27631 | 4 февр. 2014 | 00:14

Първанов и Стоянов се разминават в спомените си

		Из тефтерчето на Добрев: Веселин Методиев и Аню Ангелов - кандидати за министри

Дойде ли 4 февруари, между президентите Стоянов и Първанов възниква спор, който още никой не е разрешил. С колко папки са се явили Първанов и Добрев пред Стоянов, когато през 1997-а на този ден се отказват от управленски мандат? Въпросът е с историческо значение, защото от отговора зависи оценката за героите на този ден. Дали лидерите на БСП са искали на всяка цена да формират правителство, за което обаче им е попречил Стоянов, или сами, по своя воля двамата са декларирали пред него възможност да не внасят в парламента проектокабинет на левицата. Като репортер бях пряк свидетел на тези събития. И тогава, и по-късно през годините записвах разкази на участниците. Наскоро имах възможност да над­никна в непубликувани стенограми от заседания на парламентарната група на левицата, в личните записки на Николай Добрев и в неговото прословуто тефтерче, съхранило усилията и разочарованията му по формирането на невъзможния кабинет. На тази база ще се опитам да дам своя прочит на събитията отпреди 17 години. Пък който иска, да добавя щрихи към този разказ - още по добре.

Надежда за втори ляв кабинет

8 януари

Николай Добрев, вътрешен министър в оставка, е номиниран от левицата за бъдещ премиер в условията на огромно недоволство от властта, преляло в масови протести, мощен уличен натиск и фалирала държава. Оценката му за правителството на Виденов, на което е член, е: „За такова управление никога по света не ръкопляскат. Хората на улицата са гладни и до това дередже ги докарахме ние.“ Приема номинацията си след доста „съмнения“ и колебания...

28 януари

Новоизбраният президент Стоянов връчва на Добрев мандат за съставяне на правителство, което е отказал да направи предшественикът му Желю Желев. Кандидат-премиерът има седем дни да се справи със задачата. Тежки са консултациите му с лидерите на Евролевицата, на БСДП, на БББ, на ГОР, дори и на СДС, с водачите на синдикатите, с експерти. Преговорите са в пълна конспиративност. Имената на кандидат-министрите са най-пазената тайна в държавата. Отначало в СДС като че ли приемат офертата за коалиционност и затова в тефтерчето намираме като кандидат-министър името и на Веселин Методиев. Но за кратко. Започват да валят откази. Експерти загърбват министерски кресла.

29 януари

Вечерта с провал приключват преговорите между водача на БББ Жорж Ганчев и новоизбрания лидер на БСП Георги Първанов. Жорж е категоричен: „Няма да подкрепим кабинет на БСП. Още по-малко, ако в него има стари политически муцуни като Пирински.“ (виж карето долу - б.а.)

Бламирането - очаквана реалност

30 януари

Бламирането на кабинета „Добрев“ става все по-отчетлива реалност. Стоянов обявява, че само връщането на мандата може да успокои гнева на улицата. Костов предупреждава, че опозицията ще насочи целия си натиск към Добрев, за да не може той да реализира втори кабинет на левицата. И в СДС, и в БСП обаче знаят, че при тайно гласуване 13-14 депутати на Костов ще пуснат бюлетината „за“ Добрев. Но и в левицата няма монолитност. На „Позитано“ са преброили, че „срещу“ втори техен кабинет ще бъдат 15 депутати от столетницата - цифрата е отбелязана в тефтера на Добрев. И кантарът ще се балансира от БББ. „Пари и процедура ще играят, ако Добрев тръгне към пленарната зала с кабинет в джоба“, съм написала в свой анализ за „Труд“ на 30 януари 1997-а.
Към края на този ден Добрев вече е наясно, че ресурсът на доверие към партията му вътре и извън страната е изчерпан и че отникъде няма да получи финансова подкрепа. Не така мислят обаче хардлайнерите на „Позитано“. „Нямаме никакво право да абдикираме от властта“, казва Нора Ананиева, член на ВС на БСП и зам.-председател на Народното събрание. Днес едва ли някой си спомня за Минчо Минчев от „Марксистка алтернатива“, но тогава той бе водач на това идейно крило в столетницата, което яростно отстояваше линията: „БСП има моралното и конституционното право да управлява още. Дори и върху щикове!“

2 февруари

Сутринта на „Позитано“ 20 започва съвместно закрито заседание на парламентарната група и на ВС на БСП. Добрев докладва: всички потенциални партньори, синдикатите и много от експертите са му отказали. Вътрешната и международната изолация са факт. Предупреждава, че ако все пак успее да прокара правителство в парламента, то ще трябва „да хвърли полицията срещу улицата“. Бележка в тефтерчето му от 16 ч. гласи: „Тотален изчерпан ресурс за кабинет, имената (за министри - б.а.) се страхуват, няма никакъв хоризонт.“ Настойчиво моли Костов за среща, но този път той му отказва с мотива, че НИС на СДС го блокира. Към края на вечерта все пак успява да сглоби правителство.

