|
Чавдар Христов е роден на 15 юли 1952 г., юрист с 12-годишна адвокатска практика в областта на трудовите и административните спорове, свързани с приложението на Закона за държавния служител. От 1990 до 2012 г. последователно е юрист, главен експерт, референт по трудово право, ръководител на департамента „Трудовоправна закрила и законотворческа дейност“ и изпълнителен секретар на КНСБ. От май 2012 г. е вицепрезидент на конфедерацията. |
|||||
- Г-н Христов, организации на бизнеса лансираха идеи за промени в Кодекса на труда, а вие заплашихте с протести и напускане на тристранката. Защо? Не се ли нуждае от ремонт закон, който е от 1986 година?
- Първото нещо е идеята за допускане на пазара на труда на деца под 16 години. С това вървим в посока Индия. Също така предложението двама работодатели с търговски договор помежду си да могат да си прехвърлят специалисти от едното предприятие в другото, при това със заплащане, което прехвърлящият ще получи от приемащия работодател. Казва се, че ще става със съгласието на работника, а на всички ни е известно колко лесно се огъва той и как може да даде съгласие за това. Че да не е машина, животно или предмет, да го прехвърлиш? Още повече със съгласие.
- В началото на своя мандат правителството обяви намерения за действия, насочени към преустановяване на прекомерния административен натиск върху бизнеса. Това е отразено в документа, известен като план „Орешарски“ от месец май 2013 г. По-късно, през юли, в първия отчет за изпълнение на управленската програма на правителството в раздела „За бизнеса“ са първите стъпки и постижения в тази посока: провеждане на тристранни срещи, създаване на работни групи, „...извършване на инвентаризация на административните тежести“, „...внасяне на пакет от законодателни промени в посока облекчаване на административната тежест за бизнеса и гражданите“. Така започна историята - с облекчаването на административната тежест.
- Предложенията на Българската стопанска камара нямат нищо общо с административната тежест, макар че са вкарани под рамката Ӝ. Предложенията на БТПП, макар и под знака на облекчения за малки, средни и микропредприятия, по своята същност също нямат общо с проблема. Те също са неприкрит израз на намерения за ревизия на трудовото законодателство, маскирани като грижа за малки, средни предприятия и като намерения за облекчаване на административна тежест. Ревизия на трудовото законодателство, без предварителна обосновка - защо, как, кога и какво ще постигнем, е безразсъдно действие с опасни последици. Най-вече защото чрез облекчаване на различни процедури, регистрации, срокове и прочее изисквания, обосновани в Кодекса на труда, може да се ерозират и обезличат гаранциите за спазването на трудови права и задължения. Държа да подчертая, че за нас е безспорно следното. Под „бизнес“ следва да се разбират всички регистрирани по съответния ред субекти на търговска дейност. „Работодател“ е понятие с различно съдържание. То е дефинирано в Кодекса на труда. Такъв може да бъде и субект, който не развива стопанска дейност, например Министерският съвет спрямо наетите по трудов договор служители. Или Българската православна църква спрямо наетите от нея служители по трудов договор. Работодател може да бъде и физическо лице, без да е търговец, т.е. да попада в категорията „бизнес“.
- Предвид горното под „административна тежест“ следва да се разбират отношения държава - бизнес, изразяващи се в регистрационни, лицензионни и други документално-процедурни изисквания, режими, такси и други подобни плащания. Те се регулират от Търговския закон, данъчни закони, Закона за обществените поръчки и много други. Отношенията държава - бизнес не са и не могат да са равни с отношенията работник - работодател. Втората двойка отношения не са административни, а трудови. Тези отношения се регулират основно от Кодекса на труда и някои други закони. В крайна сметка няма как да се говори за намаляване на административна тежест чрез ревизия на трудови отношения. Абсурдността на такъв подход е очевидна. Параходът е за вода. С него не може да се лети във въздушното пространство, освен ако изначалното намерение не е било това - да се лети с параход. Казват, това било типично за нашата действителност - да се говори едно, пък да се прави друго. По този начин поетият от правителството ангажимент към бизнеса се преориентира в друга посока. Паралелно с намаляването на административните тежести се прави ревизия на трудовото законодателство или пък се предлага такава.
- Заговори се и за регулаторна тежест.
- Да, последен в редицата от факти е появата на т.нар. трети пакет. Той е под флага на регулаторната тежест. Какво означава това ново словосъчетание? Дали следва да го възприемем като синоним на административна тежест?! Ако е така, то тогава и за него важи всичко казано по-горе. Ако не, то тогава екипът, който е разработвал този пакет, включително и вицепремиерът Даниела Бобева, следва да обяснят какво се разбира под „регулаторна“ и откъде идва задачата да се намалява тази новопоявила се тежест. Такава задача правителството не си е поставяло.
- Работникът не може да бъде солидарно отговорен, защото всичко по отношение на частта осигурителна вноска, която е за негова сметка като финансово-счетоводни процедури, като отговорност, самият закон го е възложил на работодателя. Тоест работникът и да иска, не може нито да скрие, нито да излъже, нито да подаде невярна информация. Поради тази причина е обективно невъзможно да извърши престъпление, така както са записани текстовете. Публична тайна е, че не се плащат осигуровки. Категорични сме, че това общественоопасно деяние трябва да се криминализира.
(в. Преса, печатно издание, брой 41 (747 от 11 февруари 2014)
20648 | 11 февр. 2014 | 09:04




Мобилна верси
RSS
