18374 | 5 февр. 2014 | 08:29

Интервю на Ива ЛАЗАРОВА за десетилетията недоверие между Техеран и Запада, вятъра на промените и шансовете, които той открива

Западът вдигна част от санкциите и търговските ограничения срещу Иран. Как може това да се отрази на икономическите отношения с България, г-н посланик?
- Основното усилие, разбира се, ще е свързано с доставка на суров петрол, а в един по-общ план - с ирански инвестиции в енергетиката. Водени са разговори и за снабдяване на вашата страна с природен газ. България не крие нуждата от диверсификация на енергийните си източници, а ние сме готови да помогнем.

- Кога е реалистично подобна сделка да бъде осъществена?
- Всичко зависи до каква степен българската страна ще приветства нашето предложение. Времевите рамки засега са неясни. Ние имаме желание също така да възродим рафинерията „Плама“, която в момента не работи. От шест месеца аз търся пътища в тази посока, но не съм стигнал до резултат.

- Получили ли сте някакво съдействие от българските власти в това отношение?
- Не, за съжаление. За този период ние дори не успяхме да разберем кой точно е собственикът ѝ (по последни данни това е пловдивският бизнесмен Ангел Стефанов - б.р.) . Ако зависи от нас, имаме готовност още утре да я върнем към експлоатация и да започнем сътрудничество.

- Българските власти демонстрират ли воля за задълбочаване на отношенията и желание за търговия с Иран?
- Аз съм тук от близо година. През този период се смениха три кабинета. Бих казал, че едва настоящият показва някаква стабилност. С това правителство диалогът върви сравнително успешно.

- Съумява ли България да балансира между ангажиментите си към ЕС и възможностите за сътрудничество с други държави?
- Досега не успява. Надявам се в бъдеще това да се случи, защото го налагат националните интереси на страната.

- В кои други сектори има най-реални възможности за сътрудничество между двете страни?
- В авиацията. Ние искаме да подсилим българския въздухоплавателен флот. В момента страната има авиовръзка със 17 държави и 23 града в Европа, но с общи усилия можем да разширим дестинациите към други страни по света. Целият регион на Близкия изток и особено Кавказ предлага отлични предпоставки за създаване на полетни линии. България би могла да вземе пример от турските авиокомпании, които превърнаха Истанбул в основна точка за прекачване при полети от Европа към Изтока. Иран има готовност за увеличаване на броя на самолетите на „България ер“.

- Колко важно е за иранската икономика вдигането на санкциите? Откъде ще дойдат най-големите допълнителни приходи за страната и започна ли тя вече да усеща някакво положително икономическо влияние от разведряването в отношенията?
- Психологическата атмосфера, която се създаде с тази сделка, има огромен ефект. Сумата, която Иран ще получи от облекчения (около 7 млрд. долара - б.р.), не е огромна, за да има реален ефект върху икономиката. Но създаването на положителната среда е много по-важно от самото облекчение. То ще се усети най-вече в банковите отношения.

- Колко далеч е готов да стигне Иран и новото му правителство в търсенето на разбирателство със Запада? Има ли червени линии, които не могат да бъдат преминати, като ограничаване на обогатяването на уран за мирни цели или разрушаването на ядрени обекти?
- Да, категорично. Въпросът за унищожаването на ядрени обекти изобщо не съществува. Светът трябва да приеме, че като всяка страна Иран има право на ядрена енергетика и обогатяване на уран. Ние сме подписали договора за неразпространение на ядрено оръжие и в него е посочено нашето право да обогатяваме уран. Това, което трябва да договорим окончателно, е до колко процента. В момента съгласието е до 5%.

- Какво е готов Иран да направи, за да убеди САЩ и други западни държави в искрените си намерения да ограничи ядрената си програма? Може ли и как да се изгради доверие, когато в САЩ, Саудитска Арабия и др. има съмнения, че новата политика е начин за печелене на време?
- Държавите с подобни тревоги не ги таят отсега, а от 20 години. На всеки две те казват, че Техеран след шест месеца ще стигне до ядрено оръжие. Но тези, които създават от Иран едно чудовище, всъщност преследват свои цели. Ние нямаме нито един секретен обект, за който МААЕ да не знае. Експертите и камерите им са навсякъде.

