16785 | 27 септ. 2012 | 11:52

Едно интервю на Елена Енчева с председателя на Съвета на нотариусите Димитър ТАНЕВ

- Готви се сайт срещу имотните измами, на дневен ред е и електронният имотен регистър, бе обявено след съвместен семинар на българските и немските нотариуси. За какво точно става дума, г-н Танев?

- Министър Диана Ковачева се ангажира да свика работна група от ИT специалисти, които да се произнесат дали за изграждането на електронния имотен регистър е нужно специално финансиране. Според мен не е. Софтуерът е създаден преди 5 г., нужно е само да се изготвят няколко текстови бокса, полета за текст, към сега съществуващите партиди. Големият проблем е, че в момента изобщо липсват норми за воденето на имотен регистър, което създава анархия. Затова съдържанието на имотните партиди, тяхното разделяне, съединяване и прекратяване трябва да се регламентират в Правилника за вписвания. В момента се вписва така, както реши съдията в София, в Бургас, в Пловдив. Промените в Правилника за вписвания се коментират от години и трябва да бъдат направени, за да имаме най-после законен имотен регистър. Уеднаквяването е много важно и за предотвратяване на бъдещи съдебни дела. Още преди 12 г. изготвени по различни поводи справки показаха, че 40% от гражданските дела са за имотни спорове.

- Кого ще ползва този електронен имотен регистър?

- Справките за имот ползват всички собственици, т.е. цялото българско население. Те са особено съществени за банковото кредитиране, където основно обезпечение е ипотеката, т.е. свързано е с точното установяване на правата на собственост.
Във Франция, от която ние сме възприели вещното право, сделките се вписват и по електронен път. Това означава имотната партида да се създава при създаване на самия документ, бил той нотариален акт, договор с общината или областната управа, или съдебно решение. Вписването в тези случаи става с електронен подпис. Естествено, не отпада необходимостта в Агенцията по вписванията да се пазят и автентични документи.

- Какво ще представлява сайтът срещу имотните измами?

- Това е идея на Агенцията по вписванията след среща с посланиците на Англия, Германия, Норвегия и други държави, които са сезирали за оплаквания на техни граждани, че са измамени с имоти.

- За какви сделки става дума?

- Основно за продажби на зелено, за които се сключват предварителни договори. Случаите са различни. Има включително питания как може да се смени адвокатът, какви са разходите и т.н. За да се увеличи доверието в системата, да се насърчат инвестициите е хубаво да има такъв сайт. А много от нотариусите, особено по Черноморието, където летуват доста чужденци, могат да дават такъв тип консултации и да ориентират за опасностите, които крие имотният пазар у нас, както и какво означава нотариалният акт, как се удостоверява наследяване и т.н. Чужденците често се заблуждават и за предварителните договори. Те остават с убеждението, че като сключат предварителен договор, имат документ за собственост. А всъщност предварителният договор е само едно обещание за продажба, не гарантира придобиването на права. Мисля, че е добре да се включат и специализирани адвокати.

- Тоест говорим за сайт, който ще информира?

- Да, като ще информира, предполагам, лично и персонално. Примерно лицето Джон Смит задава въпрос, той се препраща към експерти и му се връща отговор.

- Какви ще са въпросите - принципни или конкретни?

- На сайта всеки е свободен да пита каквото иска, но ще може да получава само принципни отговори. Ако иска подробна консултация, свързана с конкретна сделка, ясно е, че трябва да отиде при съответния адвокат или нотариус.

- Заговори се и за промени в правилата за упълномощаването...

- Министър Ковачева специално попита немските нотариуси дали в Германия има кражба на фирми. Отговориха й, че няма. При нас обаче има. Кражбата на имоти спря с проверката на документите за самоличност, сега дойде кражбата на фирми.

- И какво се предвижда?

- Необходими са промени в Закона за търговския регистър и Търговския закон,  за да може нотариусите да заверяват и архивират определени документи, свързани с подлежащи на вписване обстоятелства. Немците казаха, че при тях голяма част от протоколите на търговските дружества остават при нотариусите като автентичен документ, а те ги вписват по електронен път. Това означава, че при спор относно съгласието или липсата на съгласие за промени във фирмата, за присъствието или отсъствието на общи събрания, отговорност носи нотариусът. Сега отговорност не носи никой.

- Не теглите ли твърде чергата към себе си? Как нотариусът ще знае кой е присъствал и кой не е на едно общо събрание и прочее?

- Нотариусът установява това с проверка на документи за самоличност, на представителната власт на самото дружество и т.н. Много често се извършват проверки на данъчните регистри. Сега при вписването в Търговския регистър длъжностните лица по регистрацията проверяват само дали по външни, формални белези документите отговарят на изискванията на закона. Не се гледа автентичността на документите, дали наистина са издадени от лицето, което е посочено.

- А вие как ще проверявате това?

- Страните идват при мен и казват: искаме да сменим управителя. Правят протокол. Самоличността на явилите се веднага се проверява в нашата система, свързана с масива на документите за самоличност в МВР. Знаете, че при въвеждане на данните от личния документ при нас се появява снимката на истинския му притежател. После протоколът и заявлението за вписване на управителя се заверяват в два екземпляра. Единият остава при нотариуса, другият се носи в агенцията. При нотариуса тези документи се пазят 10 г., при спор веднага може да се направи проверка.

- Така ще се предотврати кражбата на фирми чрез кражбата на самоличност. А останалите случаи?

- Говорим за предварителна нотариална заверка в определен брой случаи - продажба на имот, смяна на управител и т.н., не за всички действия. Отделно от Агенцията по вписванията ще пускат есемеси при всяка промяна във фирменото досие.

- Но те ще информират за свършен факт. С какво помага това?

- Все пак есемесите могат да стопират част от кражбите.

- На първо четене в парламента минаха две промени в Закона за нотариусите, едната позволява гражданите на ЕС да се вписват като нотариуси у нас. Притеснява ли ви това?

- Ни най-малко, промяната е абсолютно необходима. Без нея България щеше да търпи санкции. А, от друга страна, чуждите граждани няма как да са ни конкуренция, те трябва да знаят български език, за да се явят на изпит, и да познават местното право.

- Тоест не очаквате наплив от чужденци за нотариуси?

- Не, ползата ще е за десетките хиляди български студенти, които учат в големите европейски държави. Вече има прецедент - българско момиче, учило във Франция, стана нотариус там. Дано и други български деца да имат същата възможност. Нахлуването на чужденци изобщо не е големият ни проблем.

- Кой е големият ви проблем?

- Спадът на работата, нотариалната работа е функция на икономическия живот. Сделките намаляха, голяма част от колегите уволниха служители. Някои вече се ориентират към други професии, примерно, нотариус стана съдия във Върховния административен съд. Но какво да се прави, всички професии са засегнати от кризата.