3 февруари

От 10 ч. на „Позитано“ 20 отново заседава пленумът. Трябва да утвърди проектосъстава на министрите. Добрев зове съпартийците си да гласуват „по съвест“ и таи надеждата, че пленумът ще бламира кабинета му. Уви, това не се случва. Поръчението на партията е - правителство! Той обаче вече е взел своето решение. Казва го и в интервю за Ройтерс в следобедните часове: „Аз ще върна мандата.“

Съгласие или поражение

4 февруари

В 11 ч. за пореден път в соццентралата се събира ръководството на БСП. В 12 ч. Първанов и Добрев трябва да бъдат при президента. Към 11,15 ч. в залата на „Позитано“ 20 Добрев докладва резултатите от усилията му да състави кабинет: „Отиваме при президента с две папки. Но да сме наясно - дори и ако утре всички гласувате за мен, по-нататък това няма да стане - парламентът е непълноценен! Това решение (да върне мандата - б.а.) го взех още вчера. Бях длъжен това да ви кажа, за да бъда честен към вас.“ Пита ги: „Нали не сте съгласни да заложим златото, за да крепим правителството?“ И подканя Първанов да тръгват към „Дондуков“ 2.

В 11,45 ч. двамата застават пред президента с две папки и с решение да върнат мандата. Няма журналисти, няма фотографи. Добрев отваря първата - с проект за кабинет, за да покажат, че са изпълнили връчения им мандат за формиране на правителство. И я затваря. Подава му втората - с отказ от мандат. Година по-късно в радиоинтервю на 4 февруари 1998 г., Стоянов разказва: „Те влязоха с две папки и аз изтеглих едната.“ Тази теза той поддържа до 2007-а, когато на 3 февруари, отбелязвайки 10-годишнината от събитията, изненадващо пред касетофона ми

Стоянов прави нов прочит на историята

„Нито Добрев, нито Първанов върнаха мандата доброволно, за да спасят България. Влязоха при мен с една папка. В нея беше съставът на новия кабинет на БСП с министър-председател Николай Добрев. Ако бях приел тази папка, означаваше да предложа на НС да гласува това правителство. Отказах категорично. Тогава реших да свикам спешно КСНС, за да упражня втори път натиск върху БСП да не предлага кабинет.“ На следващия ден (4 февруари 2007 г.) Първанов влиза в полемика със Стоянов: „Ние му (на Стоянов - б.а.) показахме папките, но не сме му ги връчили. Мандатът за реализиране на правителство не е даден и мандатът не е консумиран. С декларацията, която беше приета на КСНС, ние осъществихме неформален отказ от властта. Това беше нашето разбиране за достоен изход. Нелепа е тезата му, че той ни отказва от мандат в 12 ч. на 4 февруари. Защото това веднага води не до политическа, а до конституционна криза - държавният глава отказва на кандидата за министър-председател предложен от него кабинет.“

В 15 ч. съветът при президента се събира. Търся истината за този ден и в спомените на Жан Виденов, публикувани в книгата му „Отвъд политическия театър“, която се появи през лятото на 1999-а: „Първанов и Добрев показаха на президента папката с имената на гласувалите предния ден от Демократичната левица кандидат-министри, но не му я връчиха. Вместо това заявиха, че предвид възраженията на другите политически сили не са против да обсъдят и вариант да не внасят проектокабинета в парламента.“

19,30 ч. на 4 февруари 1997 г. Добрев се връща в партийната централа и казва на депутатите: „Не подценявайте масовото недоволство! Разберете, че ние не можем да спрем летенето на държавата към пропастта.“ Снимка: Иван СТОИМЕНОВ

В 19,30 ч. съветът при президента свършва с подписването на декларация за национално съгласие и с дата за предсрочни избори. Първанов и Добрев напускат „Дондуков“ 2 през задния вход и по обиколни улички се връщат на „Позитано“ 20. В червената централа ги посрещат на нож. „Отрежете ми главата, аз не съм предател, казва Добрев на депутатите. Ако останем на власт, не може да освободим улицата без насилие. Мога ли да преживея още веднъж и може ли да има още една нощ като 10-11 януари? Никого не плаша с нея, вие бяхте в залата! Три дни ви питам не дали ще сме на върха във властта, а как ще управляваме.“ Отговори не получава. Изригва обаче партийният гняв, който ще го следва до смъртта му през април 1999-а.

