19302 | 10 февр. 2014 | 07:33

Сътресението е по-голямо, отколкото биха искали на „Позитано“, и значително по-малко, отколкото очаква Първанов. Проектът на Първанов е г

До вота за европейски парламент остават четири месеца, а предизборната битка започна. И вляво, и вдясно текат процеси на пренареждане. Как определяте ситуацията днес в политиката, проф. Митев?
- Намираме се в гранична ситуация. Изборен кръстопът - като понятието „избор“ разграничава дилеми с много по-голямо значение от обикновените електорални предпочитания. На европейско равнище това е двойна дилема: нова крачка към Съединени европейски щати или застой и дори връщане назад към Европа на нациите. Евроинтеграцията достигна ново равнище, но логично, и евроскептицизмът нараства паралелно, никога не е бил по-силен. Другата дилема е неолиберална или социална Европа. Сблъсъкът между консерватори и социалисти ще бъде тежък и не е предрешен. Силите са изравнени: според последната „моментна снимка“ ПЕС ще разчита на 216, а ЕНП - на 214 места. Към всичко това се прибавя и българският кръстопът: изборите ще дадат отговорите на въпроса за институционния изход от политическата криза. Пренареждането, престрояването на политическите сили е естествена изходна точка в изборната надпревара. Специфично за сегашната ситуация е, че политическата криза е едновременно и криза в отделните сектори - левия, десния, центристкия, националистическия.

- На конгреса на БСП в събота бяха направени важни послания към обществото и в частност към левите, едното от които бе на премиера Орешарски. И то е, че за първи път стабилността на управлението зависи от единството на левицата. Как ще разшифровате тези думи?
- Мисля, че не е трудно да се дешифрират. Първанов заяви, че подкрепя кабинета „Орешарски“. Сега самият Орешарски уточни, че стабилността на управлението изисква  единство, а не разцепление на левицата. Това означава, че Първанов и АБВ работят срещу кабинета.

- Емоционалната реч на Ламбо и прегръдката му със Станишев няма как да не е подействала на червените. Но как ще разчетат те думите на лидера на ДПС, как ще пог-леднат на симбиозата Местан-Станишев?
- Речта на Стефан Данаилов-Ламбо беше наистина разтърсваща. Бих прибавил към основното събитие - подкрепата за Станишев - и това, че изтъкна силно кандидатурата за евродепутат на д-р Достена Лаверн. Колкото до отношенията Местан-Станишев, мисля, че не могат да се окачествят като симбиоза. Те са лидери на самостоятелни партии с най-стабилната електорална основа в българския политически живот. Местан беше изключително премерен, бих казал, прецизен. Подчерта категорично водещата роля на БСП в управлението, изтъкна смисъла на политическото сътрудничество между двете партии.

- Колко голямо е сътресението в БСП, след като миналия месец Първанов обяви, че АБВ ще има своя листа за евроизборите? Доколко този проект може да е фатален за Първанов и доколко за Станишев?
- Сътресението е по-голямо, отколкото биха искали на „Позитано“, и значително по-малко, отколкото очаква Първанов. Мисля, че проектът на Първанов е губещ. Ситуацията на Станишев е твърде различна: той е фигура на европейската политическа сцена.

- Може ли АБВ да разцепи електорално левицата, или обратно - Първанов надцени силите си и подцени собствената си партия? Неговите очаквания, изглежда, бяха да бъде изключен от БСП и така много бързо можеше да се превърне в герой?
- В българския политически език има редица сходни, но все пак доста различни понятия: „разцепване“, „отлюспване“, „отронване“... Да, Първанов надцени силите си и подцени партията си. В историята на тази партия има добре познато явление - „култ към личността“. Базираше се на монолитна партия и НКВД (Народен комисариат на вътрешните работи, свързан със съветската тайна полиция - б.р.). Култ към личността, изграден върху рейтинг в демократично общество... това е нонсенс.

- Как тълкувате охладняването и дистанцирането на Първанов по отношение на ДПС?
- Начин на употреба. Когато ДПС беше необходимо за преизбирането на Първанов, той действаше за създаването на тройна коалиция. В 2005 г. естествената коалиция беше двойна: БСП-НДСВ. Третият участник, ДПС, беше необходим най-вече за президентската перспектива. Сега той противопоставя ДПС на БСП - отново за да се трупа рейтинг. Между другото последното му изказване, в което ДПС е сведено до Доган, не може да не засегне избирателите от турски произход.

- Високият рейтинг на бившия президент не го ли облагодетелства в търсенето на отклик у избирателите, изморени от политически битки между партиите? А и това може ли да му даде шанс да повтори думите на Костов „Духът напусна тялото“ и после да направи АБВ партия?
- Ако някой иска да повтори думите на Иван Костов, би трябвало да вземе предвид и неговата политическа съдба: самият той напусна партийния организъм, след като разкъса духа и тялото.

