стоят и препоръките на Еврокомисията по темата. Също така може да хвърлят по едно око и на констатациите на Световната банка по темата за осигуровките да речем.
От бая време към социалния министър действа и специален Консултативен съвет с претенциозното название „за оптимизиране на осигурителната система“. В него вече повече от половин година експертите по пенсиите умуват какво да се прави. Краен резултат до момента обаче няма. Междувременно депутати от БСП обявиха, че срокове вече са сложени - най-късно до юни, а най-добре до май, когато са евроизборите. Похвално е, че времевите жалони вече са ясни. Притеснителното е, че отново са с политически привкус. А нали уж крайната цел беше друга?
Какво ще стане, времето ще покаже. В краен случай законът е ясен - ще продължи да действа реформата на Дянков и от 2015 г. възрастта ще се повишава пак с по 4 месеца. Но тогава защо ги ручахме жабетата...
(в. Преса, печатно издание, брой 33 (739 от 3 февруари 2014)
Мобилна верси
RSS