Къде са папките?

Виденов никога не му прости „предателството“. Не отиде и на погребението му. Къде са обаче двете папки, които е носел Добрев на президента? До този момент никой не ги е намерил. И до днес Първанов и Стоянов се разминават в разказите си за този ден. И колкото повече времето минава, толкова по-яростно всеки отстоява позицията си, която, поне засега, се оказва за сметка на истината.

Спорът за двете папки се разгоря и през 2012-а, когато отново направих с тях паралелни интервюта. Стоянов дори се обиди, че едва ли не го подозираме в състояние на „пълна невменяемост“, ако продължаваме да твърдим, че е имало две папки, едната от които с отказ от мандат. Гневен е и Първанов: „Има една голяма лъжа, с която се боря непрекъснато - че Стоянов ни е убедил в 12 ч. да се откажем от мандат. Нашето решение за това бе взето ден преди 4 февруари и бе базирано на огромна информация.“ Всеки остава със своя прочит за едно и също събитие. 

			Кирил Добрев: Оценката „предател“ не даваше мира на баща ми        Кирил ДОБРЕВ   - Спомням си, че тезата за предателството на Добрев се поддържаше дори и от Лилов. Как приемаше това баща ви? - До последния си ден баща ми повтаряше един разговор с Лилов, в който той му казвал: „Да, Кольо, прав си. Всичко, което казваш за положението на страната, е вярно, но за историята на тази партия ти ще останеш като предател.“ Тази оценка го изяждаше до края на живота му. Въпреки че той смяташе, че лидерите трябва да събират, а не да разделят. И това трябва да е поуката и за днес за всички лидери в левицата. - Стресът ли отключи болестта му? - Да. Баща ми пожълтя три-четири месеца след като върна мандата. Беше изключително партиен човек. За него партията беше над всичко. Дори създаденото тогава генералско движение имаше за цел да реформира партията, но отвътре. И днес аз продължавам да смятам, че тази партия трябва да се промени отвътре, а не отвън. - Допускал ли е, че може да бъде изключен от БСП? - Да. Мислеше си, че може да стигнат дотам. Въпросът е бил поставян няколко пъти. Казваше, че ако неговите колеги дадат такава оценка на постъпката му, ще стане един активен симпатизант на БСП. - Имало ли е мигове, в които да съжалява за това, което е направил? - Никога. Съжаляваше искрено за това, че се е съгласил да бъде номиниран за министър-председател. Защото е смятал, че не е подготвен за този пост, нямаше самочувствието, казваше, че премиерът трябва да е обединителна фигура. Знаеше, че той беше компромисна фигура, която при други обстоятелства всички политически сили биха подкрепили. И това го показват всички документи. - С Жан Виденов имал ли е след това разговори? - Много. Виденов и баща ми имаха кардинални различия, и те бяха свързани с кръга около Жан. Баща ми не можеше да му прости хората, с които се беше обградил, които съдействаха да бъде разпердушинена държавата, хората, свързани с износа на зърното, с разграбването на банките. Присъствал съм на разговори, в които баща ми ясно казваше на Виденов, че няма да му прости факта, че някой, който е обрал банка, е офейкал. Думите му към Жан бяха: „Тази информация я имаш само ти.“ - Притеснявал ли се е от отношението на хората към него? - Не. Казваше: „Искам да мога да гледам хората в очите.“ Знаеше, че всички протестиращи търсеха да се случи инцидент, да има смъртен случай. На всяка барикада имаше внедрен човек и той редовно получаваше справки какво се случва. Не искаше да допусне да се пролее кръв или не дай Боже, да има някаква жертва. Защото това беше краят. Казваше ни: „Аз така затривам цялото си семейство. Вас винаги ще ви сочат с пръст - това са децата на убиеца.“ - А договорките му с Костов? - Костов го приемаше като партньор, с когото може да се говори. Имаха договорки да се направи правителство на националното съгласие, преди протестите да ескалират и да стигнат тази фаза, в която Костов да си повярва, че може да управлява страната и че ще има достатъчно голямо мнозинство в парламента. Разговорите им са били изключително мъжки, коментирали са различни теми, засягащи държавата. Докато за Петър Стоянов казваше, че „не става за нищо“. Преди година и половина-две имахме среща с тогавашния шеф на предизборния щаб на СДС по дадена тема. И като спрях колата пред СДС и влязох вътре, портиерът каза: „Господи, помилуй! След Кольо Добрев никой комунист не е влизал в тая сграда.“ Значи баща ми е ходил дори на крака при Костов.

 

(в. Преса, печатно издание, брой 34 (740 от 4 февруари 2014)