19491 | 6 февр. 2014 | 19:12
Проф. Митев, как гледате на идеята студентските такси да бъдат намалени? Как ще се отрази на бюджета на вузовете, ако прибират само до 30 на сто от издръжката на един студент?
- Няма казус. Ако се стигне до намаляване на таксите, ректорите ще са доволни, студентите също. Но само при едно условие - държавата трябва да гарантира, че ще поеме финансовия удар вместо тези университети, които ще претърпят загуби. Това са класическите университети като Софийския, Великотърновския, Пловдивския, УНСС, Техническия в София. Медицинският няма да пострада. Засегнати ще са и по-малки висши училища. При някои загубата се изчислява на под 1 милион лева. На други места ще е значително повече. Най-много - 3,5 милиона лева - ще загуби Алма матер. Нека не разчитат, че това може да се компенсира с парите от рейтинговата система. По същество предложената реформа би намалила бюджета на университетите. Класацията на висшите училища стимулира качеството, но в никакъв случай не отменя факта, че на всеки трябва да бъде осигурен поне санитарен минимум за оцеляване.
- Какво би струвало на държавния бюджет да компенсира тези загуби?
- За да се покрият загубите на петте най-големи университета, по мои изчисления ще трябват около 10 милиона лева. Дори сумата да се увеличи заради другите нуждаещи се, едва ли ще надхвърли 15-20 милиона. Това не е непосилно за бюджета. Ще облекчи студентите, но няма да попречи на качественото образование. Надявам се съвсем скоро вносителите да заявят какво ще предприемат в тази насока. Винаги въпросът е кой ще плати сметката!
- Ще свали ли подобна поправка таксите и при медицинските специалности? Те са сред най-скъпите.
- Държавната субсидия, която получаваме в момента за обучението на лекари, стоматолози и фармацевти, покрива недостатъчна част от разходите по него. Останалото поемаме ние със собствени средства. От шест години таксите не са мръднали. С това се ангажирах лично при „избухването“ на финансовата криза. Поехме удара, като увеличихме таксите на чуждестранните студенти - от 6000 на 8000 евро. Избихме загубата. При медицинските университети нещата с парите са от много добре към отлично. Тази година заради успехите си в рейтинговата система в Медицинския университет получаваме и 3 милиона отгоре.
- Не по-малко дилеми в академичните среди предизвика и друга готвена промяна в Закона за висшето образование. А именно - премахването на ограничението от два мандата за заемане на ректорския пост.
- Ние, ректорите, искаме общото събрание на университетите да решава да има ли мандати и колко да бъдат те. Мотивът е, че сме мажоритарно избрани от неколкостотин души от катедрите. И те на свой ред са избрани с анонимен мажоритарен вот.
Механизмът на контрол на ректорите е много силен. Ако академичната общност не е доволна от ръководителя си, тя просто го сваля. Има случаи, когато мандатите не са изкарани. Гарантирам, че ако подобна поправка се приеме, в различните университети ще вземат различни решения относно мандатността. Именно в това е смисълът на университетската автономия. Нека тя функционира добре, а държавата на изхода да мери дали университетът се е справил добре. И в резултат да предвиди по-голям морков, ако висшето училище е отличник, или по-голяма тояга, ако не е. Ако държавата санкционира слабия вуз, хората сами ще сменят лошия мениджър.
- Как трябва да става тази санкция?
- Рейтинговата система е сполучлив модел. Друг инструмент е връщането на т.нар. държавна поръчка. Ако държавата прецени, че има нужда от 1000 специалисти в дадена област, да ги разпредели между най-добре представилите се в съответното направление университети. Останалите да излизат на пазара! Ако успеят да попълнят бройката с желаещи да следват платено - добре. В противен случай обаче вузовете ще са принудени да се преструктурират, да предлагат специалности, в които са силни. А не да разкриват нови и нови, в които са слаби.
- Това не е ли механизъм и за закриване на неефективните висши училища? Нуждаем ли се наистина от 51 вуза?
- Общественото мнение наистина като че ли е настроено да се намали броят на университетите. Това обаче трябва да стане доброволно, да се стимулират сливанията. Представете си, че се обещаят 15 милиона лева отгоре на два университета, които имат желание да обединят структури. Сигурен съм, че ако веднъж видят, че това дава резултати, много колеги ректори ще последват примера. Дублиращи се катедри може да заработят заедно, да обединят потенциала си и да дават по-добро обучение на студентите. Но отново става дума държавата да стимулира това, да прави такава политика.
- Противниците на неограничения брой мандати изтъкнаха, че това щяло да доведе до феодализъм и корупция.
