17702 | 8 февр. 2014 | 07:10
 |
|
| Васил СОТИРОВ |
В гаражчето „При Доктора“ цареше олимпийско спокойствие - празни чаши нямаше. За своите редовни клиенти Доктора наистина беше джипи, а и той така си ги наричаше - „моите пациенти“! И точно им предписваше каквото трябва според диагнозата... На Киро Кирията (търговеца, де) - търговищка. На бай Кочо Овчаров - скоч. На Иво Авджията - „Меча кръв“, макар че като се напиеше, от Ивайло Винаря ставаше Ивайло Свинаря. На чичо Цвичо - мастика, ама разредена с вода, да замяза на цвик. На Фармацевта, студента - коняче, че все студено му беше. На циганина Марчо - ром.
Още в зората на демокрацията Доктора извади ладата от гаража и ипотекира апартамента. Направи ремонт и купи инвентар. Напусна болницата, защото не му се стачкуваше за по-достойно заплащане, а и не искаше от недоимък да го хванат с белязани банкноти. Впрочем тогава беше бумът на ментетата - даже Иво Авджията не викаше наздраве, а наслука. И Доктора като хуманитар реши да се погрижи за хората от квартала. При него нямаше ментета и никой от пациентите му не си отиде поради лекарска грешка.
И тази сутрин първа мина жената на Марчо. Работеше в „чистотата“, та пътьом премиташе гаражчето. Доктора я изчака да свърши, сипа чай, добави ром и попита:
- Кво прави Марчо?
- Отиди па да сфири на кардеон, Дофторе - рече, сърбайки, женицата, - днес е у НДК-то!
- Брей, порасна му работата на Марчо.
- Аааа, не му е за пръв път у НДК-то! Наш Марчо сфири и у Униферситето, и у БСФС-то... (Така си беше - на трите места разтягаше акордеона. В подлезите пред тях.)
- Все забравям да те питам... Как се казваш?
- Яница - изпъчи се женица.
- Странно има за циганка...
- На дедо ми съм кръстена.
- На дедо ти? Че защо Яница?!
- Па знам ли... сигур щото беше пияница.
Докторът Ӝ уви сандвич за из път и тя се изнесе с метлата. И ей ги Цвичо и Кочо - точни като ролекси. Обикновено само търговецът ги преварваше.
- Де е Киро? - попита чичо Цвичо.
- На кирия! - отвърна Доктора и поясни: - Замина за Варна. Ама му дадох направление. В квартал Виница мой колега е отворил щуро кръчме. Но без направление не приема!
Сипа им по илач и ей го Авджията - айде на него „Меча кръв“! Тогава влезе непознат - опърпан, омърлушен...
- Дай едно вино и на мене! - рече тихо.
Сипа му, но отказа да му вземе парите. Онзи пак се опули, изпи виното и си тръгна с къде по-здрав вид.
Накрая дойдоха Марчо и Фармацевта. Студентът му носеше акордеона.
- Слушах го на живо! - блестяха очичките му. - Луд фурор! Нафрашка се с мангизи!
- Аз черпя! - провикна се Марчо. - Секи квот пие! С мезе!
Голяма веселба настана в гаражчето, голямо нещо.
- Занийде сме без здравеопазване - рече по някое време с пълна уста чичо Цвичо, - ама и кво доживяхме. Културата да ни храни.
Мобилна верси
RSS