- Предишните управляващи са плътно до БСП в последните социологически проучвания. Какви процеси очаквате да настъпят в ГЕРБ, след като двама депутати го напуснаха, ще има ли промяна в политическото поведение на Борисов?
- Действията на Първанов бяха очевиден бонус за ГЕРБ. Борисов отново влезе в присъщата му роля да раздава оценки и присъди. Нещата в партията му като че ли се поуспокоиха. Но навлизаме не само в тежка политическа битка, но и в нова фаза от разкрития, свързани с управлението на ГЕРБ. Има и европейски доклад, първи по рода си, за корупцията в страните на ЕС, който пряко засяга предишното управление. Вътрешният министър Йовчев изнесе данни за истината около показните полицейски акции по времето на Цветанов. Тече съдебно дирене - и не едно, срещу самия Цветанов. Всичко това несъмнено ще се отрази върху рейтинга и перспективата на ГЕРБ.

- Социолозите отчитат добър старт на Николай Бареков, на какво се дължи възходът му?
- Осанка, агресивност, контактност, реторика, мощен телевизионен рупор... Не е малко. А има и още нещо, може би най-важното: политическа криза, в която нови атрактивни лица имат изключителен шанс да направят пробив.

- Някои подозират, че най-голямата битка на „България без цензура“ ще е за политическия център, накъдето са насочени част от усилията на АБВ, т.е. двата субекта ще кръстосат шпаги за един и същи електорат. Така ли е?
- Не мисля. „България без цензура“ тръгва от десни изходни позиции към политическия център, АБВ тръгва от леви позиции и дори атакува БСП, че не е достатъчно лява. Вярно е, че и едните, и другите акцентират върху патриотизма, но това вече е навлизане в друга политическа ниша, която и без това е пренаселена. Посланията на Бареков могат да стигнат и до хора, които традиционно не гласуват. Не може да се каже същото за Първанов. Конкуренцията е неравностойна.

- Как разчитате заявката на Реформаторския блок да влезе в орбитата на ГЕРБ? Какви биха били последствията за сините от подобна цел?
- Реформаторският блок би искал да има хем прагматична полза, хем душевен комфорт. От тази амбивалентност ще спечелят най-вече Бойко Борисов и неговата партия. Разбира се, блокът има шанс да изпрати депутат в ЕП, но тепърва ще проличи на каква политическа цена. През лятото на миналата година позицията на блока спрямо ГЕРБ беше „не“, което е и „не“, и „да“. Сега е „да“, което е и „да“, и „не“. Арбитър ще бъде десният избирател.

- Реформаторите не успяха да вдигнат поне засега десницата на крака, поредните разводи и отлюспвания при тях ли са причините, или там по-скоро става дума за друго - липса на лидери, разноговорене и несъответствие в целите на всяка от партиите?
- И двете неща са верни. Лидерът е структуроопределяща фигура в политическия живот. Той е носител на нова идея. Той става лице на политическа формация. В случая липсва и нова идея, и признат политически лидер.

- Отслабва ли влиянието на националистическите формации? След поредната доза скандали, която сътвориха Сидеров и хората му, не си ли отрязаха пътя към народната любов?
- Има хляб за националистическа софра. Но много станаха кандидатите да седнат на нея. Що се отнася специално до Сидеров, негов специалитет са скандалите с чужденци. Те са нещо като негова визитна картичка, вярно, поизцапана, но затова пък личи, че той е истинският противник на „колонизаторите“, които мачкат и ограбват България.

- Как разчитате предизборната активност на президента Плевнелиев в предложението му за референдум по въпроса за задължителното гласуване?
- Предложението за референдум е политически ход в разрез с ролята на президентската институция да обединява. Предложението беше изстреляно без каквито и да е предварителни сондажи с политическите партии и медийна подготовка. Поради това предизвика ново разделение и дори вицепрезидентът не зае еднозначна позиция.

- Колегата ви Кънчо Стойчев нарече сегашното правителство „чисто злато в сравнение с предишното“. Вашето мнение какво е?
- Не бих оспорил това твърдение, макар че моите познания за ценните метали са литературни. Правителството на Борисов-Цветанов се отличава не само от сегашното, но и от всички правителства след 1990 г. по грубото нежелание да се спазват демократичните норми и да се заместват с правила, които напомнят личен режим. За тази цел се поддържаше висок градус на конфронтация, опонентите се превръщаха във врагове и дори се появи образ на „абсолютен престъпник“.

- Какви са шансовете за предсрочни парламентарни избори и доколко нов вот би могъл да промени съществено конфигурацията в българската политика? Може ли да я влоши, или обратно?
- Предсрочните парламентарни избори не са свалени от дневния ред на обществото, макар че не са точка първа. Могат да променят в положителна посока конфигурацията в българската политика в зависимост от това кога и по какъв начин ще бъдат проведени. Затова е толкова важен и новият Изборен кодекс. Опитът да се използва германският модел, който съчетава пропорционалното представителство на политическите партии с мажоритарна оценка на техните кандидати, внася определена доза оптимизъм. Първостепенен въпрос остава да се прочистят избирателните списъци от „мъртви души“. 

(в. Преса, печатно издание, брой 40 (746 от 10 февруари 2014)