![]() |
|
| Кънчо Стойчев |
За пръв път от 2009 г. изследване* сред представителите на малкия, средния и едрия бизнес регистрира нагласа за излизане от кризата, за възстановяване. Плахо, крехко, може би обратимо, но възстановяване, а не затъване. И още един нов факт на масовото бизнес съзнание - държавата и управлението се мислят не като заплаха, изчезнал е страхът. Преобладаващото мнение е критично, тук-там дори свръхкритично, но критиката е в полето на икономическата рационалност.
Личат и първи масово подкрепяни позитивни действия като възстановяването на ДДС и ограничаването на офшорките. Накратко, свидетели сме на първи симптоми на оздравяване, на нормализация на икономическата дейност в страната. Ето и някои конкретни щрихи.
1. Представителите на бизнеса колебливо оценяват перспективите си за следващите 12 месеца (виж диаграмата горе). Доминира позицията „Без промяна“, т.е. запазване на статуквото в развитието им. За перспективите пред икономиката ни като цяло оптимистичните нагласи (ръст) изпреварват с малко песимистичните. Под една пета от интервюираните (17%) очакват спад. Това говори за
връщане на позитивизма
за излизане от атмосферата на започналата у нас през 2009 г. финансово-икономическа криза.
2. Усещането за начало на възстановяване е изключително крехко - доказателство за това са колебливите очаквания за ръст на продажбите, на заетостта и т.н.
3. Крехката позитивна тенденция в очакванията на собствениците/мениджърите идва главно от две промени в сравнение със ситуацията при предишното правителство: подобряване на бизнес климата и подобряване на положението със забавените плащания. Не се регистрира обаче прелом по отношение на нелоялната конкуренция, борбата със сивия сектор и корупцията при обществените поръчки.
4. Основната пречка за наемане на повече персонал според представителите на бизнеса си остава социалноосигурителната тежест. На второ място е ниското платежоспособно търсене, отложеното потребление на населението.
5. Ограничаването на офшорните фирми да участват в обществени поръчки и да имат достъп до публичните финанси е най-силно одобряваната мярка на правителството. Почти половината от интервюираните отчитат подобрение при възстановяването на ДДС, под една трета не споделят подобно становище. 37% от интервюираните считат, че натискът на държавата върху бизнеса е намалял в сравнение с предишното управление. Също толкова не виждат промяна, но едва 12% отговарят „Увеличи се“.
6.. Сред последните пет правителства това на Орешарски е оценено на второ място по отношение на бизнес средата (виж диаграмата долу).
![]() |
![]() |
|
Примирение и тъжна ирония В една или друга форма почти във всички интервюта в изследването на „ТНС България“ се констатира или подразбира, че България е малък пазар, с ниска платежоспособност и несигурност, която прави консуматорите пасивни. За повечето интервюирани обаче това не е даже проблемно, а по-скоро условие на играта, даденост. Така сме, така живеем и така ще живеем. Тук имаме съзнание (но не самосъзнание!) за сравнение с по-ранни етапи от бизнес развитието. Годините на голям подем, на нови идеи, на ежемесечни нови начинания са назад. Бизнесът се е „овсекидневил“, няма и помен от онова предишното радостно вълнение, интервюираните говорят спокойно, скептично. Често иронията е водеща фигура. Това се дължи и на възрастово изместване. Типовият бизнесмен днес не е вече на 30-40, а на петдесет години… |
Обобщено резултатите от изследването сочат „глътка свеж въздух“. Става дума преди всичко за усещане за нормализация, за чувство за начало на изход от кризата. Обаче доминиращото мнение на българските бизнесмени е, че са отпаднали само някои по-скоро повърхностни пречки за развитието на бизнеса у нас (виж интервюто на Лъчезар Богданов на стр. 19). Основните дълбочинни недъзи не са отстранени - става дума както за нездравословна бюрокрация, така и за нечестност на пазарната игра, за сив сектор и корупция. Доминиращата пречка пред производителите на стоки и услуги в страната продължава да бъде слабото търсене вътре в страната.
В изследването неизменно се сблъскваме с думата „бюрокрация“. В почти всички разговори по време на изследването това е централна констатация: „бюрократични пречки“, „азиатска бюрокрация“, „разрешения“, „биляжки“ и т.н. Рядко сред интервютата не срещаме оплакване от хаос, произвол, липса на ред. Сравнително често се регистрира и съзнание за спадането на нормата на печалба като нормализация. „Това ще бъде - ще се работи за 5-6 процента.“
Най-обезпокоителното в проведените разговори е, че днешният български бизнесмен схваща корупцията като норма. А като отклонение от нормата - не самата корупция, а особено големите и арогантни размери. Най-сетне значима част от интервюираните специално се изказват за отрицателната морална атмосфера в която работят. Да си бизнесмен, не е престижно, смятат те за „крадец“. Самото богатство е поставено в България под огромен морален въпросителен знак.
В България за разлика от повечето европейски страни проблематиката за парите играе много по-централна роля в обществения живот. Всъщност играе централната роля. Общественият живот почти се свежда до огромна разправия и състезание за пари. Към това - само по себе си отрицателно обстоятелство - се добавя и фактът, че победителите във въпросното състезание за пари биват предварително морално анатемосани.
Може би най-приятното обстоятелство, което изследването констатира, е, че масово се говори за липсата на попълзновения „да ти вземат бизнеса“, „да те забележат и набележат“ и пр.
--------------------------
Изследването е проведено в началото на февруари 2014 г. сред 491 малки (10-50 души), средни (54-250 души) и големи (над 250 души) фирми от сферата на производството и услугите. Интервюирани са собственици или главни мениджъри. Изследването е реализирано от „ТНС България“ - маркетингова и социологическа агенция, която сътрудничи с „Галъп“. То е поръчано от Съюз „Произведено в България“.
(в. Преса, печатно издание, брой 40 (746 от 10 февруари 2014)
13311 | 10 февр. 2014 | 07:45






Мобилна верси
RSS
