35687 | 27 септ. 2012 | 11:27

Интервю на Таня Джоева за непознатата Америка, лъжите на кандидат-президентите и нашенската илюзия, че животът е най-големият университет

Димитър Камбуров е роден през 1962 г. във Варна.
Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“.
Преподавал е теория на литературата в СУ. Автор е на книгите „Явори и клони“ и „Българска поетическа класика“.
Публикува свои текстове в областта на литературата, културата, политиката, балканските проблеми.
Специализирал е в САЩ, Австрия, Гърция, Испания, Унгария и Германия. От осем месеца живее в Ню Йорк. 

- Г-н Камбуров, президентските избори в САЩ наближават. Режат ли ленти основните кандидати за Белия дом? Година преди парламентарния вот министрите в България тротоари и пешеходни пътеки взеха да откриват.

- Ако си мислим, че популизмът е комунистически рецидив, заблуждаваме се. Онова, което САЩ прави най-добре, е да продава. Кандидатите за президенти са специален вид стока, която прави всичко по силите й, за да се продаде по-добре от другата. Има един отдавнашен принцип на постмодерния пазар, който всички познаваме: стоката няма практически собствена стойност, загубила е връзка с труда и материала, вложени в нея. Тя има единствено пазарна стойност, която се определя от начина й на съотнасяне с другите стоки в структурата на пазара. Това е валидно колкото за джапанките, толкова и за кандидатите за президент. Ето защо всеки от кандидатите за два месеца докосва толкова ръце, потупва толкова гърбове и издумва толкова фатически фрази от типа на „Как е, как е, шегува се др. Живков“, колкото на един български политик не му се събират за един живот.

В САЩ лентите са просто по-широки. Нека не се заблуждаваме - в Америка всичко е същото, само че в повече: и умението е повече, и знанието, и талантът, но и примитивизмът, евтинията и баналността, когато става дума за пропаганда и агитация.

- Дуелът Обама - Ромни е вторият президентски двубой, който вие наблюдавате пряко. През 2004 г. бяхте на специализация в американски университет, сега сте български емигрант в САЩ, един от милионите, напуснали България. С по-голяма заинтересованост ли следите кампанията                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                    и какви са основните й белези?

- Май по-слабо ме интересува какво ще стане, тъй като бях доста разочарован от Обама, а и преди се водех от силна негативна емоция спрямо Буш. По-сериозният проблем е, че вече нямам илюзии: след като видях до каква степен външната политика на Обама си остана същата, може би една идея по-сръчна и елегантна; как подкрепата за Израел и демонизирането на Иран си останаха същите, а също и до каква степен външната политика и дори световните и европейските икономически неволи имат нищожно отношение към мотивите за избор на кандидат; как всъщност сблъсъкът е между две конкурентни икономически лобита.

- Вярват ли и американците на чудеса и красиви обещания?

- Не съм сигурен какво разбираме под „американци“. Ако говорим за част от средните и ниските класи, заради които е цялата дандания, те сякаш са все още склонни да се поддават на обещания и манипулации. Забавното или по-скоро скучното на тази кампания е, че никой нищо особено не обещава. Обама казва, че ще продължи започнатото - да забави и спре падането и донякъде да обърне посоката - но че истината за неговото президентство ще дойде през втория мандат. Цифрите за 2012-а по отношение на работните места са по-лоши от 2011-а обаче, тъй че е трудно засегнатите да повярват в неминуемостта на отскока. Ромни казва, че ще оправи икономиката, тъй като е доказан бизнесмен, все едно че недоказани бизнесмени я набутаха в икономическото блато пред 2008-а. Но по въпроса как точно ще направи това, той пази тайнствено мълчание.

Тъй че се кълнат, че ще оправят икономиката, но никой не казва как, а хората се колебаят между две злини. Обама е разлюбен практически целокупно, той има репутацията на човек, който говори добре, но е нерешителен, половинчат и има проблем с действието и с ефективността. Ромни не е достатъчно, както се казва, likable, харесваме. И неговите, дето се вика, го пият с отвращение. Единият е бита карта, другият е вяло, невдъхновяващо, предварително излъгано обещание.