- „Обоснованите предположения“ на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов за връзката на „Хизбула“ с атентата в Бургас станаха причина за включването на военното й крило в списъка с терористични организации на ЕС. Иран приема ли това като директна атака срещу него и отрази ли се на отношенията със София?
- Иран категорично не смята случилото се като неприятелски акт от страна на София. Случаят засяга една отделна държава и една организация в друга отделна държава и няма общо с Техеран. Нашите отношения с България и с „Хизбула“ нямат нищо общо. „Хизбула“ е шиитска организация, а ние се чувстваме задължени да помагаме и подкрепяме всички шиити по света. Но това не засяга София. Важно е да отбележим също така, че Иран не смята предположенията на българските власти за обосновани.

- Как Техеран вижда бъдещето на Сирия, опасявате ли се от конфликт на религиозна основа шиити - сунити, който надхвърля границата на страната? Какъв е изходът?
- В Сирия не съществува война между шиити и сунити. Съществува терористично течение, което води борба срещу легитимното правителство. Така че ако нещо надхвърли пределите на страната, това няма да е религиозният конфликт, а джихадистките фракции, които представляват смъртна опасност за всички в региона. Дори и Сирия действително да е на прага на революция, никоя друга държава няма право да се меси и да помага на революционерите. Бъдещето може да бъде справедливо решено само от народа на Сирия чрез свободни избори.

- Как си обяснявате внезапното оттегляне на поканата към Иран за сирийските мирни преговори в Женева?
- На въпроса трябва да отговори генералният секретар Бан Ки Мун, той първо ни покани, а после се отказа. Ние нито сме казали „поканете ни“, нито пък имахме огромното желание да бъдем поканени. Предвид мястото на Иран в международните отношения обаче ясно е, че няма конфликт в региона, който да може да бъде решен без наше участие.

- Президентите Рухани и Обама проведоха исторически разговор по телефона. Възможно ли е възстановяване на иранско-американските дипломатически отношения? Мислите ли, че двете общества са готови за подобен ход?
- Ако говорим за общности, проблеми няма. Над 2 млн. иранци живеят в САЩ. Но на политическо ниво нещата стоят различно. Ние многократно сме съдействали на американските власти, но те никога не успяват да оценят и да се възползват от помощта ни. Успехът на Вашингтон при изхвърлянето на талибаните от Афганистан никога нямаше да бъде осъществен без наша помощ. Истината е, че между двете правителства съществува дълбоко недоверие. За да има промяна, ще е нужно много, много време.

- Обмисля ли новият кабинет политически реформи в Иран, или е фокусиран изцяло върху икономическа ефективност и подобрени връзки със Запада?
- Ако не станат тези политически реформи, и икономическите са обречени. Така че правителството в Иран започна своите реформи. Самият Хасан Рухани е плод на политическите промени, които се случиха вътре в държавата. С избирането му хората сами започнаха реформите. Той е длъжен да стори това, което народът иска от него. Едно от тях беше подобряване на отношенията със Запада.

- Иранските граждани подкрепиха с голямо мнозинство новия, по-либерален президент след двата мандата на Махмуд Ахмадинеджад. В същото време страната продължава да бъде управлявана от консервативно религиозно тяло. Има ли в Иран вътрешно разделение?
- В Иран съществуват различни общности, но многообразието във възгледите е сред основните причини за благоденствието на една държава. Властта периодично минава от по-либералната към по-консервативната група - и обратно - чрез избори. Така някога реформаторско правителство организира вота, с който начело дойде Махмуд Ахмадинеджад. Той пък ръководи изборите, след които Рухани го наследи. Лично мое мнение е, че за Иран е здравословно съществуването и на двете групи. Ако не съществува силна опозиция, има опасност правителството да поеме към диктатурата.

- На 11 февруари се навършват 35 години от Иранската революция. Какво донесе тя на своя народ и на световния мир?
- Когато нашата революция се състоя, светът беше разделен на два полюса. Ние успяхме да докажем в онова време, че нашата държава може да стои на своите крака и да бъде независима. Това е добър пример за българските държавници. Ясно е, че България е член на ЕС и като такъв съблюдава ангажиментите си към него. И все пак това не трябва да става за сметка на игнорирането на отношенията с другите държави. 

(в. Преса, печатно издание, брой 35 (741 от 5 февруари 2014)