- Когато се кандидатираш за ректор, се явяваш на много сериозен изпит. Някои искат да са ръководители, но дори катедрата им не ги излъчва. Със самите катедри имаше такъв проблем - техните шефове имаха право да ги оглавяват само в продължение на 4 години. След това колегите видяха, че това няма особен смисъл, че създава хаос, и го премахнаха. Какъв феодализъм? Нали те избират? Ако не са доволни, няма да го правят. Общото събрание може да реагира винаги.
- Не е много лесно да гласуваш „против“ работодателя си.
- Да вземем например нашето общо събрание. Там са събрани такива хора, такива индивидуалности, учени от такава величина, че не могат да бъдат манипулирани. Политици са се опитвали, но не са успявали да манипулират вот за ректор. Голямата част от доцентите и професорите имат добри доходи. Получават заплата от болницата, получават и като преподаватели. Вземат и бонуси, ако преподават на чуждестранни студенти. Ако водят изнесено обучение в чужбина - по 200 евро на ден към заплатата. Докторите на науките - още 600 лв. допълнително към основното възнаграждение. А освен това имат и частна практика. Това са хора, които са в отлично материално състояние. Как можеш да ги купиш? Ако човек погледне данъчните им декларации, ще види, че става дума за милионери. За медици, които за две години изработват милиони. Възнагражденията при нас са повишавани на три пъти от началото на финансовата криза.
- Подобни суми звучат като научна фантастика за младите лекари обаче. Не е ли абсурдно да очакваме те да са добри професионалисти, ако за месец изработват толкова, колкото медицинските светила за няколко дни?
- Това е проблемът. Навлизаме в областта на здравеопазването, в хаос, който съществува от години. Знам, че в момента се подготвя нова стратегия. Искам да се обърна към политиците и да кажа - стратегия е нещо, по което основните политически сили да имат консенсус. Иначе не работи. Всяка партия, която е на власт, прави нещо, което се ревизира при смяната на властта. Става пълна бъркотия. Ако политиците имат воля и се разберат по няколко основни пункта, гарантирам, че държавата ще тръгне напред. Например в областта на енергетиката - ще има ли ядрена централа, или няма да има. Това е стратегически сектор, но същото може да се каже и за здравеопазването. В момента милиарди изчезват, а ние сме малка държава и не можем да си го позволим. Много болна тема е и образованието. Но там поне има податки за някаква приемственост. Рейтинговата система на университетите беше въведена от министър на ГЕРБ - проф. Сергей Игнатов. Сега обаче проф. Анелия Клисарова я продължава и в бъдеще оценката на вузовете ще определя все повече тяхното финансово положение. Такава приемственост заслужава поздравления.
- Добрите намерения обаче не спират теча на бели престилки от България.
- Това е много тежка тема. В момента на европейско ниво има недостиг на около 1 милион лекари. Нашето образование е добро. Неотдавна четох изследване на английски специалисти, които препоръчват България за медицински туризъм. Съотношението между цената и качеството на предлаганата у нас здравна услуга е много добро. Преди дни разговарях с проф. Генчо Начев (директорът на болница „Св. Екатерина“ - б.р.). Става дума за негов пациент, който искал да се оперира в Германия. Стойността на подобна съдова интервенция там е 120 000 евро. У нас касата плаща 16 000 лв. Реалната стойност е 30 000 евро. Проф. Начев може да я извърши в България, но трябва да вкара болницата в разходи. Защо например касата да не плати 30 000 евро и операцията да се извърши тук? Лечебното заведение няма да излезе на печалба, но поне ще е на нула. Същото е и със заплатите на лекарите. Там (в ЕС - б.р.) са десет пъти по-високи. Е, как да ги спреш?
- Май наистина няма как.
- Когато бях в Украйна, ми казаха: „Нашите лекари отиват в Полша.“ Това е понеже полските отиват в Англия, а английските - най-често в САЩ. Причината за това е драстично по-високото заплащане. Дори ако увелича броя на „произвежданите“ медици, ще се увеличи пропорционално и броят на заминаващите.
- Колко медици на година приемате?
- В момента - 180. Имахме натиск от страна на Фармацевтичния факултет да намалим държавната поръчка за българи, защото имаме 2500 чуждестранни студенти, които плащат по 8000 евро. До такава степен се разглезиха преподавателите, че дори не искат да увеличат бройката. Но ако държавата поиска, ще изпълним това, което е необходимо. Трябва обаче да се има предвид, че субсидията от бюджета покрива едва около 70% от разходите по обучението на един лекар и 50% от това на стоматолозите. Разликата доплащаме със собствени средства. А откъде бихме могли да ги вземем, ако не от чуждестранните студенти? Постигнахме компромис - няма да увеличаваме броя на приеманите българи, но и няма да го намаляваме. Кандидат-студентите могат да са спокойни
(в. Преса, печатно издание, брой 37 (743 от 7 февруари 2014)
Мобилна верси
RSS