- Защо лъжат политиците? Нима не се опасяват, че биха могли да бъдат разобличени? В кампанията медиите в САЩ били наели специалисти, които да развенчават неистините.

- Масите нямат нужната политическа култура, че да четат и разобличенията, колкото и на популярен език да се правят напоследък. Затова се и лъже, тъй като пасивите от лъжите са по-малки от печалбите сред онези, дето се поддават. Всички милиони, дето хвърчат в момента, са за разпределянето на 2 до 3 процента от гласовете - другите са определени и нищо не може да ги мръдне. Страхотен лукс представляват този има-няма милион човека, за които е борбата.

- Кой е по-добрият избор за България? На кого да стискаме палци?

- Клишето гласи, че за нас е по-изгодно да си имаме работа с републиканец, тъй като не попадаме в геополитическите сметки на републиканците, докато демократите все още виждат Балканите. А и Ромни е такъв външнополитически аджамия, че едва ли има представа „Де е България“.

- Гей браковете и абортите ли са проблемът на Америка, или кандидатите повдигат тези въпроси, за да вдигнат и интереса към себе си?

- И гей браковете, и абортите не са тесни или откъснати проблеми. Импликациите, визиите и философиите, които стоят зад тях, са по-важни от самите проблеми. САЩ са силно религиозна страна, макар че кризата поотми отчасти религиозния махмурлук, тъй като, както казваше Борис Виан, религията е лукс. Буш-син беше избран на гребена на религиозна вълна, вече позагубила и сила, и перчем. Въпреки това религиозната алтернатива се хваща за неща като аборта и гей браковете, за да си пробута номера. При предпоследните избори дебатът беше за стволовите клетки. По-рано екологията беше тема. Днес и двата сюжета са изтикани на заден план. Също и въпросът за оръжията не е на дневен ред, ако и да не спират да гърмят по киносалони и храмове.

- Преди време споделихте, че българите сме еврозаблудени, че  идеализираме Европа и Америка. Кои са големи заблудите, които имаме за живота в Америка?

- Че Америка има очи да ни види - Америка върти очи толкова бързо, че не може да се фокусира върху нищо, най-малкото върху нас с цялата си тромава претенция и запечени натрупвания. Изобилието на предлагане е такова, че тя винаги може да си позволи да ви изпусне из поглед.
Че в САЩ хората са по-скоро тъпи. Всъщност те може и да не са титани на духа, ако използвам фразата на един мой учител, но са красноречиви, бързи, открояващи и целеустремени. Удивително много хора на всички обществени стъпала говорят на стъписващо високо равнище, а и пишат твърде добре. Не очаквайте оригинални метафори или красива фраза, не мислете, че има спасение от клишетата и набутването във всякакви кюпове, най-вече консуматорски. Но хората мислят бързо, вземат ти мярката, вкарват те в квадратче и те пускат да плуваш със скорост, която обезсърчава и обезоръжава. Има една култивирана хитрост в американците, която е тясно свързана с вярата им в твърдите езици, най-вече на парите. Този подход може да ни се струва повърхностен, но има мъдрост и проницателност в този възглед за човека. У човека всичко трябва може да се измери и претегли: и лицето, и дрехите, и чувствата, и мислите. Въпросът е дали можеш да ми свършиш работа, дали ми влизаш в схемата. Никаква самоценност не струва и пукната пара.

- Интернет смали света, но разстоянието си е разстояние. Как ви изглежда България? Кои новини отсяхте в последните месеци?

- Нямам много време да я гледам и мисля България. Оттук ми изглежда провинциална, селска и простовата страна с относително дребни и частни проблеми. Веднага трябва да добавя, че виждам себе си тук по същия начин: простоват, провинциален селянин с дребни и частни проблеми. За пръв път си давам сметка какво означава велико политическо говорене (никога преди не съм бил особен фен на Клинтън), а и какво означава медийно качество. Нюйоркското NPR радио почти през цялото време се държи като образцово и като новини, и като интервюта, и като коментарни рубрики. Ако постигнем ниво на политическо говорене, това ще повдигне стандарта ни на живот повече, отколкото евентуалното повишаване на културното, литературното или дори образователното качество. Като чета какви обеми глупост могат да се произведат за единица време по повод на автобиографично изказване, стъпило върху знаменития афоризъм за живота като нелечима болест, предавана по полов път, разбирам, че не толкова литература и култура не достигат - липсва човешко качество. Тук също се случва да преуспеят хора, чийто публичен ръст не е впечатляващ. Но е явно, че те вземат мерки около тях да има достатъчно умни и вещи люде, които да се грижат за дължината на сянката им. Ето това е сериозна липса у нас: че некадърници се обграждат с некадърници и възпроизвеждат чувството за безизлазност.

- Бяхме свидетели на впечатляващ младежки протест срещу лобистка поправка на управляващите, засягаща Витоша. Виждате ли знаци, че студентството в България се пробужда? Доскоро и вие преподавахте на тези млади хора? Какво би могло да събуди гражданската  култура?

- Мащабът на политическата и гражданската активност у нас е частен, локален и начасничав. Още помня как се бяхме събрали стотина души на площада, дето протестирахме срещу войната в Ирак. Чувам, че на тези протести имало хиляди, някои казват десетки хиляди. В този манталитет, който милее повече за Витоша, отколкото за милион жертви на явна военна агресия, има проблем. Той не е само български, но у нас ми стои дебелашки. По същия начин няма как да се умиля от възвания за защита на котетата и кученцата, използвани като стръв за акули, докато нямаме хабер какво става с хората в Дарфур, в Афганистан, в Русия, в Китай.

- Преживяхме един от най-ярките скандали, свързан и с т.нар. политическа коректност. В обществото бе лансирано подозрението, че заради доклад на държавната комисия за защита от дискриминация Левски, Ботев, Вазов ще бъдат махнати от учебниците. Скандалът вече затихна. Според вас обаче защо българите реагираха толкова остро в тази ситуация? Познаваме ли класиците си и какво ни дава училището от познанието за тях?

- Проблемът с Ботев и Вазов не е по-малко сложен от този с Димитър Димов. Както е проблем за децата, говорещи турски, да направят печеливша работа върху Ботев, ако не искат да звучат като ренегати на общността си, така е трудно за синовете и дъщерите на бизнесмени и предприемачи, платили хиляди за литературните уроци на децата си, да намерят начин да не предадат ценностите на родителите си, докато громят Борис Морев и неволите на капитализма.

- Какъв е дефектът на образованието ни и откъде да подхванем реформата му? Според ваши колеги проблемът е в мотивацията - защо да се образоваме, след като образованите не са на почит…

- Образованието е в криза поради илюзията на елитите в страната, че могат да минат и без разнообразно, комплексно, интегрално образование. У нас цари илюзията, че животът е най-големият университет и всичко може да се научи в движение. А е необходим як фундамент от знания - разнообразни и многопосочни - за да може да се справя какъвто и да е управленец или мениджър в каквато и да е област на живота днес. От САЩ изглежда така, че ни липсва  мениджирането на знанието. Тук повече се учиш как да употребяваш и прилагаш наученото, отколкото просто да учиш.

- Сравнихте преди година Бойко Борисов с книжен тигър, учудвахте се, че още държи висок рейтинг. Ще се учудите ли, ако стане първият премиер, повторил мандата си?

- Не, нищо вече не може да ме учуди в препатилото ми, заето със системно сепуко отечество. Най-лесно е да продължа с думите на класика: „Народът прост, животът - тежък, скучен.“ Но повярвайте ми, какъвто и да е народът, животът у нас в сравнение с тук е лек и никак даже не е скучен.